

Екатерина Петрова

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
От наблюдателите на повечето улични паради по света не се очаква много повече от това да зяпат, да снимат и в краен случай да размахват знаменца, а след приключването на празненствата обикновено единственият им материален спомен от преживяването са полепналите по подметките им конфети.
Не и в Ню Орлиънс, където карнавалният сезон в момента е в разгара си. Докато наблюдават парадите, зрителите там не спират да крещят Throw me something, mister! с пълно гърло, като по този начин апелират към маскираните участници да им хвърлят по нещо от движещите се платформи. От своя страна те поощряват ентусиазма им, като ги замерят с купища шарени и лъскави дрънкулки. Известни като throws, тези дрънкулки са колкото кичозни и евтини, толкова желани, разнообразни и с интересна история.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
1 коментар
Винаги съм подозирал подсъзнателно че България има и други общи неща с Ню Орлийнс освен освободения възглед върху междучовешкото общуване. И ние си имаме Krewes: Krewe of SDS, Krewe of BKP, Krewe of Rex, познато иначе като Krewe of NDSV, и сега Krewe of Krewes, или Krewe of GERB. Ние замеряме Krewes с много пари, които те изнасят в чужбина, а те ни хвърлят по някое и друго мънисто, символизиращо я демокрация, я законност, я някой друг изфренчен термин, с който се успокоява гражданската съвест. Тук Mardi Gras се нарича "мандат", и добрите времена никога ме свършват, а флашингът е начин на живот, добре онагледен в култови телевизии като "Планета".
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.