Екатерина Петрова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Ужасът, който изпитвам при срещата на живо с насекоми, може да бъде надминат единствено от захласа, обхващащ ме при вида на всякакъв вид абстрактни и "носими" буболечки. Мисълта за реален сблъсък с тях ме кара да настръхна, но същевременно не мога да устоя на гердан с мъниста във формата на бръмбари, брошка с пеперуда, паяк, калинка или водно конче, значка с комар, антикварни обеци с мухи в реален размер, гривна-стоножка или тишърт с принт на божи кравички или мравки. Способна съм да видя красота даже и в хлебарките, стига да са стикер, а не да тичат с бясна скорост по пода в кухнята. С колекцията си бих могла да отворя специален ентимологически музей под патронажа на Raid и с любезната подкрепа на Off! под мотото: "Цялото удоволствие от допира със света на буболечките без капка от досадната инсектофобия."
В музея със сигурност на видно място щяха да са изложени и трите синьо-зелени бръмбара с обозначителна табелка под тях: Свещен скарабей (Scarabaeus sacer). Мъниста. Керамика и емайл. Произход: древен Египет.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Преди време приятели от Рига ми подариха един ескарабей от кехлибар, когото се вманячих да нося постоянно. Може пък да е била именно положителната енергия - на ескарабея или кехлибара, която не ми позволяваше да се разделя с него. Е, наложи се - положителната енергия вероятно е привлякла друг ценител, и ескарабеят ми изчезна завинаги.
А от познатите ми езици "ескарабей" не е толкова близо до немския (der) Käfer, колкото до каталунския escarabat и най-вече до испанския escarabajo:-).
О, само хлебарки не!
Я това го знам бе
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.