Кой уши байряка

Докато бързат да ни приберат вкъщи или да ни докарат гости, трамваите от софийската гара подминават знакови сгради, чийто хрипкав шепот се губи в градската врява. Няколко съвпадения на места и събития ме накараха да се разходя по бул. "Христо Ботев". Интересна е тази столична артерия: в бързо урбанизиращата се София след Освобождението това е нещо като вътрешна кръгова връзка между двете гари - за пътници и за стоки - която и до днес опасва целия център и минава покрай паметниците на патриарх Евтимий (1939 г.) и на Васил Левски (1895 г.). Отначало са я нарекли "Фердинанд І", но историческите епохи са маркирали части от нея и с различни други имена, като отсечката, получила името на Христо Ботев, го е запазила най-дълго. Булевардът е първата транспортна връзка между гарата (1888 г.) и Александровска болница (1884 г.). Тогава гара София е изглеждала съвсем различно от сегашната недомислица: тя си е била достолепна като гарите на всички уважаващи себе си столици по света, каквито са и гарите на Варна, Бургас, че и на по-малки градове у нас. Била е гордост за проектантския екип, съставен от първия главен архитект на София А. Колар, както и Б. Прошек от чешката фамилия инженери и строители, установили се в България, и колегата им Т. Марков. Бул. "Хр. Ботев" е продължение на подстъпите към София от запад и става естествена ос на централната част на търговската й зона.

ул. "Хр. Ботев" 71