Марти в страната на чудесата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Марти в страната на чудесата

По принцип аз чета ето тук. Тази книга е с 836 страници. Интересното е, че е с толкова много страници и само с 16 глави

Марти в страната на чудесата

Посещение в "библиотеката" на едно осемгодишно момче

11343 прочитания

По принцип аз чета ето тук. Тази книга е с 836 страници. Интересното е, че е с толкова много страници и само с 16 глави

© Емил Казаков


"Аз по принцип мислех всичко да подредя тук, но не ми остана време." Така осемгодишният Мартин Малинов, който много обича да чете, ни приема в светлата си стая. Готов е да ни разказва за книгите си и препоръчва на всички хора да четат, "защото е интересно и може да научат нещо".

От външната страна на вратата му са залепени три листа, формат А4. Единият е червен и указва къде се намираме с големи печатни букви: "Библиотека При Марти". На белите листове периодично се добавят заглавия в класацията "Книга на месеца" и подобрения в "Правила" на библиотеката. Номер 1 от тях, ръкописно със свързани букви, гласи: "В библиотеката се влиза без храна (и без дъвки)." Почеркът продължава да криволичи по детски нататък:

2. за загубена книга книгата се копува на ново

3. ако книгата не е върната за 1 месец наказание без книга за 10 месеца

4. ако книгата е била лесна вече ще взимате по трудна книга.

Заедно с майката на Мартин се разполагаме върху килима и установяваме, че стаята му все пак е достатъчно подредена, което леко го озадачава: "Ти на това ли му викаш подредено?!"

И магията започва.

Домакинът ни се оказва един от най-младите илюзионисти в България. Занимава се с фокуси от шестгодишен и засега в репертоара му има един "много сложен: ей този", казва той, взима тъмносиня хартиена торба и тържествено се изправя в срещуположния край на стаята: "Имам една празна чанта", показва я с една ръка в демонстративен полукръг, като почти изсипва дъното й на пода. Ние в публиката се смеем и никак не му помагаме: "Покажи да видим, де. Наведи малко, не виждаме вътре." Мартин прави още едно кръгче и в миг на върховна концентрация и пълно мълчание вади от иначе празната си чанта цвете, разбира се. И още едно, и още едно, и още едно… Откъде ги извади тези цветя, Марти? "Няма да свършат скоро", смее се той и продължава. Още едно и още едно… "Е, това беше", казва на шестото. Браво!

Докато мигнем, и Марти вече върти някаква пръчка: "Никаква идея нямам как се казва, обаче обичам да си я въртя." Каним го да седне, но той има твърде интересни неща за показване - катери се по рафтовете с книги, за да ни представи някои по-важни корици, слиза към шкафа с комикси, после отваря този под леглото, след това се пъха в трети и вади кутия с минерали: "Тръгнах да колекционирам камъни, ама не се получи." Повдига капака, "ето тук имам една малка колекция", ровичка и представя експонатите един по един: "Този, като го обърнеш обратно, гледай какво е…" Свети. "Имам един истински фосил тук, на рибка…" Показва го набързо, но си спомня нещо, затваря кутията и ме подсеща най-сериозно: "Ще записваш ли нещо ти?" Записвам вече. "Откога?" От десет минути. "А кога ще снимат?" По-късно. "Питай още!" По колко книги четеш седмично? "Питай на ден", подсказва ми пак. Питам и той ми отоваря с горда усмивка: "Десет." Е, не десет книги, уточнява веднага, но по четири комикса плюс пет-шест тома от поредиците за читатели на неговата възраст: "Ето - 56 книги, Джеронимо Стилтън се казва, огромна поредица, има я издадена на български. И ето този - Джеф Кини - цялата е тук (поредицата Diary of a Wimpy Kid - бел, ред.) и съм я прочел."

Мартин предпочита да чете "вечер, когато всичко е заспало", но в девет и половина гаси, защото сутрин става рано, в седем часа. Иначе използва всяка свободна минута - преди училище, след училище, по пътя към училище в колата, но само на светофарите - родителите не му позволяват да чете в движение заради очите.

Чете и в междучасията, докато останалите му съученици, без Патрик и Бен, си разменят лепенки и картинки. Патрик е англичанин, а Бен идва от Нова Зеландия и всичките са във втори клас в английско училище. Логично предпочитат англоезична литература. Изборът на Марти обаче не е предопределен от националността му, а от това, че учи английски език от детската градина, когато е бил на тригодишна възраст, и определено му допадат повече чуждите комикси и списания. Любими са му комиксите "Тинтин" на Ерже и английските списания National Geographic Kids. Споменава, че е започнал да чете и на испански език, но все още не е много силен и няма нито едно испанско четиво в класацията за "Книги на месеца". Първите места там са заети от енциклопедиите How It Works, The Way Science Works и други енциклопедии за котки, акули, скали и минерали. Пето място за списание National Geographic Kids и първата българска книга се появява под номер 11 - "Български народни приказки".

Моля го да ми каже коя книга е хубава. "Да има поне една илюстрация. Задължително! Тук нямам нито една книга без илюстрации. Единствено някои може да ти приличат на огромна книга без илюстрации, ама е пълно с илюстрации, гледай!" Разлистваме, гледаме и между другото споделяме опита си от библиотеките, в които сме били. Той е посещавал "само две - Националната българска и тази в училище". Училищната му харесва повече, защото "е на два етажа и е огромна, а не такава на един рафт. 

Има си и търсачници - пиша коя книга търся и ми излиза. Като бяхме в подготвителен клас, имахме право да взимаме по една книга на ден, в първи клас - по две, и сега имаме право по три. А в трети клас ще имаме право на пет. А когато стана десети клас - 12 книги!" Да, той тръпне в очакване на този момент, но за днес си е взел "Хобит", "Приключенията на Том Сойер" и комикс. Освен това е стигнал до 57 страница на Real Ghost Stories и е категоричен: "Има истински духове. Тази книга защо се казва "Истински истории за духове"? Ако не бяха истински, щеше да се казва "Неистински истории, фалшиви".

Другите истории, към които изпитва траен интерес, са тези за "Титаник" и по-точно за потъването му, така че се потапяме в The Sinking of Titanic: "Знам точно колко от корпусите са наводнени, обяснява Марти. Пет стаи са били наводнени отдолу, там където са бойлерите, а е било казано, че трябва шест стаи… Чакай, бе, колко беше? Да, шест стаи е казано, че трябва да се наводнят и тогава да потъне, а те са били пет и пак е потънал… Този, архитектът, как се казваше, Томас Андрюс - той нещо не е измислил. И той не се е спасил. Нарочно. Останал е с "Титаник".

Променяме курса към другите ценни книги в библиотеката. Марти вади сгъваемо столче, покатерва се, за да стигне до горния рафт и показва най-скъпата си книга, подарък от баща му: "Ето я - "Нарния".  Сгушва се межу възглавниците на пода и казва, че това е книгата, която не би заел на никого. Останалите предоставя на всеки читател, стига той "да уважава книгите", което значи "да не се късат, да не се мачкат, да не се хвърлят". Принципите, според които препоръчва книга, са прости: "Първо трябва да я прочета и ако много ми е харесала, я препоръчвам на този, който ще я хареса. Например, давам пример - да не се объркваш от думата инсекти, това значи насекоми, но тази съм я прочел и я препоръчвам на Бен, който много обича инсектите. На Патрик мога да препоръчам на всякакви езици, защото той говори на френски, на български и на английски." За всички останали списъкът е следният: "Първо Жул Верн, после - по-детските - Джеронимо Стилтън, Джеф Кини и това са. А и да прочетеш "Хобит" трябва."

Очакваме с нетърпение и The Mysteries of Mr. Giraffe - книгата, която самият Марти пише, защото една от мечтите му е да бъде писател. Стигнал е до седма страница. Втората му мечта е да е читател (без значение дали книгите ще са електронни или на хартия). Повтаря, че много обича да рисува (всичко и с всичко), така че би искал да бъде и художник. Както и илюзионист, разбира се. В краткосрочен план е решил да въведе система в библиотеката си и да си записва всяка книга в списък с номер и място, на което да я намери. Смята да разработи и сайт. Напредва на http://magicmartin.alle.bg/

"Аз по принцип мислех всичко да подредя тук, но не ми остана време." Така осемгодишният Мартин Малинов, който много обича да чете, ни приема в светлата си стая. Готов е да ни разказва за книгите си и препоръчва на всички хора да четат, "защото е интересно и може да научат нещо".

От външната страна на вратата му са залепени три листа, формат А4. Единият е червен и указва къде се намираме с големи печатни букви: "Библиотека При Марти". На белите листове периодично се добавят заглавия в класацията "Книга на месеца" и подобрения в "Правила" на библиотеката. Номер 1 от тях, ръкописно със свързани букви, гласи: "В библиотеката се влиза без храна (и без дъвки)." Почеркът продължава да криволичи по детски нататък:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    alohata avatar :-|
    Aloha

    Имате грешка в изписването на сайта на момчето. Верният линк е: http://magicmartin.alle.bg/

  • 2
    jamaisvu avatar :-|
    jamaisvu

    странен е критерият, по който пишете статиите- за една вълшебна България ли става дума или за истинската? Защото в истинската, тази извън лъскавото, която е по-голямата част( за съжаление) такива като Мартин не съществуват- не че няма деца с мечти или пък обичащи да четат. Няма такива лъскави Мартиновци.

  • 3
    lgrozeva avatar :-P
    Лили

    Прекрасно детенце. Много книжки още му желая.

  • 4
    kiki2000 avatar :-|
    kiki2000

    Браво на Марти и на родителите му разбира се. Едва ли това би се случило без тяхна помощ! Не е вярно, че няма такива деца и дано стават все повече!

  • 5
    reformer avatar :-|
    Emtod Laz

    Може би имате предвид "ТантАн"

  • 6
    chyene avatar :-|
    chyene

    Изключенията потвърждават правилото.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    Браво, Марти. Препоръчвам ти всички книги на Астрид Линдгрен (започни с "Братята с лъвски сърца") и след някоя и друга година - тези на Туве Янсон.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Домашно кино

Домашно кино

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.