Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не, Кристо не вижда произведенията си на сън. Дори изобщо не сънува, или поне не помни сънищата си. Световноизвестният художник от български произход ми го казва ден след откриването на най-новата му творба "Голямата въздушна опаковка" (Big Air Package) в Оберхаузен, Германия (на ок. 40 км северно от Дюселдорф). За него проектите му са работа - рисунки, изграждане на модели, вадене на разрешителни, нещо много реално.

Признавам си, трудно ми е да си представя, че някой може разумно да реши да обгради 11 острова с яркорозов плат, да опакова Райхстага, да изгради найлонова ограда в продължение на 39 километра, да спусне гигантска оранжева завеса между два планински склона, да постави 7503 порти в сърцето на Манхатън. И то без специално предназначение, само в името на радостта от изкуството и красотата. Това обаче е неотклонната линия, която Кристо и Жан-Клод с упорство следват и отстояват.

Жан-Клод, неговата съпруга и творчески партньор, половината от бранда Christo, почина през ноември 2009 г.

Автор: Wolfgang Volz

"Съжалявам, че Жан-Клод не е тук, но тя е винаги с мен." Това е първото, което Кристо казва при официалното представяне на проекта. Повтаря същите думи, когато го питам дали дългогодишната му спътница би харесала новата творба.

Намираме се в пространството на стар газов колектор, най-големият в Европа. Огромното конусовидно тяло с индустриален вид някога е било символ на рурската промишленост. Съоръжението е изградено в края на 20-те години на XIX век и носи спомен за бурния добив на руда в региона. Разрушено е до основи през Втората световна война и изградено отново, а в края на 80-те, с навлизането на природния газ и тръбопроводите, гигантското му туловище става излишно. Гражданите и управата все пак решават да го запазят и от символ на индустрията го превръщат в дом на модерното изкуство. Не случайно точно това място привлича Кристо, който за втори път изгражда творба в него, променяйки го до неузнаваемост. Тук има обем, има структура, с която да влезеш в хармония или с която да контрастираш. "Всички наши проекти, без значение дали са опаковки или не, правят точно това – създават граници, очертават пространство. Ако няма граници, няма да имате идея за пространство. Пространството вътре и вън се определя от твореца при всяко традиционно изкуство", обясняват Кристо и Жан-Клод в интервю от 2002 г.

"Голямата въздушна опаковка" представлява скулптура, изградена само от плат, въжета и въздух. 90 метра височина, 20 350 кв.м полупрозрачен полиестерен плат, 4500 метра въже, 50 метра обиколка на балона, обем от 177 000 кубически метра

Първия път, през 1999 г., те издигат през цялата ширина на колектора своя стена, висока 68 метра, от 13 000 петролни варела. Варелите са специално оцветени – 45% от тях в жълто, 30% в оранжево, останалите в други цветове, така че греят ярко и подчертават индустриалния характер и обем и на пространството и на материала на инсталацията. Случайно или не, годината съвпада с 10-годишния юбилей от падането на Берлинската стена. Кристо обаче предпочита да остави асоциациите, тълкуванията и подтекста на въображението на другите. За него целта на творбите му е една – създаване на произведение на изкуството.

Така е и с "Голямата въздушна опаковка" през 2013 г. Само че този път Кристо е измислил друга игра – огромен балон от плат, въжета и въздух е издут с постоянно налягане от 27 паскала във вътрешността на газовия колектор. Влизайки през тежката врата на индустриалното съоръжение, напразно се опитваш да го обгърнеш с поглед или да го снимаш в целия му обем. Балонът изпълва пространството почти от стена до стена. Въздушното му тяло контрастира с метала, болтовете и железните подпори, в които е затворен, и като че ли се стреми нагоре към светлината на прозрачния таван. Но изненадата тепърва предстои. В балона се влиза. Въртяща се врата и къси стълби водят в пространство, което всеки сам трябва да почувства със сетивата си и да оприличи с помощта на въображението си. Белият плат обгръща и изолира от света, притъпява шумовете, създава собствена акустика. Светлината се опитва да пробие купола. Когато облак премине над Оберхаузен, гънките на плата и въжетата, които го обгръщат, хвърлят спираловидни сенки като вътрешност на гигантски морски охлюв.

Автор: Wolfgang Volz

За пръв път прекрачих в пространството ден преди официалното откриване, бяхме само с оператора Калоян Божилов. Всичко беше толкова неочаквано и бяло, така контрастиращо с металния корпус отвън, че се почувствах малка, защитена в обвивката, спасена от шума, благословена от светлината. Не исках да излизам, да си тръгвам, макар че знаех, че ще се върна, за да снимаме още неведнъж. Всеки следващ път беше различно. Наблюдавах лицата на хората, които влизаха за пръв път. Всички поглеждаха нагоре, към източника светлина. Някои лягаха на пода, точно под купола, отваряха и затваряха очи. Всички погледи изразяваха почуда като пред нещо, което никога не са виждали, за което няма думи и обяснение.

Гита и Никол са тийнейджърки от Дортмунд, дошли специално още в първия ден, отворен за публика. Стоят дълго в центъра на инсталацията с поглед вперен нагоре. След като се представям, веднага отбелязват, че знаят, че Кристо е роден в България. Гита е съгласна с медийната констатация, че произведението прилича на катедрала. Никол обаче е на мнение, че въпреки ниската температура в неотопленото съоръжение "опаковката" носи мекота и топлина, прилича й по-скоро на заключен балон, с който би искала да отлети нанякъде. Щефан е пенсиониран служител в транспорта на Оберхаузен. Признава, че не разбира какво иска да изрази проекта, но му харесва, че е дързък, и го намира за красив. Смята да дойде поне още веднаж със семейството си, за да сподели преживяването и да провери как ще се почувства втория път.

Владимир Явашев, племенник на Кристо и негов най-близък сътрудник,

се шегува, че ако някой бъде отвлечен с вързани очи и пуснат във вътрешността на "Голямата въздушна опаковка", без да знае за нея, може спокойно да помисли, че е попаднал на друга планета. Друго такова място просто няма. Част от хората се опитат да го обживеят, пляскат с ръце, подсвиркват. Питам Кристо дали това го притеснява. Отговаря в типичния си стил, че нищо не го притеснява. За него това е естественият начин, по който мястото кара хората да се чувстват, да играят и експериментират.

Изумена съм от невероятното търпение, с което Кристо повтаря и обяснява на всички журналисти или просто любопитни посетители детайлите и параметрите на работата си. Като че ли се опиянява от тях. А те са – 90 метра височина, 20 350 кв.м полупрозрачен полиестерен плат, 4500 метра въже, 50 метра обиколка на балона, обем от 177 000 кубически метра. С видимо удоволствие разказва какво предизвикателство е било да се внесе огромното количество плат в пространството - толкова е много, че не влиза наведнъж и се налага да се раздели на седем части, които да бъдат зашити една към друга на място, вътре в колектора.

Доволен е, че е успял да направи най-голямата скулптура без скеле, която е изградена само от плат, въже и въздух. В начинанието има сериозната подкрепа на Волфганг Волц - официалният фотограф на начинанията му, който го съпътства от десетилетия, а сега е и мениджър на този проект. Волфи, както бащински го нарича Кристо, ми разказва, че първоначално бил доста озадачен как всички тези въжета и плат с обща тежест 5.3 тона ще се задържат сами във въздуха и ще се изправят в затвореното пространство. Успяват да измислят хитър начин: слагат плата на пода на помещението и го повдигат с въжетата, а след това да го изпълват с въздух през две големи тръби. В работата помагат алпинисти, голяма част от които са работили по "Опакования Райхстаг" и други проекти.

Автор: Wolfgang Volz

Това не е първата въздушна опаковка, която Кристо прави, а за предишните опити, свързани с доста трудности, артистът днес си спомня с усмивка.

Експериментите с въздух привличат двамата с Жан-Клод още през 60-те. Първият е през 1966 г., направен специално за изложбата на Кристо в холандския град Айндховен и представлява огромен надут балон, опакован в полиетилен и въжета, прикован пред входа на музея, така че да промени обичайния му вид. Вестниците са провокирани да зададат въпроса изкуство ли е това. За Кристо обаче неразбирането не е проблем и заедно с Жан-Клод продължават опитите с още по-големи въздушни обекти. Още през същата година в Минеаполис заедно с училището за изкуства правят прозрачен пакет, пълен с 2800 цветни балона. Издигат го във въздуха с хеликоптер.

Само две години по-късно започва битката за осъществяването на емблематичната творба "5600 кубически метрова опаковка" на изложението "Документа 4"в Касел. Битка, в истинския смисъл на думата, защото високата 85 метра скулптура упорито не иска да застане изправена и се озовава хоризонтално на земята цели три пъти. Жан-Клод плаче, но продължава да търси допълнително финансиране, за да продължат. Инженерът Митко Загоров, също българин, изчислява нови формули за необходимото въздушно налягане в пакета. Кристо е категоричен, че няма да се откажат, въпреки заплахата от финансов и артистичен провал. Финалът е успешен – екипът организира пристигането на двата най-големи колукрана в Европа, докарани специално от Испания и Хамбург, за да изправят скулптурата. Проектът на Кристо и Жан-Клод се извисява гордо над града и се вижда от километри. Именно той става емблема на изложението. От този момент за всички става ясно, че артистите няма да спрат да изпитват границите на възможното и концепциите за красивото.

В Оберхаузен за пореден път се убеждавам, че Кристо е автентична сензация. Ако в Ню Йорк при проекта "Портите" в Сентръл парк интересът към художника ми се струваше закономерен, тук, в 210-хилядния град, това по-скоро ме изненадва. Според мениджърката на арт пространството "Газовият колектор" Жанет Шмиц тази обич на германците в голяма степен се дължи на грандиозния проект "Опакованият Райхстаг" през 1995 г., който му печели огромна популярност.

За пресконференцията на артиста са пристигнали журналисти от цяла Европа. Тридневната му програма в града е плътно запълнена с интервюта за медиите. Кристо е на първите страници на големите германски вестници, навсякъде излизат обширни материали за него със снимки на проектите му. Един от най-големите ежедневници дори е отпечатал на средната си страница постер, който в уречен ден художникът търпеливо подписва в продължение на 5 часа. Прави го за всеки от наредилите се на километрична опашка търпеливо чакащи почитатели. Усмихва се, докато го снимат постоянно, показва уважение към всеки, който се интересува от творчеството му.

Разговарям с Кристо и си давам сметка колко много е обсебен от своята работа, как всяко нещо извън нея му се струва излишна загуба на време, време, с което той се надпреварва. За него "Голямата въздушна опаковка" в Оберхаузен вече е в графата "реализирани проекти". Ден след откриването усещам, че художникът е устремен към чакащата го работа и осъществяването на "Над реката" в Колорадо и "Мастабата" в Абу Даби. Или както Жан-Клод обичаше да казва – любимият проект на двамата е следващият.

"Голямата въздушна опаковка" очаква посетители до 30 декември. Входът е 9 евро, семейният билет струва 20 евро. В т.нар. газометър е подредена и съпътстваща изложба със снимки от предишни проекти на Кристо и Жан-Клод. Сезонният билет за всичко, показано в съоръжението, е 25 евро. Цялата информация тук: www.gasometer.de Рисунките, по които е правена "Въздушната опаковка", са изложени в Лудвиг галерия в Оберхаузен www.ludwiggalerie.de

*Журналистката от БНТ Евгения Атанасова-Тенева следи отдавна артистичния път на Кристо. Помним репортажа й за "Портите в Сентръл парк" (2005 г.) и заснетия след смъртта на Жан-Клод документален портрет "Кристо и Жан-Клод, изкуството е за двама". Филма й за "Голямата въздушна опаковка" ще видим на 2 април, рубриката "В кадър" на БНТ1.


3 коментара
  • 1
    gallnare avatar :-|
    Мария

    Май за пръв път чета толкова добронамерен материал на български журналист за Кристо. Поздравления.

  • 2
    areta avatar :-|
    areta

    Красиво е. Не си падам особено по измишльотините на Кристо, но Портите и това тук ме впечатляват наистина.

  • 3
    patchev avatar :-|
    HXP

    Преди няколко дена даже се наех да посетя тази инсталация на Кристо. Ако се абстрахираме от сравнително високата цена за вход(6 евро за студенти!!!), творението си струва да се види. Влизайки в платнището, човек получава усещането, че бива обгърнат в светлина, също така и след малко по-продължително взиране се добива впечатлението, че балона не е хич голям, след това обаче като се качиш до най-горната рампа на газометъра, впечатлението се оказва грешно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK