С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

10 8 мар 2013, 16:22, 42654 прочитания

Woman Is the Nigger of the World*

Осмомартенски микс от факти и истории за жените по света и у нас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Една сутрин в разгара на Първата световна война в София се случват две необикновени събития. В софийски трамвай се появява първата жена кондуктор със служебна фуражка, застопорена върху солиден кок.
Горе-долу по същото време на "Мария Луиза" зад ваксаджийско сандъче сяда жена в панталон. Трийсет години по-късно в новия брой на "Жената и нейния дом" излиза статия със следния коментар: "Никой в света не е така консервативен, както домакинята. Тя посреща новостите почти винаги с най-голямо недоверие и в повечето случаи ги отхвърля. Не би трябвало домакинята в своята работа да се придържа винаги към законите, към традициите. Ако всичко оставаше така, както е било, то и днешната жена трябва да преде, тъче и меси хляб." Новостите трудно могат да бъдат прогонени. Модата започва да се сменя бързо и смело. Подобно на идеалите за красота. Традиционният, на яката, работна жена, градският – на изтънчената жена, интелектуалният – на жената, която активно участва в обществената дейност, пише поезия, занимава се с изкуство и в сянка помага на мъжа си.  


Няма конкретен образ на идеал за красота, разказва пред Light етнографката Мирелла Дечева от Музея за история на София, а колежката й Марияна Маринова я допълва: "Всички тези жени, които носят достойнството си по различен начин, са обединени от едно – това, че са дами по дух." Мирелла и Марияна допуснаха екипа ни в дебрите и архивите на музея и ни помогнаха да разберем какъв е бил някогашният идеал за женска красота и как се е празнувал 8 март.

Красива като от списание

"Рекламата може да ви разкрие идеалите на всяка нация", пише Норман Дъглас. Популяризирането на козметични, галантерийни и текстилни стоки в нароилите се след Освобождението "женски журнали" в своята цялост оформят образа на красавицата.


Предпочитанията към бяло лице със сияйна кожа се изразяват от преобладаващите в пресата реклами за един сравнително нов за българката козметичен продукт - пудрата.
Тя навлиза свенливо в дамската чанта, но безспорно производители и вносители са били спокойни за нейната реализация: бялото лице е част от традиционния български идеал за женска красота, за който "побеляла – разхубавяла" е вярната формула. Участта да бъде смугла, макар и красавица, не е радвала нито една жена през XIX век.

Народният певец оприличава бялото женско лице на "сняг" или "бяло сирене", а българката знаела и прилагала редица козметични практики, които днес бихме нарекли екологични – измиване с роса, събрана от житни класове; с водата, в която са изплакнати ръцете, месили тесто; с хума, размита в прясно мляко; с кисело мляко и жълтък. С незабавен ефект било "белилото", известно още като "турско белило" или "обаян живак", което обаче се използвало с поговорката: "Трай, бабо, за хубост", защото често лицето изгаряло и се белело.

Може би най-драстична промяна в образа на градската българска настъпва в прическата. Първоначално косите са открити, вдигнати на кок или украсени с различен вид и форма шапки, воали, воалетки, диадеми. След това добива популярност прическата а ла гарсон, увенчана с малка шапка във формата на птиче гнездо.

Идеалът за женска красота търпи промяна и по отношение на фигурата. Увековечената във фолклора като "тънка, висока" снага на хубавицата всъщност върви с пищни женски форми, които отговарят на древната формула "здрав дух в здраво тяло" и издават данни за многобройно потомство и издръжливост в усилния селскостопански труд. По този повод Иван Хаджийски пише, че "нашият селянин, който иска да вижда в лицето на жена си трудеща се другарка, обича и възпява бялата и червена мома, лъхаща на здраве и сила...

 На него една бледа, мечтателна жена с влажни клепки би изглеждала болна. Тя би будила у него повече съжаление, отколкото любов".



И ако началото на ХХ век все още е подвластно на пищните форми, пристегнати в корсет, с подчертани тънка талия, ханш и бедра, то 20-те години загърбват корсета и изпъкналите форми. Тогава се разкриват краката изпод скъсените поли до скандалната дължина точно под коляното. Модел за подражание по това време стават актрисите, които често се появяват като манекенки в женските модни журнали. Те изместват аристократките от водещата модна роля в обществото и стават пример за подражание. Голяма е сензацията, когато излизат шалварите (Jupe-culote) и полата-патналон. Това ново облекло на жената я прави твърде смешна и дори предизвиква негодуванието на мъжкия свят", пише месечното списание "Съвременна илюстрация".

Честит 8 март


Тази седмица повече от половината население по земното кълбо отбеляза Международния ден на жената - 8 март. Празникът се чества вече век и половина и в него в различните епохи се влага различен смисъл. Справка с историята показва, че още в средата на XIX век всяко общество проявява необходимост да изяви женската същност не само в дома, а и извън него. Идеята за създаването на международен ден на жената се появява малко по-късно, в началото на ХХ век, след бурната индустриализация и икономическа експанзия. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.

Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на улицата, за да протестират срещу лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, отново през март, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Следват други протести, най-известният от които е през 1908 г. в Ню Йорк.

Суфражетките (на английски: suffragettes, от suffrage — изби- рателно право) са участнички в движението за предоставяне на избирателни права на жените, наречено суфражизъм. Движението започва в края на 19 и началото на 20 век, основaно във Великобритания и САЩ

Преглед на оригинала Суфражетките (на английски: suffragettes, от suffrage — изби- рателно право) са участнички в движението за предоставяне на избирателни права на жените, наречено суфражизъм. Движението започва в края на 19 и началото на 20 век, основaно във Великобритания и САЩ


Исканията са същите - по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от Социалистическия интернационал. 
По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.

В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник 8 март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. От 1948 г. се налага пролетарският идеал за жена – чрез реклама, пропаганда и нормативни актове. По предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот.

След 1960 г. празникът получава неофициалното наименование "ден на колежката". Мъжете от трудовите колективи започват да подаряват на жените цветя. Българката е ударничка, млеконадойничка, общественичка, самарянка, майка, образцова домакиня.

И така, започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. Днес в Русия на 8 март жените получават подаръци и комплименти от мъжете. Децата поздравяват майките и бабите си с картички, колежките също си разменят честитки. Семейните жени подготвят специална вечеря за повода, а неомъжените излизат да празнуват в женска компания. В Италия на този ден жените получават от мъжете жълти мимози, но празнуват само с приятелки. Вечерта на 8 март в Рим входът на баровете с мъжки стрийптиз е безплатен, в някои клубове и нощни заведения пускат само женски компании. Във Виетнам жените се поздравяват на този ден вече две хиляди години, а в Япония празникът се отбелязва на 3 март и е известен като Ден на момичетата.

Според данни на Световния икономически форум


през последните 6 години 85 на сто от държавите на планетата са направили реформи, които подобряват положението на жените. Виртуалната ни разходка по света показа, че най-доброто място да си жена е Исландия, най-лошото – Йемен, а най-опасното – Афганистан. Жените народни представители са на почит в Руанда.

От общо 80 депутати 45 са жени. На обратния полюс са Саудитска Арабия, Йемен, Катар, Оман или Белиз, където в националните парламенти няма нито една жена. Най-благоприятно е да си майка в Норвегия. Всички майки тук се ползват от висококвалифицирани здравни грижи. Най-малко жени умират при раждане в Гърция. Най-тежко е положението в Афганистан, където рискът една жена да умре при раждане е 200 пъти по-висок, отколкото да загине от бомби или куршуми. Шансовете за жена държавен глава са най-големи в Шри Ланка.
Шри Ланка е управлявана от жени в продължение на 23 години. Най-добро място да се занимаваш с изкуство, ако си жена, е Швеция. Шведският съвет по изкуствата започна серия инициативи за равенство между половете в сферата на творчеството. Филмовият институт в страната отпуска равни субсидии за филми, създавани от мъже и жени, като има квоти за женски филми. За сравнение - във Великобритания, например само 6 на сто от режисьорите и 12 на сто от сценаристите са жени.

Най-добро място за бизнес дами е Тайланд. 45 на сто от жените там заемат високопоставени мениджърски постове. Колкото и странно да звучи за една толкова развита икономически страна, Япония е с особено лоши показатели - едва 8 на сто от жените заемат високи позиции в бизнеса. Най-лесно жените си намират работа в Бурунди. Страната е единствената света, където процентът на жените във формирането на работната сила е по-висок от този на мъжете - съответно 92 срещу 88 на сто. Най-зле е положението в Пакистан, където представителките на нежния пол имат 4 пъти по-малко шансове да си намерят работа от мъжете. Най-солидни финансови приходи имат жените в Люксембург. Най-много свободно време – в Дания. Те изразходват само 57 минути на ден за вършене на неплатена работа, най-често в домакинството. За сравнение - в Мексико жените отделят дневно поне 4 часа и 21 мин. за такъв тип работа. Саудитска Арабия никога не е изпращала жени за участие в олимпийски игри и забранява на момичетата от държавните училища да спортуват. Разводът е най-безпроблемен в Гуам. Този остров в Макронезия има най-високия процент разводи в света, а в Гватемала е най-ниският. Най-добро място за пробив сред шофьорите - Индия. Ню Делхи е най-доброто място за жени, които искат да пробият в доминирания от мъжете свят на шофьорите на таксита. Там непревителствена организация пое инициативата да създаде служба от радиотаксита, в която работят само жени.

Light изказва специални благодарности на Музея за история на София

*"Жената е негърът на света" - песен на Джон Ленън и Йоко Оно от 1972 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Истории за слушане Истории за слушане

В селекцията ни: коледна история от О. Хенри и класика от Никос Казандзакис

13 дек 2019, 608 прочитания

ЕСМ на 50 ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

6 дек 2019, 1846 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Абсолютно неначинаещ

Първа ретроспективна изложба на Дейвид Боуи в лондонския музей Victoria

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10