С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

5 17 май 2013, 17:12, 6386 прочитания

Кулинари от всички страни

Запознаваме се с Multi Kulti Kitchen на шведска маса, която всъщност е виетнамска

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Първото нещо, за което се сетих, когато чух за Multi Kulti Kitchen, беше една сцена от филма на Фатих Акин "Срещу стената": Главната героиня, дъщеря на турски емигранти в Германия, приготвя традиционно турско ястие на съпруга си, непознат турски емигрант, когото среща случайно и убеждава да се оженят, за да избяга от консервативното си семейство. Безмилостно красива сцена и един от малкото случаи, когато зрители в киносалона плачат на приготвяне на пълнени чушки.

На страницата на Multi Kulti Kitchen ще прочетете, че това е културна платформа, която дава възможност да се докоснем до различни чуждестранни кухни, да опитаме нетрадиционни вкусове и да срещнем нови приятели.


Multi Kulti Kitchen е ентусиазмът на няколко души всеки месец да събират на трапезата хора от всякакви националности, защото "през храната по-лесно се стига до сърцата". Идеалната им цел е да подпомогнат интеграцията на чужденците в България, затова и местата на тяхната маса са без етикети. Оказва се, че познавам Боби, част от екипа на Multi Kulti, от доста време, без да имам никаква представа, че участва в инициативата - така е, казва ми той, почти всички от екипа се занимават с нещо друго, а посвещават свободното си време на идеята. Докато гледам как посрещат гостите - всякакви хора, без оглед на възраст и националност, Боби ми казва, че всеки път идват нови и нови и все повече хора. За априлската сбирка, посветена на виетнамската кухня, са се записали вече 60 души, но идват повече. Входното дарение, нещо като куверт, е 15 лв., или кой колкото прецени над тази сума.

Всяко събитие има домакини от конкретна държава, а Multi Kulti екипът им дава пълна свобода да представят културата си, както сметнат за добре – чрез традиционна храна, музика, народни носии, презентации. Този път домакин е Ан Фам - виетнамка "и по двама родители", но израснала в България от 5-годишна. Ан е избрала фокус върху храната. Тя и помошниците й са в традиционно виетнамско облекло.

На влизане всеки от гостите трябва да напише първата си асоциация с Виетнам. Първото нещо, което ни идва наум, е безмилостна проверка на предразсъдъците. Резултатите варират от задължителното "кучешко" до "много добри гипсаджии", но повечето от предложенията са свързани с храна: ориз, лимонена трева, босилек. По-късно Ан обяснява, че в България е имало три силни емигрантски вълни от Виетнам. Първата е главно от строители, настанявани навремето в т.нар. виетнамски общежития. Втората голяма вълна (която довежда и родителите на самата Ан в България) е от студенти. След 90-те години преобладават икономическите имигранти.



Следва кратка презентация за Виетнам (или Виет Нам, както тя държи да го изписва, спазвайки формата на родния си език, според който името се изписва като две отделни части.) По време на презентацията има много въпроси, всичките свързани с храна, като най-честият е дали наистина във Виетнам се яде кучешко, което Ан посреща с кратък отговор – да, но...

В действителност кучето присъства и в други кухни - китайската и корейската например, но поради големия брой най-вече виетнамски имигранти в България именно тяхната кухня е останала в съзнанието на българите като асоциация с кучешко. Няма опасност във Виетнам някой да ви пробута кучешко, без да разберете, защото това е едно от най-скъпите меса, считано за деликатес, приготвя се само в определени ресторанти, и то изрично като туристическа атракция. Самата Ан никога не е опитвала кучешко, както и мнозинството от хората във Виетнам, допълва тя. Друг въпрос засяга използването на змии в ястията - Ан разказва за т.нар. село на змията - място, на което се отглеждат змии специално за тази цел. Само че във Виетнам змията е положителен символ - смята се, че носи здраве и благополучие, оттам и обичаят в бутилка оризово вино да се поставя змия, често отровна, и да се пие, след като престои.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

На източния фронт всичко е ново На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

21 ное 2019, 625 прочитания

Филмът "Най-сладкото" - истории от първа ръка за живота на Изток в Европа Филмът "Най-сладкото" - истории от първа ръка за живота на Изток в Европа

Авторите - Борис Мисирков и Георги Богданов, за правенето на несълзлива документалистика за време, което децата ни не познават

20 ное 2019, 893 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Птиците наливат сами

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10