

Екатерина Петрова

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Преди няколко дни бях на "изпращането" на дъщерята на приятелско семейство по случай завършването й и нейния бал. Към края на празненството се появиха няколко нейни съученички, с които тя щеше да се натовари в украсен с балони кабриолет и да брои от едно до дванайсет с пълно гърло по пътя към училищния двор. В един момент, преди да тръгнат, аз се оказах заобиколена от четирите абитуриентки, които се извисяваха с поне по една глава над мен. Повдигането ми на пръсти помогна малко за скъсяването на вертикалната дистанция, но съвсем не беше достатъчно, за да я изравни. Голямата разликата между тяхната и моята височина едва ли се дължеше на еволюционния принцип, че всяко следващо поколение е по-високо от предишното. Отдадох я по-скоро на повърхностни фактори – огромните повдигнати коси, които добавяха между пет и десет сантиметра към ръста на абитуриентките, но най-вече главозамайващо високите обувки, върху които те се бяха покатерили.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход