Историята на М.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Историята на М.

Историята на М.

Изложба в Лондон отбелязва 50-годишнината от трагичната смърт на Мерилин Монро

2966 прочитания

© Getty Images Gallery


Фотограф: Getty Images Gallery

Труман Капоти я описва като "голямо дете", което винаги закъснява за срещи, защото тефтерът, в който записва ангажиментите си, е от предходната година. Кларк Гейбъл е бащата, за когото винаги е мечтала - по време на снимките на последния и за двамата филм "Непригодните" (1961) се обръща към него с невинното "татко" - случка, която вбесява тогавашния й съпруг и сценарист на филма Артър Милър. Половин век след загадъчната й смърт Мерилин Монро остава безспорният секссимвол на киното, неподвластен на времето и различията във вкусовете. Режисьорът на "Непригодните" Джон Хюстън заявява, че "Мерилин е момиче, зависимо от хапчетата, и вина за това имат онези грешници – лекарите". По-скоро крайната й чувствителност и травмиращото детство (израснала е в приемни семейства, а майка й Гладис е страдала от психично разтройство) са причина за пристрастяването й към приспивателните и болкоуспокояващите лекарства. "Не съм от хората, които познават щастието отблизо, затова, когато се появи, не се отнасям към него като към нещо, което идва просто така. Моето детство беше различно от детството на повечето деца, аз не знаех какво е щастие. Никой никога не ми е казвал, че съм хубаво момиченце, а малките момиченца трябва да чуват това, дори да не са толкова хубави", признава в едно от последните си интервюта Мерилин Монро. Жената, боготворена от милиони, живее в сянката на собствените си страхове – че не е обичана и харесвана достатъчно.

Фотограф: Getty Images Gallery

Въпреки трите си брака (с Джеймс Доърти, бейзболната звезда Джо ди Маджио и писателя Артър Милър) и няколкото любовни авантюри (от Ив Монтан до Джон Кенеди) Норма Джийн Мортенсън, отгледана като Бейкър, познава истинското лице на самотата и болката. "Има символика в това, че последните думи на героинята й в "Непригодните" са: "Как ще намериш пътя обратно в този мрак?", коментира директорката на галерията Getty Images Gallery Луиз Гарчевска по повод откриването на изложбата Marylin. От 9 март до 26 май посетителите на лондонската галерия ще видят непоказвани досега фотографии от личния й архив, както и кадри от снимачната площадка на някои от най-успешните й филми, сред които "Някои го предпочитат горещо" и "Ниагара". Освен фотопътешествието в света на Мерилин Монро изложбата предлага и поглед в гардероба на актрисата, благодарение на колекцията на Дейвид Гейнсбъроу Робъртс.

9 март - 26 май, Getty Images Gallery, Лондон; www.gettyimagesgallery.com

Фотограф: Getty Images Gallery

Труман Капоти я описва като "голямо дете", което винаги закъснява за срещи, защото тефтерът, в който записва ангажиментите си, е от предходната година. Кларк Гейбъл е бащата, за когото винаги е мечтала - по време на снимките на последния и за двамата филм "Непригодните" (1961) се обръща към него с невинното "татко" - случка, която вбесява тогавашния й съпруг и сценарист на филма Артър Милър. Половин век след загадъчната й смърт Мерилин Монро остава безспорният секссимвол на киното, неподвластен на времето и различията във вкусовете. Режисьорът на "Непригодните" Джон Хюстън заявява, че "Мерилин е момиче, зависимо от хапчетата, и вина за това имат онези грешници – лекарите". По-скоро крайната й чувствителност и травмиращото детство (израснала е в приемни семейства, а майка й Гладис е страдала от психично разтройство) са причина за пристрастяването й към приспивателните и болкоуспокояващите лекарства. "Не съм от хората, които познават щастието отблизо, затова, когато се появи, не се отнасям към него като към нещо, което идва просто така. Моето детство беше различно от детството на повечето деца, аз не знаех какво е щастие. Никой никога не ми е казвал, че съм хубаво момиченце, а малките момиченца трябва да чуват това, дори да не са толкова хубави", признава в едно от последните си интервюта Мерилин Монро. Жената, боготворена от милиони, живее в сянката на собствените си страхове – че не е обичана и харесвана достатъчно.

Фотограф: Getty Images Gallery

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK