Само за Politicos
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Само за Politicos

Shutterstock

Само за Politicos

Как Politico.com преобрази новините и стана най-важната политическа медия в Америка

Ваня Ефтимова
5542 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Програмата, която държи будни нощем продуцентите на новините на CNN, Fox News и MSNBC, няма ултрамодерно студио. Очевидно липсват скъпи графики, бърз монтаж и други популярни трикове за задържане вниманието на зрителите. Жените водещи нямат сексапила на тези от Fox News, нито гръмотевичния характер на мъжете от MSNBC. Точно обратното - на заставащите пред камерите на Politico много им личи, че са някогашни вестникари. Най-забележителното е, че говорят с часове. Без умора и без прекъсване за реклама.

Предаването е най-новият проект на вашингтонския сайт Politico.com, а освен онлайн предаванията се излъчват и по кабелния канал C-SPAN. Идеята да бъдат събрани политически репортери, готови да коментират компетентно и открито актуалните събития, е колкото проста, толкова и отсъстваща от малкия екран днес. Появата на Politico LIVE през март по време на вътрешнопартийните избори на републиканската партия, беше посрещнато с ентусиазъм първо от тв критиците. Вестник US Today обяви, че това е мястото, където можете да научите какво наистина става в американската политика. Washington Post предложи да не се поддават на призивите поведението на участниците да бъде полирано и така да загуби свежестта си. В Baltimore Sun тв критикът Дейвид Зурауик написа, че се е почувствал в рая, където телевизията отново предлага умно, смислено и непосредствено отразяване на политиката.

Сега, когато кандидатпрезидентската кампания е в пълен ход, е очевидно, че новинарските телевизии вече копират някои от триковете на Politico LIVE (по време на партийните конвенции например водещите по CNN настояваха репортерите да споделят повече откровени впечатления от залата). Ред други печатни и онлайн медии като NY Times, The Daily Beast и The Atlantic също пуснаха коментарни рубрики на сайтовете си.

"Номерът е да накараш репортерите да бъдат самите себе си. Те знаят толкова много за предизборната кампания и единственото, което искаме от тях, е да са автентични. Честно казано, това е най-трудното нещо за постигане, защото, като сложиш някого пред камерата, той инстинктивно си мисли, че трябва да е Том Брокоу", обяснява философията на предаванията заместник главният редактор и съосновател на Politico Джим Ванде Хей. Той очевидно се цели и в недостатъците на политическите токшоута: "Целта е разговорът да е интересен, а не предвидим, както голяма част от политическите дискусии в момента. Ние се опитваме да шокираме до известна степен хората, да накараме репортерите да се отпуснат и да кажат какво наистина мислят. Да споделят например дали им харесва да работят с началника на кабинета на републиканския кандидатпрезидент Мит Ромни", допълва Ванде Хей.

Понякога желанието за повече естественост и свобода

води до необичайни ситуации в ефир. По време на едно от първите предавания за репортера, донесъл резултатите от вътрешнопартийния вот, нямаше стол и той направо ги съобщи в полуклекнала поза. Често репортерите туитват или започват да пишат в блоговете си директно в ефир. Когато е особено ентусиазиран, Ванде Хей размахва ръце и подскача на стола си. Както коментира телевизионният критик Дейвид Зурауик, зрителят се чувства сякаш е по средата на нюзрума и чува както вътрешните шеги, така и искрените преценки; няма и надути водещи, пускащи лафове за народа, които се предполага, че само хората в Тексас схващат.

Желанието да направи политическата журналистика отново интересна, остра и вълнуваща е в основата на успеха на сайта Politico. Когато вестник Washington Post отхвърля идеята на дългогодишните си репортери Джон Харис и Джим Ванде Хей за онлайн страница, концентрираща се изцяло върху политиката, те намират инвеститори, за да започнат сами. През януари 2007 г. сайтът тръгва с минималистичен дизайн и постоянно обновявана информация. Още на първото редакционно събиране Харис, който става главен редактор, обявява, че иска да върне ентусиазма и удовлетворението в журналистиката: "Ние сме решени и да се забавляваме, докато репортерстваме - нещо, което е отчайващо рядко в днешните нюзруми."

Пет години по-късно Politico се смята за най-важната политическа медия в Америка. Политиците в половината Вашингтон четат сутрешния обзор Playbook, изпращан по мейла от Майк Алън, преди да кажат добро утро на съпругите си, писа NYTimes. Самият Алън е наричан Човекът, с когото се буди Белият дом, а в класацията на сп. Vanity Fair за 2012 г. на най-влиятелните личности той е само на две места зад Джордж Клуни (съответно 19 и 17). През юни 2011 г. беше пусната и платена версия Politico Pro с новини за случващото се в Конгреса и правителството в областта на енергетиката, технологиите, здравеопазването и финансите. Въпреки солената цена от 3295 долара за индивидуален абонамент (групов до пет души е 8500 долара), това лято от сайта обявиха, че 96% от клиентите са го подновили.

С нишовия висококачествен продукт Politico явно откри свещения граал на модерните медии – как да печелят в интернет. По същия начин, макар да не са масови, предаванията привличат влиятелна и просперираща публика. Това от своя страна накара спонсори като Bank of America, Алианса на природния газ на Америка (ANGA), корпорацията Choice Hotels и т.н. дa се заинтересуват сериозно от онлайн стрийминга (C-SPAN не излъчва реклами).

Успехът на Politico LIVE не се крие в носталгията по времената, когато бившият агенционен журналист Уолтър Кронкайт четеше новините пред една камера. Интересът към предаванията по-скоро напомня, че и най-модерните графики не могат да заменят истинската журналистика. Освен това във време когато, за да вдигат рейтингите, телевизиите превръщат всеки инцидент в древногръцка драма и всяка по-остра реч е наречена епохална, Politico предпочита старомодния журналистически скептицизъм.

Докато първо по време на републиканската, а след това и на демократическата конвенция традиционните медии обсъждаха колко са "очовечени" политиците благодарение на представянията на баби, майки и съпруги, Харис, Ванде Хей и Алън започват да се шегуват защо всеки изтъква скромен произход. В крайна сметка политиците в мнозинството си са завършили елитни университети и амбицията им ги е отвела много по-далеч от средния американец от предградията. Дори бабите им да са били чистачки, а бащите монтьори, животът на конгресмени и губернатори от години има много малко общо с този на обикновените работници. Майк Алън, изглежда, обобщава: "Американските избори сега напомнят на гласуването за студентски съвет, в което печели най-симпатичният, а не най-умният младеж." Затова всеки разказва възможно най-сърцераздирателна история, заключава саркастично той.

Зрителите на Politico LIVE обичат моменти като този. Те казват всичко, което няма да намерите по другите телевизии.

Програмата, която държи будни нощем продуцентите на новините на CNN, Fox News и MSNBC, няма ултрамодерно студио. Очевидно липсват скъпи графики, бърз монтаж и други популярни трикове за задържане вниманието на зрителите. Жените водещи нямат сексапила на тези от Fox News, нито гръмотевичния характер на мъжете от MSNBC. Точно обратното - на заставащите пред камерите на Politico много им личи, че са някогашни вестникари. Най-забележителното е, че говорят с часове. Без умора и без прекъсване за реклама.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    Интересно.

  • 2
    ariman_info avatar :-P
    Ariman

    Новини в стил Майкъл Мур :-/

  • 3
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    У нас се заражда нещо подобно - "Фондация 14 януари" и "Отворен парламент" За потенциала на тнези граждански инициативи говорши интервюто на блогърите Асен Генов и Комитата с премиера, в което той призна, че всичко за мишо Бирата е истина.
    Тъй че нямаме този път причина да се самоокайваме като далечни от белия свят. Новото се заражда и у нас. Да, то не е рекламирано, политиците се правят, че го няма. Но не могат да спрат бъдещето.

  • 4
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    Пропуснах може би най-важното в контекста на тази статия - българското авление "Гневни млади хора". То е същото - примитивно откъм професионална гледна точка видеопредаване, но даващо възможност за изказване на честни позиции. Който се интересува:
    http://aym.pressclub.bg/

  • 5
    flakes avatar :-|
    P.

    Хм, това да не стане реалният вариант на The Newsroom


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.