Кулинари от всички страни

Запознаваме се с Multi Kulti Kitchen на шведска маса, която всъщност е виетнамска

Първото нещо, за което се сетих, когато чух за Multi Kulti Kitchen, беше една сцена от филма на Фатих Акин "Срещу стената": Главната героиня, дъщеря на турски емигранти в Германия, приготвя традиционно турско ястие на съпруга си, непознат турски емигрант, когото среща случайно и убеждава да се оженят, за да избяга от консервативното си семейство. Безмилостно красива сцена и един от малкото случаи, когато зрители в киносалона плачат на приготвяне на пълнени чушки.

На страницата на Multi Kulti Kitchen ще прочетете, че това е културна платформа, която дава възможност да се докоснем до различни чуждестранни кухни, да опитаме нетрадиционни вкусове и да срещнем нови приятели.

Multi Kulti Kitchen е ентусиазмът на няколко души всеки месец да събират на трапезата хора от всякакви националности, защото "през храната по-лесно се стига до сърцата". Идеалната им цел е да подпомогнат интеграцията на чужденците в България, затова и местата на тяхната маса са без етикети. Оказва се, че познавам Боби, част от екипа на Multi Kulti, от доста време, без да имам никаква представа, че участва в инициативата - така е, казва ми той, почти всички от екипа се занимават с нещо друго, а посвещават свободното си време на идеята. Докато гледам как посрещат гостите - всякакви хора, без оглед на възраст и националност, Боби ми казва, че всеки път идват нови и нови и все повече хора. За априлската сбирка, посветена на виетнамската кухня, са се записали вече 60 души, но идват повече. Входното дарение, нещо като куверт, е 15 лв., или кой колкото прецени над тази сума.

Всяко събитие има домакини от конкретна държава, а Multi Kulti екипът им дава пълна свобода да представят културата си, както сметнат за добре – чрез традиционна храна, музика, народни носии, презентации. Този път домакин е Ан Фам - виетнамка "и по двама родители", но израснала в България от 5-годишна. Ан е избрала фокус върху храната. Тя и помошниците й са в традиционно виетнамско облекло.

На влизане всеки от гостите трябва да напише първата си асоциация с Виетнам. Първото нещо, което ни идва наум, е безмилостна проверка на предразсъдъците. Резултатите варират от задължителното "кучешко" до "много добри гипсаджии", но повечето от предложенията са свързани с храна: ориз, лимонена трева, босилек. По-късно Ан обяснява, че в България е имало три силни емигрантски вълни от Виетнам. Първата е главно от строители, настанявани навремето в т.нар. виетнамски общежития. Втората голяма вълна (която довежда и родителите на самата Ан в България) е от студенти. След 90-те години преобладават икономическите имигранти.

Следва кратка презентация за Виетнам (или Виет Нам, както тя държи да го изписва, спазвайки формата на родния си език, според който името се изписва като две отделни части.) По време на презентацията има много въпроси, всичките свързани с храна, като най-честият е дали наистина във Виетнам се яде кучешко, което Ан посреща с кратък отговор – да, но...

В действителност кучето присъства и в други кухни - китайската и корейската например, но поради големия брой най-вече виетнамски имигранти в България именно тяхната кухня е останала в съзнанието на българите като асоциация с кучешко. Няма опасност във Виетнам някой да ви пробута кучешко, без да разберете, защото това е едно от най-скъпите меса, считано за деликатес, приготвя се само в определени ресторанти, и то изрично като туристическа атракция. Самата Ан никога не е опитвала кучешко, както и мнозинството от хората във Виетнам, допълва тя. Друг въпрос засяга използването на змии в ястията - Ан разказва за т.нар. село на змията - място, на което се отглеждат змии специално за тази цел. Само че във Виетнам змията е положителен символ - смята се, че носи здраве и благополучие, оттам и обичаят в бутилка оризово вино да се поставя змия, често отровна, и да се пие, след като престои.

След презентацията настъпва и моментът за дегустация на храната.

Менюто за над 60 гости е приготвено изцяло от самата Ан с помощ от Multi Kulti Kitchen и включва: месни и безмесни оризови палачинки и месни и безмесни "немчета" - едно от най-популярните витнамски ястия сред чуженците и едно от малкото дълбоко пържени ястия във виетнамската кухня, която разчита най-вече на готвенето на пара, ароматно телешко с джинджифил и лимонена трева, което е толкова крехко, че едва ли бих разпознала месото иначе, и абсолютният ми фаворит: карамелизирана сьомга, която се топи на небцето и остава смесен вкус на риба, кисело и прегорена захар. Все неща, които не ти е хрумвало да комбинираш, но след като опиташ, се чудиш как не си се сетил по-рано. Салатите са два вида: на лентички с алабаш и салата с бобено фиде и скариди, и освежават приятно между смяната на основните ястия. Храната се яде с подарени от домакините пръчици и с вилици от не толкова ловките гости. Докато се хранят, хората се събират на групи, говорят си, разменят контакти и визитки - има нещо особено приятно в зала с няколко десетки непознати, които си говорят на няколко езика, опитват с интерес я с пръчици, я с вилици, я с ръце, а наоколо се смесват ароматите на риба и карамел, сладко и кисело, варено и пържено. Самата Ан обича да готви и говори за храната със страст, затова и често води кулинарни курсове за виетнамска кухня. На въпросите лесно ли се намират продукти в България домакинята дава няколко препоръки - няколко магазинчета на Женския пазар.

Един от проектите, по които Multi Kulti Kitchen работят в момента, е именно мулти-култи карта на София с адреси на магазини, ресторанти и места, където се предлагат редки традиционни продукти от различни чуждестранни кухни. Екипът планира да започне и кулинарно училище за недобре познати кухни у нас - иракска , доминиканска, перуанска.

След като всички са опитали от всичко по масите, ролите се обръщат: Ан е решила да провери кой е бил най-малко гладен и е внимавал най-добре и предизвиква гостите на викторина. Условието е да се съберат отбори от по пет човека, които да не се познават. Всички въпроси са базирани на презентацията й в началото на срещата и състезателите трябва да отговорят, като се съвещават със съотборниците си. За моя изненада отборите са сформирани светкавично и хората с ентусиазъм се включват в игрите. Печелившият отбор отговаря с абсолютна точност, най-пълно и безпогрешно на всички въпроси, а наградата за членовете му е пълен набор от продукти за приговянето на едно от дегустираните ястия - но по една съставка на човек, така че, за да си приготвят ястието състезателите, които до този следобед не се познаваха, трябва да се сберат и да го сготвят заедно. Както храната, така и Multi Kulti Kitchen не може да се разкаже - трябва да се опита. В края на следобеда организаторите съобщават, че следващото им събитие ще е през юни, а от гостите се чува единствено разочарованото "Защо прескачаме май?!".

*Следете събитията на Multi Kulti Kitchen на страницата им във Facebook:https://www.facebook.com/groups/160053954052770/?bookmark_t=group. Повече информация, включително рецепти от срещите им досега, ще откриете на сайта им: http://www.multikultikitchen.org

Всички виетнамски рецепти от срещата, както и куп други, са качени и в блога на Ан Фам: http://inansroom.com/tag/виетнамски-рецепти/*

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


5 коментара
  • 1
    anfam avatar :-|
    anfam

    Здравейте! Много благодаря за чудесния репортаж! :) Зачервих се и ми се вирна носът! :)

    Само искам да внеса една поправка по повод азиатските продукти - местата, които съм споменала са по-скоро едно магазинче в Илиенци и разни други примери, пръснати из София, а аз самата не притежавам никакъв магазин, макар и да се замислих за онлайн такъв наскоро. :) Моля да промените текста, ако имате такава възможност. Благодаря!

  • 2
    zidane avatar :-P
    zidane

    последно - компоти или компютри? много симпатично иначе...
    До коментар [#1] от "anfam":

  • 3
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    виетнамската кухня е като сирене... стилтън или некое друго миризливо... вони ужасно, но е тотално вкусно... преди години имах колега виетнамец... когато додеше обяд и почнеше да си топли манджите, целият офис завоняваше на умрели маймуни... веднаж ми даде да опитам... тогаз разбрах, че вонята е само ако стоиш отстрани и гледаш... когато го ядеш, нещото си е абсолютно вкусно и ароматно...

  • 4
    zumz avatar :-|
    zumz

    Прекарах един месец във Виетнам - януари 1998, това беше първото ми пътуване в Азия, от Виетнам взех че се влюбих в целия континент, а след това и в азиатка:) Сега в ретроспекция си давам сметка, че имах късмет да посетя Виетнам малко преди масовия европейски и американски туризъм да нанесе удар и да превърне прекрасната страна в бедно подобие на Тайланд. Кухнята беше сред най-ярко запомнящите се елементи. Още в началото ми обясниха, че хладилници почти не се ползват и поради това храната беше винаги прясна - уловена или събрана в деня. Опитах много специалитети на уличните сергии, сред най-вкусните - палачинка с бели червеи и кобра на скара - кобрата клаха пред мен, пих кръвта й заедно със сърцето. Признавам си - хапнах и куче, но точно то не ме впечатли, също и жабите дето ги продават на всяка сергия. Сайгон през нощта се помни за цял живот. Най-вкусното преживяване беше на брега на морето - от рибар си избрахме различни морски зверюги - живи в аквариум. След 20 мин. ни ги сервираха от скарата - по-вкусно нещо не си спомням. И по-голяма луна.

  • 5
    boresf avatar :-|
    Борман България

    Въпреки, че тук-таме статията е чисто рекламна, вярно е - уникални са азиатските кухни, които са представени тук!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал