Satisfaction guaranteed

1965, три години след създаването им и само четири преди да бъдат обявени за The Greatest Rock and Roll Band in the World, "Ролинг стоунс" възпламеняват феновете в Дъблин до степен, че последните от любов нахлуват на сцената и я събарят заедно с музикантите. Рискът за живота им е реален. След случката Брайън Джоунс се изповядва пред камерата на документалиста Питър Уайтхед: "Крайната ми цел в живота е никога да не ставам поп звезда." Моментът е от гледания от малцина ирландски филм The Rolling Stones: Charlie Is My Angel, който заедно с още 24 игрални, концертни, експериментални и видеозаглавия e в юбилейната ретроспектива The Rolling Stones: 50 Years on Film, представена в МоМА, Ню Йорк, до неделя. Очаква се подборката да обиколи големите столици във връзка с последното световно турне на бандата. През 1969 предричането на Джоунс се сбъдва - едва на 27 и само месец след като са го изгонили от групата, китаристът прекрачва в отвъдното, опазил се от земната слава. 

Същото не може да се каже за Мик Джагър, Кийт Ричардс, Чарли Уотс, преди това Мик Тейлър и Бил Уаймън, и сега Рони Ууд - те са тук, за да останат. Като рокендрола.

Performance. 1970. Great Britain. Directed by Donald Cammell, Nicholas Roeg. Pictured: Mick Jagger.

Фотограф: Courtesy Warner Bros./ Photofest.ю