Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
9 коментара
Заради такива улички, често скрити, си обичам града. Нищо по-чаровно няма от това, да се скиташ и да преоткриваш безвремието...
Мдааа, много хора нямат и идея колко всъщност е красива София.
Много ми липсва онзи неин дух от детските ми години-от '80-те...онова полулежерно безвремие....
Умишлено си останахме по дълллгите празници и бих се заклел, че почувствах онова спокойствие и любов към града си, което сякаш съм загубил днес, прекалено зает да обръщам внимание на дразнещите ме неща от съвременна София....
Много ми се иска, ВСИЧКИ, не само неродените тук, да осъзнаят най-накрая, че за добро или лошо, живеем заедно, и трябва да се уважаваме.
И хора, моля ви, когато се видите с приятели на улицата, не задръствайте тротоара :) Една крачка встрани е достатъчна да се разминем..
Оооо, и се УСМИХВАЙТЕ ПО-ЧЕСТО :)
Липсват двете малки улички Женева и Николай Павлович, които са между Любен Каравелов и канала.
Има интересни улици за снимане в София,а под зелената дъга изглеждат приказни;)
На снимка 19 не е ул. Обербауер, а ул. Върбица, така ми се струва.
До коментар [#5] от "София":
Да, ул. Върбица е. В дъното се вижда бившият Дом на българо-съветската дружба". Тази снимка ме подсети, че няколко години живях на съседната ул. Анжело Ронкали, също много красива и много малка.
Sofia State of Mind
До коментар [#5] от "София":
Точно така. Със сигурност е "Върбица".
До коментар [#3] от "Биби Бояджиева, марсиански трол":
Да, Николай Павлович е много къса, но изключително симпатична уличка.