Yesterday
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Yesterday

Yesterday

За Попа, Джулая, "Кравай" и бунтовете, които не се продаваха

23672 прочитания

Was mit Ellington beginnt, hört mit einem attentat auf den Führer auf" "Което започва с Дюк Елингтън, свършва с атентат срещу фюрера" – казва през 1944 г. щурмбанфюрерът от Гестапо Хамбург Ханс Рейнхард. По някакъв начин това негово изказване странно ми напомни изказване на софийски партиен функционер от 1986 г. Тогава гимназисти от 31-во училище в София са арестувани на Стената на Джон Ленън (Нотариата), защото отбелязват датата на смъртта на великия бийтъл. Децата са предложени за изключване от училище, изселване, на родителите им са наложени глоби, а някои от учениците са заведени на отчет в детската педагогическа стая. Обвинението е "прокарване на чужда идеологическа диверсия", а споменатият партиен функционер уточнява, че "английският първо е езикът на идеологическия враг, и едва след това език на Шекспир".

@@galwidg:[email protected]@

Разказвам тази история, за да се разбере духът на онова време.

"Попа"

"Попа" е място на непокорство. Там се събират млади хора, избрали да са "проводници на чуждо влияние", да вършат "идеологическа диверсия". В Държавна сигурност съществува предварителна разработка "Прилепи", заведена срещу събиращите се там. "Толкова настроени срещу властта хора не съм виждал", съобщава според архивите специално внедрен агент.

Изложбата продължава до 5 април, галерия "Алма матер" на Софийския университет

"Тогава беше световният бум на хипарията, на дългите коси и брадите, докато в нашия светъл строй все още подстригваха по улиците срещу празниците, излезе заповед 30/30 на министъра на образованието за приличния външен вид на учащите се, на училище ходехме с униформени куртки с монограми, шапки с кокарди и козирки, косите си зализвахме с лимонада, а на забави пускаха само с вратовръзка. Дънките също бяха нелегални" – разказва Владимир Ценов, легендарният Владо Мичурина (или Змияра, както го знаят много приятели), който дойде от САЩ за откриването на изложбата в СУ "Младежката контракултура в България на 70-те и 80-те години".

Променят се музикалните вкусове, променят се и житейските стилове. Новият център на неконформистки дух е "Кравай" – друго легендарно място, събрало привържениците на пънка (които според Държавна сигурност са терористична група) и на ню и дарк уейв. Място, което до ден днешен не е загубило своето очарование на почитателите на Милена и "Ревю", на "Кале" и "Нова генерация".

Но "София не е България", както обичат да казват членовете на партия, която редовно губи изборите в столицата. В цялата страна се заформят такива сборища, места на другост и съпротива. През 80-те години Античният театър в Пловдив е обиталище на няколко компании, обединени от харизматичния Боби Брадата. Тук често си дават среща групи от различни краища на България. За тях поетът Петър Манолов, който по това време е пазач на театъра, пише поемата "100 кръпки":

"Какво видяхте от своите родители, красиви ангели на Света,

освен нокти, готови да се забият в лицата на другите, освен натопявания, сервилност, подмазвачество, лазене и злословие,
освен глад за натрупване и жажда за власт? И всичко това за Вас!

...

Те са изпълнили своите дупки с какво ли не,

не остана място за вас между стените на тези кубични кутийки. Нали тези ваши родители пляскаха от възторг: "Разпада се Западът",
когато техни връстници развяха омразата към буржоазната сигурност и тръгнаха със щастлив израз на своите лица, и тръгнаха за духовна храна към земите на изостаналите народи.

Ето, имат Ви у дома!"

Джулая

Относно годината на възникване на празника Джулай морнинг има различни хипотези. Спори се и чия е идеята. Факт е, че благодарение на варненеца Стоян Георгиев-Тяната вълноломът във Варна се превръща в среща на субкултурни групи от цяла България. Ритуалът по посрещане на слънцето и песента на Uriah Heep стават обединители на голяма част от контракултурата. През 1989 след Джулая участниците се отправят като гости на сватба и провеждат шествие, което за кратко блокира някои варненски улици. Някогашната среща на приятели няма нищо общо с комерсиалната масовка, която днес се вихри по Черноморието.

Сигурно има десетки начини човек да се бунтува. Днешната улица го показва. Показваше го и през 90-те. Но какво се прави, когато системата е толкова силна, че изглежда вечна?

Може би изглежда странно, че фотографии от последните двадесет години преди падането на Берлинската стена могат да съберат хора колкото за един малък протестен митинг. Изложбата "Младежката контракултура в България на 70-те и 80-те години" го постигна.

Всъщност изложбата е част от научен проект на двама историци – доцент Михаил Груев и Боян Гюзелев, финансиран от Университетския хуманитарен център. Това е важно, защото съвсем неотдавна беше направен опит да се противопоставят една на друга природните и хуманитарните специалности.

И все пак защо е този огромен интерес към изложба, свързана със социализма? Носталгия по миналото, което някога с ентусиазъм загърбихме ли е – особено на фона на някои съвременни искания на улицата, които са почти директно изразено желание за възстановяване на тоталитаризма.

Ако има някаква носталгия, тя е по нещо съвсем друго. По бурната младост,естествено, но и по едни времена, в които "бунтът не беше за продан"*.

Двадесетте пана и шестнадесетте снимки на изложбата поставят и въпроса за българското дисидентство. Може много да се спори доколко членовете на субкултурите, представени в галерия "Алма матер", са били или не борци против тоталитарния режим, мнозина дори не са били негови противници; политизирането е следствие на прекомерната реакция на властите. Въпреки това трябва да отбележим, че възприемането на субкултурите като заплаха от страна на тоталитарните режими не е съвсем безпочвено, доколкото то подкопава налагания и култивиран образ на младежта като "факлоносец на бъдещето".

Контракултурата може да не е била бунт, но със сигурност е била съпротива. Да си свободен в несвободно общество само по себе си е съпротива. Най-баналният пример е, че 90% от членовете на субкултурите нямаха печат за месторабота в паспорта (да не забравяме, че при социализма трудът беше задължителен и това се отбелязваше с печат на съответната паспортна страница), а от онези, които имаха такива печати, на поне половината те бяха фалшиви. Разбира се, ако възприемаме думата съпротива буквално, то тогава тя е неуместна. В български условия и в субкултурите съпротивата срещу режима съществува на подсъзнателно ниво – разбира се, имаше изключения, хора, които бяха несъгласни, нехаресващи на режима. Но нехаресващи, а не бунтари. За да разберем отрицателното (това, разбира се, е мека дума) отношение на тоталитарната държава към субкултурите, трябва да разгледаме проблема малко по-подробно. Тук вече не става въпрос за просто преследване на различието. Стандартът е да не се индивидуализираш, да не си различен, да си като другите. Затова изказването на едно осемнадесетгодишно момиче, разпознало баща си на снимките от рок фестивала  през 1987 г. звучи като откровение: "Тогава в едно напълно сиво общество да се появи някой толкова колоритен си е било направо бунт."

В крайна сметка бунтът беше продаден. На Камен бряг се вихри джулай менте с чалга и кебапчета, където хора, непомирисали различност, се бият за място за палатка. И някой иска да предложим този ерзац като национален празник.

Ето затова е полезна тази изложба. Защото напомня, че поне някога протестът не се купуваше и продаваше.

* Снимките са от личните архиви на Владимир Ценов, Васил Манов, Нели Недева-Воева и Даниел Беловарски. 

Was mit Ellington beginnt, hört mit einem attentat auf den Führer auf" "Което започва с Дюк Елингтън, свършва с атентат срещу фюрера" – казва през 1944 г. щурмбанфюрерът от Гестапо Хамбург Ханс Рейнхард. По някакъв начин това негово изказване странно ми напомни изказване на софийски партиен функционер от 1986 г. Тогава гимназисти от 31-во училище в София са арестувани на Стената на Джон Ленън (Нотариата), защото отбелязват датата на смъртта на великия бийтъл. Децата са предложени за изключване от училище, изселване, на родителите им са наложени глоби, а някои от учениците са заведени на отчет в детската педагогическа стая. Обвинението е "прокарване на чужда идеологическа диверсия", а споменатият партиен функционер уточнява, че "английският първо е езикът на идеологическия враг, и едва след това език на Шекспир".

@@galwidg:[email protected]@

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Ако има нещо което наистина сме дали на света - това е Джулая.
    Не песента, разбира се, а празника!

  • 2
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Интересни години... Но "Попа" си ми остава и до днес любимо място за срещи.

  • 3
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    Капитал къде ме върнахте в хубавите спомени :)

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    karla_hanneman avatar :-|
    Karla c Україна Hanneman

    Доста постно и частично невярно. Статията прилича на курсова работа на тройкаджия...

  • 5
    petertakov avatar :-|
    Petak

    Мързеливо усилия. Поне да бяхте направили най-баналното - да бяхте намерили основните хора от снимките, за да видите какво е станало с тях. Иначе "младежката контракултура" се оказа точно толкова потентна, колкото и официалната - остана си на ниво "различен" без да създаде смислена алтернатива, т.е. остана си само контра без култура. Също както и демокрацията ни - четвърт век по-късно хората по улиците искат тоталитерен комунизъм и планова икономика.

  • 6
    clutch avatar :-|
    clutch

    Ехххх, Попа, Кравай........... къде отиде ланския сняг?
    А за Джулай-никакъв спор няма-ТЯНАТА и ВИЛИ ПИНГВИНА/ лека му пръст /са първопроходците, заедно с още няколко човека...Калина от Луцифер/или Хадес беше бандата, забравил съм вече :( / също.
    Всичко останало е приказки на хора, нямащи си и идея какво е станало тогава.
    И в София си знаем Тяната.
    БургаЗЗЗ- сори батки, нямате нищо общо с Джулая/освен това, че края на 80-те основните "джулаисти" се изнесоха накъм Варвара /

  • 7
    pavlov10 avatar :-|
    pavlov10

    Когато минах покрай "Кравай" 1986-1987г.,тогава беше пицария,навън
    имаше приятно обле4ени млади хора,и с мотори...Такава атмосфера
    втори път не съм видял в София.Топла септемврийска ве4ер...

  • 8
    ispor avatar :-|
    ispor

    Де гиди млади години!Но не са само в София тези места,дето се събираха юнаците от субкултурите!Всеки град в България си има по едно или няколко такива места!Има малки градове с толкова силна субкултурна традиция,че е е направо изумително какъв процент от младежите заемаше!Ямбол и Казанлък родиха стотици рокери през годините!Перник,да ,Перник имаше страхотна трашсцена!На трета буна в и на двореца в Балчик всяко лято в края на 80-те се събираха металисти от цяла България.В градския парк в Генерал Тошево всяка лятна вечер се събираха по няколко акустични китатари и се свиреха с часове,като само китаристите се въртяха.А в малка Шабла и до ден днешен всеки трети младеж става рокер и се е пробвал да свири рок!

  • 9
    makarena avatar :-|
    makarena

    Много зле написана статия, нито стил има, нито полезна иформация, нито интересни разсъждения.

  • 10
    thermobee avatar :-|
    Thermobee

    Оттам ли тръгнаха наркотиците, стафа?

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Шифърът на Хилма

Шифърът на Хилма

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.