"И пак напред сама аз тръгвам..."
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"И пак напред сама аз тръгвам..."

Яна Язова и сестра й Мила. Варна, 1934 г.

"И пак напред сама аз тръгвам..."

Изложба отбелязва стогодишнината от рождението на писателката Яна Язова

20901 прочитания

Яна Язова и сестра й Мила. Варна, 1934 г.

© Централен държавен архив


Голямата част от включените в изложбата "И пак напред сама аз тръгвам…" документални материали са неизвестни не само на обществеността, но и на специалистите и виждат бял свят за първи път. Експозицията, посветена на стогодишнината от рождението на Яна Язова, съдържа над 200 ръкописа, снимки, писма, художествени произведения и книги с автографи, съхранявани в личния фонд на писателката и във фонда на проф. Александър Балабанов.

Яна Язова, чието истинско име е Люба Тодорова Ганчева (23 май 1912 – 9 юли 1974 г.), е родена в Лом в семейството на учителите Тодор Ганчев и Радка Бешикташлиева. Баща й е швейцарски възпитаник и доктор на философските науки. По негова линия Яна е свързана с болярски род, заселил се в Сухиндол след завладяването на Търново от турците. Майка й е потомка на богата търговска фамилия, живяла години наред в квартала "Бешикташ" в Цариград.

Яна Язова. 1930 г.
Фотограф: Централен държавен архив

Още като ученичка Яна започва да пише поезия и до завършването на гимназията вече има няколко тетрадки със стихове. Повратна точка в живота й е срещата й с проф. Александър Балабанов. Силно впечатлен от нейното творчество и от красотата й, той става неин литературен кръстник и покровител.

В началото на 30-те години на ХХ в. Язова издава три стихосбирки: "Язове" (1931 г.), "Бунт" (1934 г.) и "Кръстове" (1934 г.). През 1936 г. излиза и прозаичният й дебют, романът "Ана Дюлгерова", който е и нейна своеобразна емоционална автобиография. През 1940 г. Язова издава втория си роман -  "Капитан", колоритен разказ за живота в Созопол в началото на миналия век, в който открито се говори за наркотрафика и проституцията.

Същата година излиза и драмата й "Последният езичник", с която заявява творческите си пристрастия към българската история. Това произведение на Язова, посветено на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир Расате срещу византизацията на българската държава, е отличено през 1939 г. като най-добра драма от Министерството на народното просвещение.

Още ненавършила 30 години, Яна Язова вече е доказана авторка. Това освен слава й носи и редица недоброжелатели. През цялото това време до нея неотлъчно е проф. Балабанов, но в личен план Язова заплаща твърде висока цена за неговото покровителство. Именно професорът е причината за проваления й годеж с индустриалеца милионер Игнат Табаков, както и за края на емоционалната й връзка с един от най-големите български маринисти - Марио Жеков. Затова пък любовната кореспонденция между поетесата и критика се нарежда по въздействие и драматизъм до писмата между Пейо Яворов и Лора Каравелова.

Семейството на Яна Язова. Лом, 1913 г.
Фотограф: Централен държавен архив

В живота на философа Александър Балабанов Яна е фаталната жена и си остава неговата недостижима мечта. Уморена от лъжите му и дългото чакане, тя отдава сърцето си на инж. Христо Йорданов, за когото се омъжва на 24 ноември 1943 г. Инж. Йорданов е френски възпитаник, заможен и културен човек и един от ръководителите на радио "София", с когото тя живее до смъртта му на 8 септември 1959 г.

И без тази загуба творческата й съдба след установяването на "народната власт" не е завидна – издателят й е убит от новата власт, а самата Язова не желае да пише във възхвала на светлото комунистическо бъдеще. Това е причината тя да не бъде издавана, а мащабната й трилогия "Балкани", посветена на българското революционно движение срещу Османската империя, да бъде отхвърлена от издателство "Народна култура" въпреки препоръките на самия Димитър Талев.

Яна Язова умира в дома си в София през лятото на 1974 г. при неизяснени обстоятелства, а тялото й е намерено близо месец след смъртта й. Така драматично красивата, но самотна Яна приключва земния си път.

Времето, през което властта й отнема думата, всъщност са години на усилено творчество, станало обществено достояние едва след нейната смърт. В края на 80-те години излиза нейната историческа трилогия, включваща романите "Бенковски", "Левски" и "Шипка". Публикувана е и дилогията "Соленият залив", посветена на преврата от 9 септември. Произведенията, чиито първи ръкописи са изчезнали безследно от апартамента й в сърцето на столицата, стигат до читателите по разчетените от Петър Величков втори екземпляри, съхранявани в личния фонд на писателката в Централния държавен архив.

Специално за изложбата Националният литературен музей извади интересни експонати от фондовете си, а Националният музей на българското изобразително изкуство предостави уникалния бронзов бюст на Яна Язова, изработен от скулптора Андрей Николов през 1934 г.

Тази изложба е и приносът на агенция "Архиви" за това умишлено изолираната от литературния живот за десетилетия и оставена на забравата Яна Язова днес да възкръсне сто години след рождението й.

До края на месеца в изложбена зала "Архиви", ул. "Московска" № 5.

Яна Язова с българския П.Е.Н. клуб в Белград. 2 юли 1934 г.
Фотограф: Централен държавен архив

Голямата част от включените в изложбата "И пак напред сама аз тръгвам…" документални материали са неизвестни не само на обществеността, но и на специалистите и виждат бял свят за първи път. Експозицията, посветена на стогодишнината от рождението на Яна Язова, съдържа над 200 ръкописа, снимки, писма, художествени произведения и книги с автографи, съхранявани в личния фонд на писателката и във фонда на проф. Александър Балабанов.

Яна Язова, чието истинско име е Люба Тодорова Ганчева (23 май 1912 – 9 юли 1974 г.), е родена в Лом в семейството на учителите Тодор Ганчев и Радка Бешикташлиева. Баща й е швейцарски възпитаник и доктор на философските науки. По негова линия Яна е свързана с болярски род, заселил се в Сухиндол след завладяването на Търново от турците. Майка й е потомка на богата търговска фамилия, живяла години наред в квартала "Бешикташ" в Цариград.

Яна Язова. 1930 г.
Фотограф: Централен държавен архив

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    convince avatar :-|
    convince

    Още едно доказателство за анормалноста на радетелите на социалистическият реализъм дали път на масиви от пропаганден сурогатен талаш, но никога и нужното уважение, ако не признание към истински заслужаващият талант на подобни уникални творци като Язова.

    Това обезкултурие дава днес отровните си плодове на безразличие и непознаване на истински ценни бисери на литературата и изкуствата създадени от българи за българите.

    Само с уважение към организиралите проявата.

  • 2
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Намерила утеха в изкуството.

  • 3
    waterfall avatar :-|
    waterfall

    Доста мелодраматична статия - очевидно неподходяща за тази забележителна личност. Книгите й за прекрасни - прочетете "Левски" и другите: те не са създадени от някакво сълзливо, нещастно, изоставено от любовник създание.

  • 4
    casablanca avatar :-|
    КДС

    И нито дума (нито БЪКЕЛ!) за трилогията "Война", която бърка в ректуимте на комунистите.

    Нито дума за некрофила Николай Хайтов, който си отрезва парченце от пръста на мъртвата Яна Язова "за спомен".

    Между другото "Война" беше издадена в мизерен тираж един единствен път, след като червеното издателство "Абагар" в Търново отказа да я издаде в автентичният ѝ вид...

  • 5
    clairvoyant avatar :-|
    clairvoyant

    Да не би някой да е открил изчезналите ръкописи на Яна Язова и да си трае? Сред черновите, които ползват П. Величков и Цв. Трифонова, няма и следа (нито БЪКЕЛ!) от “трилогията “Война”, просто защото такава трилогия няма! Има един роман в две части: част 1. - "Голямо и Малко", част 2. - "Война" издаден в своята цялост през 2003 г., под заглавието “Соления залив”. Иначе само втората му част е достатъчна да прати Язова на “курорт” в някой трудов лагер, именно защото правдиво описва “социалистическия реализъм”.
    Материалът може и да е “мелодраматичен”, но все пак анонсира изложба, която между другото е прекрасна и досега е единственото събитие, с което се отбелязва 100-годишнината на Яна Язова. Адмирации към организаторите!

  • 6
    juliano95 avatar :-(
    Julian Mall

    Дори и написаното в статията е достатъчно за да се разбере че Яна Язова е една необикновена жена незаслужено забравена до 1987г и след това отново избутана на заден план при демократичните промени. Животът и е по интересен от сценарий за филм, но никой от великите ни кинотворци не се вълнува от него нито от творчеството и, а предпочитат да подражават на блудкавите холивудски екшъни като изпитана формула за печелене на пари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK