Шумът на липите

Доста особено стои съседната, по-стара къща,

Фотограф: Александър Геров

разгърнатата в нещо като баварски стил, с причудливи многоъгълни прозорчета, строена през 1923 г. за актьорското семейство Коста Стоянов и съпругата му Кица – едни от основоположниците на театралната традиция в България. Маслен портрет на знаменитото му превъплъщение в Сирано дьо Бержерак в Народния театър поддържа присъствието му в дома, обитаван днес от наследниците му след дълги перипетии. Кица е определяна като рядка характерна актриса, а Гео Милев пише за нея, че няма по-подходяща за героините на Ибсен. Съдбата й спестява да види къщата си силно повредена, а двора - пълен с осколки от бомби, както го заварил Коста след евакуацията. Тя умира през 1943 г. преди зловещия януари на 1944 г., когато бомбардировката, насочена вероятно към водните кули на хълма, прогонва от домовете им безобидните интелектуалци. Но по-голямото бедствие се оказват самонастанилите се на тяхно място милиционери и други пазители на новия режим, които през следващите двайсет години ползват със семействата си не само тази къща, но и много от околните - като оборотни квартири, докато се строят новите им жилища. А актьорът Коста Стоянов сам възстановява щетите и прекарва старините си в единствената оставена му стаичка, която по новите тогава закони му се полагала заради преклонната му възраст.

През 70-те години уличката е харесана от новия елит и е застрашена от пълно узурпиране, като на мястото на старите къщи щели да строят нещо ново и голямо. Помня паниката на съседите, помня събираните подписи. После се говореше, че се застъпил поетът Валери Петров и след време всичко се размина. Така си остана и до днес уличкатаот поемата му "В меката есен". Обгърнатата му в зеленина къща винаги е имала особена притегателна сила - и когато бяхме деца, и като ученици, а младежкото въображение често я отъждествяваше с римите му: "Лозата дива стигнала е чак / до горното балконче. На перваза / намерил шепа пръст в разбита ваза, / разцъфнал е, от вятъра посят, / един неканен и безимен цвят..."

Всъщност поредното архитектурно бижу е било възложено (не се помни на кого) от актрисата Адриана Будевска – "незабравимата Офелия", "българската Сара Бернар", която така и не е стъпила в тази къща. Загубила съпруга си през Първата световна война, тя играе на сцената и отглежда сама трите си деца. Споделя вдовишка съдба на актрисата Елена Снежина, останала след ранната смърт на партньора си в живота и в кариерата, Атанас Кирчев, да живее с дъщеричката си Олга в построената за тях къща в романтичен стил на същата улица. Превратностите отпращат Адриана Будевска в Аржентина при един от синовете й. Недовършената си къща продава на бащата на Валери Петров, именития юрист Нисим Меворах.

Фотограф: Александър Геров

На ъгъла с "Митрополит Кирил Видински" си стои като театрален декор, построен на кръстопът, къщата на Кръстю Сарафов, връстница на другите. Добре поддържана от внуците му, защитена от паметната плоча и от закона, тя радва окото с много прозорци, еркери и балконче, от което едва ли не стигаш с ръка до терасата на най-знаковата постройка в квартала – къщата на ген. Ст. Тасев с историческата вече механа "Под липите". С три ордена за храброст от фронта, с поста си началник на военното училище, генералът в оставка (след Ньойския договор) взима заем с двама гаранти, тъй като скромната му военна пенсия не стигала да си построи къща. Като малка крепост за игра на палавници, тя преодолява наклона в подножието на хълма с три нива - основен етаж за собствениците, мансарден с чупки, лоджа и тераса за наематели (ако са с характера на квартала) и приземен етаж за кръчмата "Селект", която отваря врати през 1926 г. с надеждата да изплати заема. С името "Под липите" я кръщава Елин Пелин, вдъхновен от уханието им по цялата улица. Той е от постоянните гости – не само заради компаниите, но и за усамотение в писане. Когато Дора Габе наема мансардата, често започва да идва и Елисавета Багряна и постепенно кръчмата става част от всекидневието на българската бохема в нейния творчески разцвет. В нея се събират всички действащи лица, споменати дотук в разходката из миналото на оцелелия като по чудо Журналистически квартал. Понякога се отбивал след лов и царят, та затваряли любимата на всички вътрешна стаичка с отделна бъчва вино (от реколтата на местните лозя), където Елин Пелин обичал да събира артистичната дружина. На малкото момче – сега на достойна за преклонение възраст, математик и любител краевед, което пращали да прибере чичо си, певеца, кръчмарят казвал откровено, че не може да влезе в стаичката, защото там гостувал царят. Дотам никой не го спирал.

Предполагам, че по-рядко са били виждани там съседите юристи, лекари, още един-двама ветерани от войните. С една от къщите е свързан свещеникът, който според народната памет е опял Левски. Докато слушах разказите на съкварталците и техните роднини, пръснати вече по разни посоки, се питах какво ли още пази родовата памет, ненавиждана толкова дълго? А по Коледа децата обичат да им разказваме приказки за дядо и баба, дори да са малко тъжни и страшни...

• 1
• 2