Вятър работа

Над 70 парапланеристи от 20 държави, между които Япония, Индия, Южна Африка, се състезаваха в небето над Сопот от 14 до 21 юли в Предсветовния шампионат по парапланеризъм

   ©  Стефан Галибов

Досега бях свързвал Сопот само с розите и Вазов, а себе си възприемах като човек, стъпил здраво на земята. От дете имам страх от височини и ако някой ми беше казал, че ще летя с едно крило от полиестер на 3000 м надморска височина и на всичко отгоре ще се превъртя няколко пъти въз въздуха с 4Ж ускорение, едва ли щях да му повярвам. Но ето, че се случи. При това съвсем естествено. В София не бих го направил, някак си не ме предизвиква. А и ги няма тези хора с поглед, вперен в безкрая. Стара планина в района на Сопот е друго нещо - за секунди променя човека, като буквално издухва всички мрачни мисли.

Денивелацията по вертикала е рязка и едва слязъл от лифта, изведнъж попадаш на съвсем друго място – там, където облаците и ветровете владеят положението. Отгоре възможностите за разбиване изглеждат виртуално нищожни - всичко остро и опасно се е смалило и омекотило до малки разноцветни петна, точки, чертички и запетаи. Имаш усещането, че ако разпериш ръце, ще полетиш като птица в тази нова граматика на духа и че отсрещният връх е наистина на ръка разстояние. "На Балканите най-доброто място за летене е Сопот заради географските и микрометеорологичните условия", информира ме Ивелин Калушков, инструктор по парапланеризъм към клуб "Скай номад". За него отдавна летенето е не просто спорт и работа, а пътешествие към себе си. "Тук е идеалното място за образуване на термики - топъл балон от въздух, който се издига нагоре в атмосферата. Слънцето нагрява земята, тя загрява въздуха над нея и така нагоре тръгват топли течения, които те издигат високо, високо, чак до облаците." Като става въпрос за облаци, Ивелин знае нещо повече от простия съзерцател като мен. Знае го, защото е влизал вътре, в сърцето на белите райски пухчета. " Обикновено летим до базата на облаците, а в хубав ден спокойно се влиза и в самия облак. Там губиш представа за горе и долу, все едно всичко е спряло. Чуваш само вятъра и учестените удари на сърцето си. Дори не осъзнаваш, че се движиш. По принцип се избягва влизането в облаци, защото, когато са ниско до планината, може да се заблудиш и да се удариш в склона. Може да се сблъскаш с друг парапланерист, ако летите в група. Също така е важно и какъв тип е облакът. Има такива, които са по-безопасни и такива, които не трябва да доближаваш."


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    pixtura avatar :-|
    oIo
    • - 1
    • + 6

    поздравления, че си се престрашил! аз също скочих преди 3 години , но след това направих грешката да видя няколко филмчета в ютюб и май се отказах да повтарям.

    Нередност?
Нов коментар