Всяко събитие има домакини от конкретна държава, а Multi Kulti екипът им дава пълна свобода да представят културата си, както сметнат за добре – чрез традиционна храна, музика, народни носии, презентации. Този път домакин е Ан Фам - виетнамка "и по двама родители", но израснала в България от 5-годишна. Ан е избрала фокус върху храната. Тя и помошниците й са в традиционно виетнамско облекло.

На влизане всеки от гостите трябва да напише първата си асоциация с Виетнам. Първото нещо, което ни идва наум, е безмилостна проверка на предразсъдъците. Резултатите варират от задължителното "кучешко" до "много добри гипсаджии", но повечето от предложенията са свързани с храна: ориз, лимонена трева, босилек. По-късно Ан обяснява, че в България е имало три силни емигрантски вълни от Виетнам. Първата е главно от строители, настанявани навремето в т.нар. виетнамски общежития. Втората голяма вълна (която довежда и родителите на самата Ан в България) е от студенти. След 90-те години преобладават икономическите имигранти.

Следва кратка презентация за Виетнам (или Виет Нам, както тя държи да го изписва, спазвайки формата на родния си език, според който името се изписва като две отделни части.) По време на презентацията има много въпроси, всичките свързани с храна, като най-честият е дали наистина във Виетнам се яде кучешко, което Ан посреща с кратък отговор – да, но...

В действителност кучето присъства и в други кухни - китайската и корейската например, но поради големия брой най-вече виетнамски имигранти в България именно тяхната кухня е останала в съзнанието на българите като асоциация с кучешко. Няма опасност във Виетнам някой да ви пробута кучешко, без да разберете, защото това е едно от най-скъпите меса, считано за деликатес, приготвя се само в определени ресторанти, и то изрично като туристическа атракция. Самата Ан никога не е опитвала кучешко, както и мнозинството от хората във Виетнам, допълва тя. Друг въпрос засяга използването на змии в ястията - Ан разказва за т.нар. село на змията - място, на което се отглеждат змии специално за тази цел. Само че във Виетнам змията е положителен символ - смята се, че носи здраве и благополучие, оттам и обичаят в бутилка оризово вино да се поставя змия, често отровна, и да се пие, след като престои.

След презентацията настъпва и моментът за дегустация на храната.

Менюто за над 60 гости е приготвено изцяло от самата Ан с помощ от Multi Kulti Kitchen и включва: месни и безмесни оризови палачинки и месни и безмесни "немчета" - едно от най-популярните витнамски ястия сред чуженците и едно от малкото дълбоко пържени ястия във виетнамската кухня, която разчита най-вече на готвенето на пара, ароматно телешко с джинджифил и лимонена трева, което е толкова крехко, че едва ли бих разпознала месото иначе, и абсолютният ми фаворит: карамелизирана сьомга, която се топи на небцето и остава смесен вкус на риба, кисело и прегорена захар. Все неща, които не ти е хрумвало да комбинираш, но след като опиташ, се чудиш как не си се сетил по-рано. Салатите са два вида: на лентички с алабаш и салата с бобено фиде и скариди, и освежават приятно между смяната на основните ястия. Храната се яде с подарени от домакините пръчици и с вилици от не толкова ловките гости. Докато се хранят, хората се събират на групи, говорят си, разменят контакти и визитки - има нещо особено приятно в зала с няколко десетки непознати, които си говорят на няколко езика, опитват с интерес я с пръчици, я с вилици, я с ръце, а наоколо се смесват ароматите на риба и карамел, сладко и кисело, варено и пържено. Самата Ан обича да готви и говори за храната със страст, затова и често води кулинарни курсове за виетнамска кухня. На въпросите лесно ли се намират продукти в България домакинята дава няколко препоръки - няколко магазинчета на Женския пазар.

Един от проектите, по които Multi Kulti Kitchen работят в момента, е именно мулти-култи карта на София с адреси на магазини, ресторанти и места, където се предлагат редки традиционни продукти от различни чуждестранни кухни. Екипът планира да започне и кулинарно училище за недобре познати кухни у нас - иракска , доминиканска, перуанска.

След като всички са опитали от всичко по масите, ролите се обръщат: Ан е решила да провери кой е бил най-малко гладен и е внимавал най-добре и предизвиква гостите на викторина. Условието е да се съберат отбори от по пет човека, които да не се познават. Всички въпроси са базирани на презентацията й в началото на срещата и състезателите трябва да отговорят, като се съвещават със съотборниците си. За моя изненада отборите са сформирани светкавично и хората с ентусиазъм се включват в игрите. Печелившият отбор отговаря с абсолютна точност, най-пълно и безпогрешно на всички въпроси, а наградата за членовете му е пълен набор от продукти за приговянето на едно от дегустираните ястия - но по една съставка на човек, така че, за да си приготвят ястието състезателите, които до този следобед не се познаваха, трябва да се сберат и да го сготвят заедно. Както храната, така и Multi Kulti Kitchen не може да се разкаже - трябва да се опита. В края на следобеда организаторите съобщават, че следващото им събитие ще е през юни, а от гостите се чува единствено разочарованото "Защо прескачаме май?!".

*Следете събитията на Multi Kulti Kitchen на страницата им във Facebook:https://www.facebook.com/groups/160053954052770/?bookmark_t=group. Повече информация, включително рецепти от срещите им досега, ще откриете на сайта им: http://www.multikultikitchen.org

Всички виетнамски рецепти от срещата, както и куп други, са качени и в блога на Ан Фам: http://inansroom.com/tag/виетнамски-рецепти/*

Фотограф: Емил Казаков