Парче плат от "Портите"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парче плат от "Портите"

Общо материалите използвани за изработването на "Портите" са 5390 тона стомана, 96 километра е общата височина на виниловите стойки, а платът е 99 155 кв. метра

Парче плат от "Портите"

Отраженията на желязната завеса, преходността и паметта във фантастичните стени, завеси и обвивки на Кристо и Жан-Клод

4458 прочитания

Общо материалите използвани за изработването на "Портите" са 5390 тона стомана, 96 километра е общата височина на виниловите стойки, а платът е 99 155 кв. метра


Общо материалите използвани за изработването на "Портите" са 5390 тона стомана, 96 километра е общата височина на виниловите стойки, а платът е 99 155 кв. метра

За парчето оранжев плат се сещам покрай неотдавнашната прожекция на филма "Портите" в София, както и покрай годишнина от 10 ноември 1989 г.

С малкото квадратно парче плат се сдобих*, докато разглеждах на живо – или по-точно преживявах – "Портите": проектът на артистичната двойка Кристо и Жан-Клод, който за две седмици през февруари 2005 г. трансформира иначе почти изцяло черно-белия зимен пейзаж на нюйоркския Сентрал парк, чрез инсталацията (по продължението на 25 алеи с обща дължина от близо 40 километра) на 7503 "порти", на които подобно на завеси висяха свободно големи парчета от същия плат с цвят на шафран.

Последният (до момента) реализиран проект на артистичното дуо е неоспоримо уникален. И все пак той споделя характеристиките на много от предишните им инсталации: главозамайващо големия мащаб, изключителната, почти болезнена ефимерност и не на последно място способността коренно да трансформира пространството, в което се появява, като го загражда, разделя или скрива чрез стени, завеси или обвивки.

Според самия Кристо, опаковането "се базира на ограничаване на пространството, на създаване на граници. Всички наши проекти, няма значение дали са опаковки или не, правят точно това – създават граници, очертават пространство. Ако няма граници, няма да имате идея за пространство"**.

В изкуството на Кристо и Жан-Клод идеята за разделение, разграничаване и очертаване на пространството присъства постоянно, а корените й няма как да не бъдат проследени до желязната завеса, през която Кристо бяга от България през 1957 г. и чието падане през 1989 г. се отбелязва всяка есен от страните на бившия Източен блок.

Много от проектите на двойката, датиращи от времето до малко след края на студената война, са директно повлияни от метафората за насилственото разделение на Източния блок от останалата част на Европа. През юни 1962 г., само няколко месеца след издигането на Берлинската стена Кристо и Жан-Клод реализират един от първите си съвместни проекти, като за няколко часа блокират (без разрешение) най-тясната парижка улица, Rue Visconti, построявайки четириметрова стена от натрупани един върху друг петролни варели. През 1974 г., двойката прави проекта Running Fence – близо 40-километрова платнена "ограда", издигната в Северна Калифорния, но смятана за призрачна реплика на Берлинската стена. Близо шест години след падането на Стената Кристо и Жан-Клод опаковат берлинския Райхстаг за период от две седмици – подготовката на проекта обаче започва почти четвърт век преди това, през 1971 г., когато Берлин е разделен, а сградата се намира в пространството между двете зони. Според артистите една от главните цели на проекта освен трансформацията на историческата сграда е била и въвличането на източно- и западно германските правителства в дискусия, тъй като е било нужно да се получи разрешение и от двете страни. Дори в проектите, където връзката с желязната завеса е индиректна, тя все пак е откриваема: стените, завесите и границите присъстват – физически или метафорично, почти във всичките им инсталации.

Освен това изкуствоведите откриват и друг, по-дълбок смисъл в цялостната работа на Кристо и Жан-Клод – като антипод на комунистическото изкуство, в чийто дух Кристо е обучаван като студент в Художествената академия, преди да напусне България. Докато неговото предназначение като цяло е било да отбелязва постиженията на комунистическите държави, да отпразнува прогреса и перманентността им, инсталациите на двойката са точно обратното: те създават изкуство, чиято главна цел е да донесе удоволствие и радост и което освен изключително краткотрайно според собствените им думи е "ирационално и абсолютно ненужно".

"Нашето изкуство е номадско, не правим нищо солидно и дълготрайно, казва Кристо. Всичките ни работи са мобилни, леки, чупливи, въздушни, временни. Това отразява една от най-интересните черти на културата в края на двайсти век. Никога преди в света не е имало толкова много движение през границите, толкова хора, откъснати от родните си места."

Чрез преходността на изкуството си Кристо и Жан-Клод, изглежда, целят да покажат, че нищо не е вечно. Освен може би паметта. Макар и само за 40 дни, през 1974 г. те преобразяват хилядолетния, строен от императорите Аврелиан и Проб античен мост в Рим, а през 1985 г. двойката осъществява поредната трансформация на най-стария (въпреки името си) мост в Париж – близо 400-годишния тогава Pont Neuf***, като го опаковат за период от 14 дни. След краткото си появяване тези, а и всички останали инсталации на двойката се разглобяват и премахват, а материалите им се рециклират, като от тях остава единствено споменът.

Парченцата плат от "Портите", както и от много от другите проекти на Кристо и Жан-Клод (с които човек, ако положи известни усилия, може да се сдобие през интернет) са просто веществен израз на този спомен, чиято материална стойност – извън емоционалната, на практика е незначителна. С това те наподобяват стотиците хиляди малки и големи парчета от Берлинската стена, днес пръснати по целия свят, чиято единствена ценност се състои в това, че носят зловещия спомен за някогашната непроходима граница, смятана за вечна и неразрушима от няколко поколения източно- и западно европейци.**** И най-вече за това, че вече я няма.

*Около един милион такива парчeнца плат бяха раздадени на посетителите на "Портите".

**Цитатите са от интервю на Кристо и Жан-Клод за първия брой на сп. "Едно", април 2002 г.

*** Pont Neuf на френски означава "нов мост" – името му датира от 1607 г., когато той е завършен, ставайки най-новият мост над Сена.

**** Само няколко месеца преди падането на Берлинската стена, през януари, 1989 г., демонстрирайки същевременно силно убеждение и тотална липса на далновидност, лидерът на ГДР Ерих Хонекер предрича, че тя ще продължи да стои през следващите 50, а дори и 100 години.

Общо материалите използвани за изработването на "Портите" са 5390 тона стомана, 96 километра е общата височина на виниловите стойки, а платът е 99 155 кв. метра

За парчето оранжев плат се сещам покрай неотдавнашната прожекция на филма "Портите" в София, както и покрай годишнина от 10 ноември 1989 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вива Виктор(ия)

Вива Виктор(ия)

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK