Бухал от Индия

Неотдавна попаднах на списък със съвети за бъдещи колекционери – наставленията варираха от теоретични (как да изберем вида предмет, който да колекционираме – било то стари фотоапарати, пощенски марки, декоративни чинии, матрьошки или снежни глобуси) до практически (да разполагаме с достатъчно място, където – веднъж сдобили се с тях, да ги изложим).

Това ме накара да се замисля за моята лична колекция от бухали, която – макар и инцидентно, спазва доста от препоръките. Началото й стана непредумишлено и по-скоро в обратен ред. Структурно-архитектурни съображения след ремонт направиха една продълговата и тясна ниша нависоко, точно под тавана в кухнята, неизбежна. За да не седи празна, уж временно сложих в нея един керамичен бухал, който майка ми беше донесла от Португалия. Преди да може да каже "буху-буху", до него бързо накацаха още няколко и така началото на колекцията беше поставено. Тя продължава да расте и досега – почти никога не се връщам от пътуване без фигура на птица от семейство совови, а близките ми използват всякакви поводи (а понякога и липса на такива), за да добавят към нея нови екземпляри.