Ексцентричната пародия "Има ли пилот в самолета?" от 1980 г. постигна не само голям търговски успех, но с годините продължава да попада в световни класации за най-смешни филми. (Второ място в списъка на британския Channel 4 за най-смешни филми, една от десетте най-смешни комедии на всички времена според Американския филмов институт.) Сега към иначе не особено оригиналната тема за пътници, озовали се в аварийна ситуация на борда на самолет, се насочва и Педро Алмодовар. Той признава, че снимащият се в момента Los amantes pasajeros (неговият деветнайсети филм) е започнал като негов личен каприз, прераснал след това в сценарий, с който испанският режисьор се връща към комедията. Оригиналното заглавие е трудно преводима игра на думи (на испански amante означава любовник, а pasajero е пътник, но и временен, т.е. нещо близко до влюбени пътници или временни любовници). Оттам и решението на продуцентската къща El Deseo в чужбина филмът, чиято премиера ще е следващата пролет, да е със заглавие I’m so Excited. "Опитах се да изключа от реалността, макар че понякога тя се промъква неусетно. В процеса на създаване на сценария не бях воден от филмови препратки. Театърът, телевизията и собствената ми клаустрофобия присъстват много по-осезателно, отколкото киното. Аз съм от режисьорите, на които телевизията силно им влияе, дори и да не я гледат. Новото телевизионно повествование ме ужасява и в същото време ме вълнува", признава Алмодовар, според когото един от признаците, че е готов за снимки, е някакъв здравословен проблем предишната седмица. В този случай остава без глас. "Да режисираш филм означава да говориш непрестанно по цял ден, обикновено с по няколко души едновременно. Постоянно трябва да отговарям на стотици въпроси, независимо дали знам отговорите им или не. Екипът има нуждата от отговори, за да работи, макар и грешни."

Историята на хора, заклещени само в един декор и откъснати от външния свят, събира голям брой от най-актуалните испански актьори начело с някои от любимите на Алмодовар като Хавиер Камара, Лола Дуеняс, Сесилия Рот. В няколко от началните сцени, заснети за един ден, участват също Антонио Бандерас и Пенелопе Крус. "Предизвикателството на героите ми е, че трябва да се борят с притесненията, страховете и призраците си без помощта на технологията (нещо, което днес е трудно да си представим), без образи, които да ги разсейват, информират и облъчват. Разголени, без айфони, видео, интернет, айпад... Осъдени да бъдат самите себе си, заобиколени от непознати. Освен четенето единственото им оръжие са думите, с които да общуват, да се разкриват, да лъжат, да се самозалъгват, да признаят, че са излъгали, да съблазняват и да се оставят да бъдат съблазнени, да споделят, да се борят срещу страха, самотата и идеята за смъртта", споделя режисьорът. В типичното за него автоинтервю, публикувано на страницата на El Deseo във фейсбук, той си отговаря, че намерението му е филмът да е лека и забавна комедия. А свързващ елемент между I’m so Excited и първия му филм - "Пепи, Луси, Бом и останалите момичета от квартала", са страстта и несигурността на автора. "Усещането е същото, само дето сега съм с повече бели коси", твърди Педро Алмодовар.

"В главната роля са думите. Винаги съм признавал, че голямата ми мечта беше да стана голям писател, докато чаках и се упражнявах в очакване това да се случи, вече бях написал цял куп сценарии, но с времето не станах голям писател, всъщност въобще не станах писател. Предполагам, че в последните ми сценарии най-много се забелязва носталгията ми към романния разказ, но написах филма, воден от носталгията към театъра. Филмите ми дължат много на театъра, пълни са със сцени за двама и често с неприкрити монолози. В този филм има повече герои от всякога и по-малко място от когато и да било."