Бог да пази пънка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бог да пази пънка

Бог да пази пънка

За една любопитна изложба в "Метрополитън", която критиците определиха като провал

4513 прочитания

John Lydon, 1976 Courtesy of The Metropolitan Museum of Art

Джон Лидън, познат като Джони Ротън, вокалист на Sex Pistols

"Писна ми хората да променят фактите, за да обслужват собственото си его. Пънкът се роди на улицата, а ето, че влезе в музеите. Медиите го превърнаха в посмешище, стана стереотип, а истината е, че се роди точно като бунт срещу стереотипите."

Автор: Richard Young/ Rex USA
Преглед на оригинала

Критиците на издания от ранга на "Нюйоркър" и "Ню Йорк таймс" определиха една от най-очакваните изложби на сезона в Metropolitan Museum of Art "Пънкът: от хаоса до висшата мода" като пълен провал и зададоха въпроса защо доказал изключителния си професионализъм като куратор Eндрю Болтън представя пънк културата и влиянието й върху модата по подобен любителски и повърхностен начин. Накратко, резултатът е казионна, стереотипна изложба, която уж трябва да говори за бунта срещу стереотипите и статуквото.

Sid Vicious, 1977 ,Courtesy of The Metropolitan Museum of Art
Автор: Dennis Morris
Преглед на оригинала

"Всеки има мнение за това какво е пънк. Тази изложба беше едно голямо предизвикателство за мен като куратор, защото трябваше да избера опорна точка, върху която да фокусирам пънка като явление и влиянието му върху модата", коментира кураторът и припомни, че най-характерното за представителите на пънка е бунтарската им природа. (Болтън като куратор стои зад две от най-успешните изложби в съвременната история на музея – ретроспективата на Аликзандър Макуин и тази, посветена на Миуча Прада и Елза Скиапарели - бел. ред.)

Пол Симънън, бивш бас китарист на The Clash

"Ако отида, мисля, че ще съм разочарован. Най-вероятно ще видя неща, които са извадени от контекста на тогавашните събития и преведени на много лош език. Най-вероятно са пропуснали сърцето и смисълът на онова, което правехме тогава."

Пътешествието назад във времето, до зараждането на пънк движението, започва в средата на 70-те години, когато музикантът Ричард Хел се появява на сцената в Лондон с ексцентрична прическа и тишърт на дупки, натежал от безопасни игли. Това вдъхновява тогавашния мениджър на Sex Pistols Малкълм Макларън да създаде серия дрехи и аксесоари. Започва да ги продава в магазина SEX, който отваря заедно с приятелката си Вивиън Уестууд. В интервю за списание Index Джон Савидж, всепризнат авторитет по темата пънк, отбелязва: "Бутикът на Малкълм и Вивиън беше създаден, за да проправи път на пънка на музикалната сцена, а всъщност превърна Вивиън в моден дизайнер, а Малкълм - в истинска икона на пънк движението."

Karl Lagerfeld за Chanel, март 2011 Courtesy of The Metropolitan Museum of Art
Фотограф: David Sims

"Пънкът беше най-лесният начин да изкрещиш "Майната ви!" толкова силно, че да те чуят. На моменти в онези времена той звучеше заплашително. Спомням си концерти на The Clash, на които Джо Стръмър слизаше сред публиката и раздаваше тупаници. Да си различен е прекрасно и това му е най-хубавото на пънка, че се превърна в движение, изпълнено със странни, различни хора. Иначе казано, обобщение на всичко онова, което беше контра на реда, на клишетата, на правилата. Пънкът беше тотална свобода", обобщава Савидж.

И докато пънкът се концентрира върху бунта и противопоставянето на съществуващите стереотипи, изложбата в Metropolitan museum акцентира върху основните фигури в пънк движението - Ричард Хел и последователите му Малкълм Макларън и Вивиън Уестууд. Влиянието на Уестууд се усеща силно в някои от по-ранните колекции на сестрите Rodarte, както и в смелите интерпретации на вече покойния Аликзандър Макуин.

Rei Kawakubo за Comme des Garçons, 1982 Courtesy of The Metropolitan Museum of Art
Фотограф: Peter Lindbergh

Разбира се, класиката в пънка е прочутият тишърт God Save The Queen с образа на британската кралица Елизабет, който Вивиън Уестууд създава за групата The Sex Pistols: "Тогава все още не се възприемах като дизайнер, а като някой, който се опитва да излезе извън общоприетите правила и скуката с начина си на обличане."

След Вивиън Уестууд Ендрю Болтън акцентира и върху смелия опит на Зандра Роудс да промени представата за традиционна вечерна или сватбена рокля с дръзко използване на пънк елементи. Силен момент е фотографията, на която британската дизайнерка Катрин Хамнет позира с тениска - протест срещу разполагането на ракети "Пършинг" във военна база в Германия, по време на официална среща с участието на на тогавашния министър-председател на Великобритания Маргарет Тачър през 1984 г.

Пънкът като форма на протест оставя своя отпечатък и върху гарфити артистите и присъствието им в модата - влиянието на Стивън Спроуз върху Марк Джейкъбс, например или деконструкцията на формата с използването на прочутото вдъхновение от "сирене грюер" - пуловерите с огромни дупки в една от колекциите на Рей Кавакубо за Comme des Garçons.

Punk: Chaos to Couture е в Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк до 14 август

John Lydon, 1976 Courtesy of The Metropolitan Museum of Art

Джон Лидън, познат като Джони Ротън, вокалист на Sex Pistols

"Писна ми хората да променят фактите, за да обслужват собственото си его. Пънкът се роди на улицата, а ето, че влезе в музеите. Медиите го превърнаха в посмешище, стана стереотип, а истината е, че се роди точно като бунт срещу стереотипите."

Автор: Richard Young/ Rex USA
Преглед на оригинала

Критиците на издания от ранга на "Нюйоркър" и "Ню Йорк таймс" определиха една от най-очакваните изложби на сезона в Metropolitan Museum of Art "Пънкът: от хаоса до висшата мода" като пълен провал и зададоха въпроса защо доказал изключителния си професионализъм като куратор Eндрю Болтън представя пънк културата и влиянието й върху модата по подобен любителски и повърхностен начин. Накратко, резултатът е казионна, стереотипна изложба, която уж трябва да говори за бунта срещу стереотипите и статуквото.

Sid Vicious, 1977 ,Courtesy of The Metropolitan Museum of Art
Автор: Dennis Morris
Преглед на оригинала

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    traxen avatar :-|
    Evgeniy Milov
  • 2
    deny avatar :-|
    Деница

    ама моля ви, Джони Ротън, а не Потън!

  • 3
    zumz avatar :-|
    zumz

    Слабичко, разгледах я (в музея), прави са споменатите критици. Проблемът на пънка е в това, че във времева рамка не е твърде отдалечен от съвременноста, а в същото време не може да се нарече "съвременен". Липсва му исторически контекст. От друга страна философията на пънка (ако е употребим терминът "философия" по отношение на пънка) е отхвърлянето на всякакви рамки. Тоест дори и само вкарването му в структурирана изложба като тази в "Метрополитън" е само по себе си противоречие. А това за дизайнерите дето почват да правят стил от пънк и да продават дрехи е просто абсурд, то е точно обратното на това, което пънк е олицетворявал в годините на появяването си и разцвет (1975-79). Джони Ротън се оказа отличен бизнесмен, а от много години вече и типичен представител на естаблишмента. Предполагам, понякога поглежда това което е правил със "Секс пистълс" и недоумява. Просто човек на 20 и на 50+ години далеч не са същия индивид макар ДНК-то да твърди че са:)

  • 4
    pavla avatar :-P
    ПАВЛА

    Пънко нема да умре.

  • 5
    jonas avatar :-|
    Йонас

    А всъщност корените на пънка изобщо не са във Великобритания. Мястото е САЩ, независимо дали ви се вярва, или не.

    "Пътешествието назад във времето, до зараждането на пънк движението, започва в средата на 70-те години" Да, бе? А Wikipedia ползвате ли?

    "ексцентрична прическа и тишърт на дупки, натежал от безопасни игли" А първите пънкари (виж The Ramones, защото The Sex Pistols са доста след тях) изглеждат по съвсем различен начин.

  • 6
    epoc avatar :-|
    epoc

    Нямам възможност да скокна до щатите да разгледам изложбата, но от сайта на Метрополитън оставам с впечатлението "много мода - малко пънк".

    До коментар [#3] от "zumz":

    Подкрепям, бил съм на ревюта на висша мода в България и никой не се е и опитвал да прави каквато и да е връзка с пънка, а дрехите изглеждаха като тези на снимките. Изобщо пънкар е състояние на душата, а не рамка, каквато се опитват да наложат с тази изложба. Направо да чакаме "Хипарията (или грънджа) - от протеста до висшата мода".

    До коментар [#1] от "traxen":

    Абстрахирай се от подписа ми, ама линка, който си дал е пълна скръб, поне на таблет. Да не говорим, че в сайта на музея има повече снимки.

  • 7
    epoc avatar :-|
    epoc

    До коментар [#5] от "Йонас":

    Въпрос на възприятие. Ако вярваш на MTV Аврил Лавин също пеела/ свирела пънк.

    Лично аз нито Иги Поп нито Рамонес ги възприемам като пънк. единственото американско, което става са The Misfits, вярно, значително по-късно. Не случайно New Wave е естественото продължение на по-мелодичните течения, а hard core - на по-агресивните (вярно е и че между хардкора и пънка има и около десетгодишна дупка).

  • 8
    nefertiti_egipt avatar :-P
    Нефертити

    Как така ще мре>


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK