Животът на Брайън
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Животът на Брайън

Животът на Брайън

Ретроспектива припомня снимките на Дъфи от времето, когато фотографите са по-известни от списанията, за които работят

2907 прочитания

© Брайън Дъфи


През 1979 г. британският фотограф Брайън Дъфи (1933 - 2010), известен повече просто като Дъфи, решава да сложи край на кариерата си по драстичен начин, като събира в кашони снимките и негативите си и ги подпалва в двора на студиото си. Въпреки че много от тях са унищожени безвъзвратно, голяма част все пак са спасени благодарение на кметски чиновник, явил се на мястото заради оплаквания от пушека. Според сина му Крис, който преди няколко години се заема с възстановяването на творчеството на баща си, организиране на изложби и публикации, след двайсет години на върха в професията си, през които снима "всеки, който е някой", на Дъфи просто му омръзва. А и с интуицията на визионер предусеща бъдещето на фотографията, в която има все по-малко пари и все повече конкуренция, а дигиталните технологии променят радикално правилата на играта.

Така от шестте фотосесии с приятеля му Джон Ленън днес със сигурност е запазена само една. Изложбата Duffy, Retrospectiva в Centro de historias в испанския град Сарагоса показва (до 11 ноември) над сто фотографии на Брайън Дъфи.

Въпреки огромната си популярност, той си остава енигматичен персонаж, който много рядко е давал интервюта, не е организирал изложби и не е публикувал книги. Епизодът с подпалените архиви още повече допринася за личната легенда на фотографа, който заедно с Дейвид Бейли и Терънс Донован формира т.нар. Terrible Trio. Тримата, освен колеги и конкуренти, завинаги остават и близки приятели. Преди тях фотографите са строго облечени джентълмени, докато те смело и нахакано разчупват властващия дотогава снобизъм, превръщайки се в икони за младото поколение. През 60-те и 70-те години на ХХ век тримата са толкова известни, колкото и личностите, които снимат. Или дори повече. Работейки за най-престижните модни издания като "Харпърс базар", "Вог" и "Ел", фотографите са истинските звезди, които могат да си позволят да не отидат на уговорена среща за снимки с известен човек.

Вследствие на техния динамичен и близък до реалния живот стил, страниците на модните списания буквално оживяват, оповестявайки нова ера в модната фотография. Типичните дотогава статични и скучни пози са забравени, за да отворят път за свежата визия, в синхрон с духа на Swinging London - бурните, наситени със събития, с културни и социални промени години. Тогава моделите идват за снимки навреме, като в повечето случаи позират със собствените си дрехи и се гримират сами. "Дъфи е комерсиален фотограф за щедри клиенти от света на модата, маркетинга и печатните медии. Анархистичен, остроумен, провокативен млад талант от 60-те години в Лондон, който перфектно усеща трусовете в британската култура, позволили му да се самоизмисли и наложи като един от най-успешните представители на нова порода модни фотографи", казва Филип Гарнър, директор на отдел фотография в заложна къща "Кристис". Снимката за корицата на албума "Аладин Сейн" на Дейвид Боуи от 1973 г., когато изпълнителят още съвсем не е толкова известен, си остава един от най-иконичните образи от архива на Дъфи, който е автор на визията на още два алмуба на Боуи. Той е и един от малкото фотографи, снимали два пъти календара "Пирели" (1965 и 1973). Майкъл Кейн, Арнолд Шварценегер, Джейн Бъркин, Сидни Поатие позират пред обектива му. "В един момент бяхме в Шотландия и снимахме реклама за "Ситроен", в следващия работехме за списание "Ел" в Париж, после на Карибите, някаква реклама за продукт за коса и след това веднага в Лондон, работейки върху портрет за "Сънди таймс". Този ритъм не спираше. Нямаше дори и миг скука., спомня си сина му Кристофър Дъфи пред хонконгското списание Prestige за работата си като асистент на баща си. През 2009 г. той убеждава Дъфи, който вече знае, че страда от дегенеративно белодробно заболяване, не само да организира и подреди спасените си фотографии и негативи, но и да направи нови, някои от тях на хора, които е снимал преди тридесет години. Би Би Си документира процеса във филма The Man Who Shot The Sixties (2010).

"Някои от внуците ми нямаха ни най-малка представа, че съм бил фотограф. Крис ми каза, че е намерил кутиите със снимки, които му се струват много интересни. Истината е, че работата ме подмлади", споделя пред камерата Дъфи. А на въпроса защо дотогава не е показвал работата си, отговаря: "Винаги съм смятал фотографията за нещо моментално и преходно. Днес се публикува, а утре някой използва страниците, за да си опакова пържена риба и картофи. Артфотографията е много модерна идея."

През 1979 г. британският фотограф Брайън Дъфи (1933 - 2010), известен повече просто като Дъфи, решава да сложи край на кариерата си по драстичен начин, като събира в кашони снимките и негативите си и ги подпалва в двора на студиото си. Въпреки че много от тях са унищожени безвъзвратно, голяма част все пак са спасени благодарение на кметски чиновник, явил се на мястото заради оплаквания от пушека. Според сина му Крис, който преди няколко години се заема с възстановяването на творчеството на баща си, организиране на изложби и публикации, след двайсет години на върха в професията си, през които снима "всеки, който е някой", на Дъфи просто му омръзва. А и с интуицията на визионер предусеща бъдещето на фотографията, в която има все по-малко пари и все повече конкуренция, а дигиталните технологии променят радикално правилата на играта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Домашно кино

Домашно кино

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.