Час по история
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Час по история

120-о основно "Г.С.Раковски"

Час по история

Сградите на четири софийски училища във времето

10936 прочитания

120-о основно "Г.С.Раковски"

© Александър Геров


Тазгодишният май ни замая с празници, пиршества и пирови победи. Уж е месец на светии, на светлина в душите и на просвета, а светското у нас взима връх и забравяме за началата – кой, къде и на какво ни е научил. Няма по-високо от хляба, гласи народната поговорка, към която аз бих добавила и "няма по-високо от училището". То може да е на два или на четири етажа, но винаги е с кула, обикновено часовникова, която ни кара да вдигнем поглед нагоре. Имам предвид онези училища, които са строени преди век и повече като храмове на знанието – от дарители, архитекти и скулптори със съзнанието на будители. Тези училища – като църквите – са разпознаваеми отдалеч, особено когато – като манастири – са в лоното на свой парк с дървета, по-стари от тях. Преоткрих няколко такива сгради в София и когато прекрачих праговете им, ми просветнаха две неща: че искам сега да съм ученичка (а не в началото на 60-те през миналия век) и че да преподаваш в училище е много по-трудно и отговорно, отколкото във ВУЗ (с цялото ми уважение към университетските ми колеги). Видях свободни, остроумни и любопитни деца, наблюдавах горди гимназисти, добили самочувствие от неща, които сами са създали, разговарях с учители, създаващи днешния облик на своите училища, участващи в международни проекти, отворени към света без граници за инициативите им.

Това ми направи впечатление в коридора на 120-о основно училище "Г.С.Раковски", докато крачех по геометрична мозайка от кафяво-бежова стогодишна италианска теракота. 

 Редом с портрета на българския революционер от XIX век са окачени табла със снимки и рисунки от преживявания на учениците през XXI век в партньорството им с техни връстници от много европейски страни. Видимо доволна от успехите и духа на това това китно просветно средище, директорката Цв. Тонева ми разказва как децата пътуват и посрещат гостенчета по проекта "Коменски", как с интерес учат чужди езици, как рисуват, как устройват концерти и представления в салона със забележителна акустика... "колко поколения са изкласили под клоните на тези вековни дървета отпред".

От години броят на учениците расте и сега те са 700. Опитах се да си представя, колко ли са били, когато през 1894 г. училище с това име се сформирало в долната част на "Лозенец", а когато помещенията в околните къщи не достигали, един селянин от близкото Драгалевци дарил през 1908 г. земя и средства за построяване на сградата. Името на дарителя не се знае, но почеркът на арх. Георги Фингов е разпознаваем отдалеч по възрожденската фасада, типична за монументалния български сецесион, с арка над входа и с една или повече кулички на покрива. Теракотата наистина била поръчана специално в Италия. Горещият карстов извор под основите затруднил, но не забавил завършването на училището през 1912 г., когато бушуват войни на Балканите. Така че първи влезли в него не лозенските деца, а ранени войници и бежанци от Македония.

Любознателността бързо наваксала пропуснатото време и през второто и третото десетилетие на века училището се прочуло с курсове по чужди езици, театрални представления, кинопрожекции, концерти на новосформирания там оркестър. Поддържала го дарителската традиция, която и до днес не го изоставя: успешните му проекти му носят средства не само от общината, но и от японското посолство, от "Дженерал електрик", от фондацията "Америка за България" – за нови кабинети, за модерно осветление. Дългогодишни учители и някогашни ученици често поднасят в дар творби на изкусните си ръце. Всички се готвят за 120-ата годишнина на 120-о училище догодина.

Екипът на арх. Фингов е проектирал по същото време общо осем училища в София, между които е и днешното 38 ОУ "Васил Априлов" на ул. "Шипка", носещо името на възрожденеца просветител, основал през 1835 г. първото светско училище в родния си град Габрово.

Ако в Лозенец Г. Фингов е направил малък дворец в парк, в аристократичния център на София той е оставил една по-градска постройка, романтично раздвижена, съобразно специфичното й предназначение, но и достатъчно внушителна. Няма ги кацналите на покрива кулички, но колоните, арките и фризовете съхраняват естетиката на духовния подем на времето му. И пак по ирония на историята училището служило най-напред за болница по време на войните. Днешните ученици тичат също по италиански теракотени плочки, нахлуват в класните стаи с повдигнат дървен под, подминават мозаечните пана по стените и хукват на двора, където вкупом рисуват огромна карта на Европа върху асфалта. Нямаше време да питам кой е боядисал и изписал на чужди езици цветната "Стена на приятелството". Май притеснени изглеждаха само преподавателите и директорката В. Игова, защото точно в тези майски дни изпитите и външното оценяване трябва да защитят репутацията на училището като благоприятстващо индивидуалното интелектуално израстване на възпитаниците си. Те и тук се оказаха 700 на брой. Дали от тях ще излезе някой нов Димитър Димов или друга Райна Кабаиванска – двама измежду забележителните артистични личности, учили в "Априлов"?

На истински творчески кипеж попаднах в Националната гимназия за приложни изкуства "Св.  Лука" , която доминира уличния силует на бул. "Сливница" при пресечката му с "Опълченска" с характерната си червена фасада с малка часовникова кула. Вътре рисуват, свирят, скулптират, обработват метал, резбоват дърво – всичко се наслагва и отеква по широките коридори и нагоре по внушителното стълбище през четирите етажа. Сградата е построена през 1929 г. по проект на арх. Михаил Пушкаров за нуждите на Софийската областна стопанска камара като занаятчийско училище, на което е дадено името на героичния чизмар Кочо Честименски. В гипсовите медальони по фасадата са запазени орнаменти, символизиращи различните занаяти. Външните корнизи са с геометрични извивки, а широкото стълбище се крепи сякаш на колоните, оградено с парапет от ковано желязо. Замислено е да създава простор, свобода, светлина, но заради противопожарни норми е преградено със стени, когато тук е имало техникум по художествени занаяти.

"Децата, които се занимават с изкуство, винаги имат повече от един талант", уверява ме директорката Лиляна Балева, авторка на силните маслени платна с корони на дървета по стените на кабинета й. "Като създаваш нещо, гледаш по друг начин на околните и на живота. Докато работят с ръцете си, тези млади хора изграждат по-особени отношения помежду си, не крещят, говорят си, рисувайки... 

Много неща научават и с много неща се справят." Творбите на някои от 400-те гимназисти са изложени по стените, покрай ъглите – акварели, масла, дърворезба, металопластики, - а в салона има индивидуална експозиция на портрети и пейзажи на Мартин от 12 клас. Често гостуват автори от други сродни училища и от академията. "Така изкуството отива при децата, за да го поемат през свободното си време." Преподавателите са изявени български художници с богати творчески биографии, доста от тях са хабилитирани, а многото спечелени проекти към фондации с чуждестранно участие осигуряват средства за развитие на учебната и творческата база. Информация за основните специалности има достатъчно в сайта на гимназията, а на мен ми е по-интересно да чуя за избора името на св. Лука, което отличава училището от многото с такава насоченост в цялата страна. Евангелистът Лука бил увлечен от живописта и пръв изобразил Иисус, Богородица и апостолите Петър и Павел. Затова апостол Лука е смятан за основоположник на християнската иконопис. Иконата на светеца патрон, поставен на лично място в гимназията, е подарък от пенсиониран учител в израз на признателност.

Архитект М. Пушкаров се е дипломирал с отличие и получил специален медал от Политехниката в Берлин-Шарлотенбург през 1915 г. Завърнал се в София, той участва във възстановяването на Народния театър (1929 г.), след което работи по строежа на Софийския университет. Негова е заслугата за още едно забележително софийско училище – Националната финансово-стопанска гимназия на ул. "Розова долина" 1, завършена през 1930 г.

В неподражаемо розово-червената фасада е вписан часовник, а точно на ъгъла е кацнал крилатият Хермес, изработен от скулптора Кирил Шиваров, завършил Художествената академия във Виена. Негови творби са и статуите на братята дарители на Софийския университет, лъвската фигура на паметника на в. Шипка. Образът на бога на търговията като малко момче присъства и на логото на гимназията. Тя току-що отпразнува тържествено своя вековен юбилей, защото е наследница на Софийската мъжка търговска гимназия, основана през 1913 г. - първото средно търговско училище в столицата. Предшествали са го четири такива училища – в Свищов, Варна, Бургас и Пловдив - които са посрещали нуждите от специалисти в бързо развиващата се следосвобожденска икономика на България. Забележителни преподаватели са свързали имената си със Софийската търговска гимназия, между тях акад. Михаил Арнаудов, проф. Ат. Бешков, а и първият ректор с докторат от Лайпциг – Нейчо Иванов.

Днес около хиляда възпитаници на гимназията не само изучават модерното търговско дело, но и работят по международни проекти, особено с Австрия, взаимодействат с най-напредничавите фондации в България като "Ротари млад предприемач", "Джуниър ачийвмънт". Успехите им в цифри и снимки могат да се проследят по стенни табла, в албуми, но главно в бодрото им настроение, докато ги гледах как бързат по коридорите, как общуват някак отривисто. Имат и много интересни инициативи, разказа ми дългогодишният директор Ив. Арсов. Грижат се за водата, за дърветата, борят се със свръхпотреблението – по програма "Коменски". Освен това се занимават с музика, със спорт, устройват карнавали и представления. Обичат ритуалите и с гордост изпълняват химна на училището по музика от Валди Тотев.

На 110 години стана и Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", разположена в красив парк на хълма, наричан някога Курубаглар. Построена е по проект на австриеца Фридрих Грюнангер върху място, предоставено от общината за престижната православна школа. Младият амбициозен архитект възприел господстващия тогава в Европа еклектичен международен стил, както и виенския барок, но се съобразил и с особеностите на историзма в българската строителна традиция: двуцветното редуване на пояси е по византийски образци. То е пренесено и върху другите му по-характерни обекти в София – Минералната баня, Богословският факултет.

Красивите външни сводове и арки се свързват с формите на величественото вътрешно стълбище, което е продължение на забележителното външно. Паркът е връстник на сградата, но повечето дървета са редки видове, донесени и посадени от далечни краища на света. Курсът на обучение в Семинарията винаги е включвал природни и хуманитарни науки, така че паркът е бил като класна стая. Несгодите, несправедливостите и неразбирането, които са понесли поколения ученици и техните високообразовани преподаватели, не са сломили духа им, а дори са ги мотивирали за себеотдайност и самоотверженост. През периода на войните (1912 - 1918) от горните класове са мобилизирани ученици, а семинарската сграда е обърната на военна болница. По време на земеделския режим част от помещенията са заети и от новооткрития Агрономически факултет на СУ (1920 - 1929), преди да бъде построена неговата сграда в подножието на хълма. След като е била  превърната и в щаб на Червената армия, след 1950 г. Семинарията е отнета изцяло за Дворец на пионерите. Върната е за основната й функция едва през 1990 г. Десетилетията изолация в иначе красивия район на Черепишкия манастир са калили духа на семинаристи и високообразованите им преподаватели, разказват преживелите тези превратности. Съхранили са духа и традициите на национално-православните ценности. Успели са да спасят повечето от разпиляното библиотечно имущество, което сега е достигнало 50 000 тома книги.

Помня как преди няколко десетилетия семинарската черква и дворчето пред нея се изпълваха с богомолци по Великден, защото в анонимността и мрака нямаше опасност да бъдат разпознати и да имат неприятности. Днес паркът е отворен и за играещи деца, и за спортуващи по площадките в него, а семинаристите имат кабинети по физика, астрономия, химия, география и информатика, за каквито пионерчетата навремето не можеха и да мечтаят. Не всички от сто и петдесетте възпитаници на духовната гимназия се реализират на църковна  служба, но всички се докосват до знания, каквито липсват в повечето "светски" училища. Същественото е, че заедно с връстниците си от НФСГ и от "Св. Лука" имат свободата да избират по-нататъшния си път в живота.

Тазгодишният май ни замая с празници, пиршества и пирови победи. Уж е месец на светии, на светлина в душите и на просвета, а светското у нас взима връх и забравяме за началата – кой, къде и на какво ни е научил. Няма по-високо от хляба, гласи народната поговорка, към която аз бих добавила и "няма по-високо от училището". То може да е на два или на четири етажа, но винаги е с кула, обикновено часовникова, която ни кара да вдигнем поглед нагоре. Имам предвид онези училища, които са строени преди век и повече като храмове на знанието – от дарители, архитекти и скулптори със съзнанието на будители. Тези училища – като църквите – са разпознаваеми отдалеч, особено когато – като манастири – са в лоното на свой парк с дървета, по-стари от тях. Преоткрих няколко такива сгради в София и когато прекрачих праговете им, ми просветнаха две неща: че искам сега да съм ученичка (а не в началото на 60-те през миналия век) и че да преподаваш в училище е много по-трудно и отговорно, отколкото във ВУЗ (с цялото ми уважение към университетските ми колеги). Видях свободни, остроумни и любопитни деца, наблюдавах горди гимназисти, добили самочувствие от неща, които сами са създали, разговарях с учители, създаващи днешния облик на своите училища, участващи в международни проекти, отворени към света без граници за инициативите им.

Това ми направи впечатление в коридора на 120-о основно училище "Г.С.Раковски", докато крачех по геометрична мозайка от кафяво-бежова стогодишна италианска теракота. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    matze avatar :-|
    matze

    Благодаря за прекрасната статия!Очакваме още!

  • 2
    patchev avatar :-|
    HXP

    НФСГ, там завърших гимназиалното си образование! Абсолютно импозантна сграда и определено гимназия над средното ниво, въпреки някои негативи.

  • 3
    ladin avatar :-|
    ladinn

    След отчайващите политически новини в България през последните дни, имах нужда от такава статия. Както и друг път съм писал, за мен всички статии на г-жа Мелнишка са удоволствие за четене. Единствената ми надежда за нашето бъдеще са духът и стремежите на новите поколения ученици - на децата, които няма да търпят безобразията и няма да страдат от носталгия по онези години, които всячески се помъчиха да унищожат инициативата, стремежът към истинското знание, благотворителността, предприемчивостта, приемствеността между поколенията.

  • 4
    p04ceu avatar :-|
    Vladimir Todorakov

    Само поправете името на НФСГ - "Национална финансово-стопанска ГИМНАЗИЯ", а не "...академия"

  • 5
    kireto avatar :-|
    Кирето

    Интересна и добре написана статия.
    Поздравления.

  • 6
    led_zep.23 avatar :-|
    Lady Zeppelin

    Навременна статия.
    Няма да се уморя да повтарям, че сгради като тези създават облика на един град, в случая София.
    Престъпно е да се оставят да се рушат къщи, строени преди войната, и да се заменят с бездушен "бетон и стъкло", мутробарок.
    Дано и архитектите на София прочетат тази статия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.