Кулинари от всички страни

Първото нещо, за което се сетих, когато чух за Multi Kulti Kitchen, беше една сцена от филма на Фатих Акин "Срещу стената": Главната героиня, дъщеря на турски емигранти в Германия, приготвя традиционно турско ястие на съпруга си, непознат турски емигрант, когото среща случайно и убеждава да се оженят, за да избяга от консервативното си семейство. Безмилостно красива сцена и един от малкото случаи, когато зрители в киносалона плачат на приготвяне на пълнени чушки.

На страницата на Multi Kulti Kitchen ще прочетете, че това е културна платформа, която дава възможност да се докоснем до различни чуждестранни кухни, да опитаме нетрадиционни вкусове и да срещнем нови приятели.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Multi Kulti Kitchen е ентусиазмът на няколко души всеки месец да събират на трапезата хора от всякакви националности, защото "през храната по-лесно се стига до сърцата". Идеалната им цел е да подпомогнат интеграцията на чужденците в България, затова и местата на тяхната маса са без етикети. Оказва се, че познавам Боби, част от екипа на Multi Kulti, от доста време, без да имам никаква представа, че участва в инициативата - така е, казва ми той, почти всички от екипа се занимават с нещо друго, а посвещават свободното си време на идеята. Докато гледам как посрещат гостите - всякакви хора, без оглед на възраст и националност, Боби ми казва, че всеки път идват нови и нови и все повече хора. За априлската сбирка, посветена на виетнамската кухня, са се записали вече 60 души, но идват повече. Входното дарение, нещо като куверт, е 15 лв., или кой колкото прецени над тази сума.

Всяко събитие има домакини от конкретна държава, а Multi Kulti екипът им дава пълна свобода да представят културата си, както сметнат за добре – чрез традиционна храна, музика, народни носии, презентации. Този път домакин е Ан Фам - виетнамка "и по двама родители", но израснала в България от 5-годишна. Ан е избрала фокус върху храната. Тя и помошниците й са в традиционно виетнамско облекло.

На влизане всеки от гостите трябва да напише първата си асоциация с Виетнам. Първото нещо, което ни идва наум, е безмилостна проверка на предразсъдъците. Резултатите варират от задължителното "кучешко" до "много добри гипсаджии", но повечето от предложенията са свързани с храна: ориз, лимонена трева, босилек. По-късно Ан обяснява, че в България е имало три силни емигрантски вълни от Виетнам. Първата е главно от строители, настанявани навремето в т.нар. виетнамски общежития. Втората голяма вълна (която довежда и родителите на самата Ан в България) е от студенти. След 90-те години преобладават икономическите имигранти.



Следва кратка презентация за Виетнам (или Виет Нам, както тя държи да го изписва, спазвайки формата на родния си език, според който името се изписва като две отделни части.) По време на презентацията има много въпроси, всичките свързани с храна, като най-честият е дали наистина във Виетнам се яде кучешко, което Ан посреща с кратък отговор – да, но...

В действителност кучето присъства и в други кухни - китайската и корейската например, но поради големия брой най-вече виетнамски имигранти в България именно тяхната кухня е останала в съзнанието на българите като асоциация с кучешко. Няма опасност във Виетнам някой да ви пробута кучешко, без да разберете, защото това е едно от най-скъпите меса, считано за деликатес, приготвя се само в определени ресторанти, и то изрично като туристическа атракция. Самата Ан никога не е опитвала кучешко, както и мнозинството от хората във Виетнам, допълва тя. Друг въпрос засяга използването на змии в ястията - Ан разказва за т.нар. село на змията - място, на което се отглеждат змии специално за тази цел. Само че във Виетнам змията е положителен символ - смята се, че носи здраве и благополучие, оттам и обичаят в бутилка оризово вино да се поставя змия, често отровна, и да се пие, след като престои.

• 1
• 2
• Следваща страница » "След презентацията настъпва и моментът за дегустация на храната."