Пътнико свиден
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пътнико свиден

Меандрите на река Арда край Кърджали

Пътнико свиден

Кратка история на няколко български блога за пътешествия и препоръчаните от тях места и маршрути

54684 прочитания

Меандрите на река Арда край Кърджали


"Отбивки" (Otbivki.com)

"Най-хубавите места винаги са встрани от магистралата."

През лятото на 2012 г. след едно пътешествие из Родопите Елина Цанкова (PR специалист) и Иван Михалев (журналист) решават да създадат интернет страница, в която да разказват за местата в България, които си заслужава да се посетят. "До този момент бяхме обикаляли основно из Европа и софийските паркове. Родопите бяха първото място, което ни показа колко красива е българската природа и ни срещна с ценни за нас хора. Ето защо, когато се върнахме в София, се зарекохме да напишем нещо за уникалните неща, които видяхме там."

Елина и Иван си поставят за цел otbivki.com да дава на читателите изцяло авторско съдържание и качествени снимки. Задължително за тях е текстовете да носят информация, но и да разказват истории. 

 

Странното място

Може би "Караджов камък" в Родопите. Уникално място с много енергия. Представлява скала, разделена на две, като по средата й е "заседнал" огромен камък. Не е ясно как се е получило това, нито преди колко хиляди години е станало.

На върха на скалата има ритуални ями, каквито има и на много други места в България и които са били култови за траките. Районът е осеян с тракийски светилища и окултни места като "Белинташ" и "Кръстов връх".

"Харесва ни да пишем и за хората, които срещаме по пътя – те са неразделна част от нашите пътувания, казва Елина. "Искаме да преведем читателите през местата, които сме посетили, да ги накараме да ги усетят, да видят как изглежда животът там и, надяваме се – да научат нещо интересно." 

Добрите снимки са тяхна запазена марка. "Авторските снимки са изключително важни, защото дават емоция и допълват текста. Понякога една снимка може да каже много повече и от най-силните думи. В нашия блог снимките винаги са свързани с текста", допълва Иван, който е завършил фотографска гимназия. 

Пътуват винаги заедно (обикновено само двамата, като изключим качените на автостоп пътници), не толкова често, колкото би им се искало, защото служебните им ангажименти запълват основна част от времето им. В началото тръгват на път почти всеки уикенд, сега – винаги, когато могат. Напоследък се грижат повече за фейсбук страницата на "Отбивки", където имат близо 2000 последователи. "Да се поддържа подобен блог е трудно – изисква воля и постоянство. В началото си шегувахме, че блогът ще е "нашето бебче". Както отглеждането на дете, така и блогът отнема време и усилия, обяснява Елина. Но ние се справяме, защото го правим с любов. "Отбивки" стана наша визитка – на рождените ни дни получаваме повече пожелания за красиви отбивки, отколкото за здраве и щастие например."

Двамата Елина и Иван имат списък с мечтани дестинации, който постоянно се обновява. Информацията за интересни места събират в интернет с много проучване. "Иначе стягаме багажа бързо. С времето осъзнахме, че човек няма нужда от много неща, когато е на път. А и най-хубавите пътувания са тези, които се случват с добра организация, но без предварителен план." Затова рядко планират къде точно да ходят. "Най-често ставаме в събота, изпиваме кафето и тръгваме."

Редовното завръщане

Язовир "Пасарел. Скътан е в полите на Лозенската планина, само на около 30 км от София. Нашето скришно местенце за медитация в трудни моменти.

Едно от последните им пътувания е през април. "Бяхме на язовир "Жребчево", за да снимаме потопената църква, разказва Иван. Изчакахме да дойде онзи момент, който фотографите наричат The Blue Hour (точно преди да настъпи пълен мрак). Трябваше ни светлина, за да покажем църквата в целия й блясък. Наложи се да докараме колата до брега на язовира и да светнем фаровете. Когато приключихме със снимките, установихме, че акумулаторът е напълно изтощен. Междувременно бе паднала и батерията на телефона, а наблизо не се виждаше жива душа. Слава богу, след половин час колата запали."

За лятото препоръчват маршрута Резово – Дуранкулак, който самите те са минали преди година. "Миналото лято осъществихме една от мечтите си – да пребродим цялото българско Черноморие на един дъх. Беше вълшебно – видяхме приказни кътчета, срещнахме се с интересни хора и се забавлявахме, както никога преди това."

 

Три от най-интересните места в България

Потопената църква, язовир "Жребчево"

Параклис "Свети Йоан Летни" на яз. "Пчелина"

Меандрите на река Арда край Кърджали

The possible travel (http://laskasjourneys.blogspot.com)

"Пътуването не е панацея, но променя изцяло човек."

Странното място

Аневското кале – тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост, която се намира в близост до гр. Сопот – на 58 км от Пловдив и на 130 км от София. Една от най-запазените български крепости.

Маршрут: Стигате до Сопот. Намирате село Анево и кафявата табела за Аневското кале. Поемате първо по надупчен асфалтов път, след което по добър почвен път. След като пътят свърши, спирате колата под някое дърво. Намирате упътващите табели и маркировка. Следвате табелите и в рамките на 1:30 до 2:00 часа стигате крепостта.

Забележка: Пътечката е стръмна и камениста. Подгответе се с добри обувки. Носете си вода.

Разходката до Аневското кале си заслужава. Природата е изключително красива. Крепостта е впечатляваща. Преходът не изисква специални умения или екипировка.

Ласка Ненова е обучител неформално образование, предприемач – собственик на зала за алтернативен фитнес в Пловдив и координатор на Европейската седмица на движението и спорта MOVE week за Източна Европа. Поддържа блога си "Възможните пътувания – съвети, идеи, информация" от три години. "Всъщност започнах с три блога. Всеки беше със собствена идея и представяше всяко от любимите ми занимания – обучения, пътешествия и размисли. Стартирах с основната идея да науча нещо ново.

Исках да развия креативността си в посока писане, да преодолея страха от писането за други хора, както и собствената си оценка, че нямам талант, че правя грешки, забравям запетайки. В процеса на учене разбрах, че всъщност ми харесва да пиша, но най-добре е да пиша за нещо, което ме вълнува, така че посветих вниманието си на блога за пътешествия, чрез който да споделям красивите места, които посещавам. Пътувам често, но по-рядко пиша, тъй като не ми остава време." (Преди блогът се обновяваше всяка седмица, сега Ласка прави паузи от по 3 седмици, дори и месец -  бел. ред.)

В началото Ласка чете всякакви ръководства за качване на текстове в интернет, правила за писане на пътеписи, граматика и т.н., но после разбира, че най-важното е да си искрен и личен. "Това поне различава моя блог от останалите… Не ме е страх да напиша, че Париж не ми е харесал и че има много по-красиви градове от него." Най-трудното нещо в поддържането на блога според нея са запетайките… "хич не се разбирам с тях… и времето, особено напоследък". Смята, че снимките в блога са от голямо значение, особено за хора, които не са професионалисти с думите. "Наскоро препрочитах Джералд Даръл – той има страхотен изказ и няма нужда от картинки, снимки или видео да пресъздаде и най-малкия детайл около него. Разказите му са завладяващи. В моя случай слагам снимки, за да допълня разказа, а и в наше време хората гледат предимно снимки и само прехвърлят думите в текста."

Пътува от 1996 г., живяла е в няколко държави и вярва, че тези факти определено имат значение за развитието й. "Преди, когато пътувах, впечатление ми правеха сградите, музеите, рекламираните места. Сега смятам за интересни хората. Така например при последното си пътуване в Словакия забелязах, че всички се хранят с вилица и нож, без да ги изпускат, оставят отстрани на чинията, това не се вижда в много европейски държави."

Понякога нарочно забравя фотоапарата си, за да не се изкуши да прави снимки за хората, а просто да се наслаждава, и вярва, че за един пътешественик би било грешка да не захвърли поне веднъж пътеводителите и съветите и да се остави на мястото. "Аз го наричам "загубване". Изключваш gps-a, махаш картата, прибираш фотоапарата и просто се наслаждаваш!" Предпочита да пътува и обикаля с един човек, с някого, с когото са постигнали разбирателство и знаят какво точно искат. Имам лош опит с големите групи – то настава едно мотане и чудене. Един иска магазини, друг кръчми, трети музеи и докато се разбере, свършил денят."

Според Ласка по време на път човек се научава да бъде по-общителен, да се отваря към хората и местата, как да си опакова багажа, да проверява времето, да не подценява обстоятелствата, да си сменя гумата, да долива вода в колата, да поддържа огън в дъжда.

 

Местата, на които се връща най-често

Пловдив

Велико Търново, защото е като приказка рано сутрин около 6:00 ч.

Варвара, защото можеш да си намериш местенце, на което да си сам.

Избира дестинациите си в зависимост от настроението и хобито, по което се е запалила в момента – в някои случаи търси подходящи реки и язовири за гребане, в други – определени планински маршрути или пък подходящи места за езда. Понякога планира, а понякога просто се качва в колата, мята палатката и където се озове.

"Аз съм човек с разнородни предпочитания и ме вълнуват доста места – намирам красотата както в градовете, така и в селата, и в планините. Доста често се съвещавам с приятели, които пътешестват доста повече от мен из България. Всъщност те не пътешестват, а катерят, пускат пещери, гребат, правят дълги преходи, така че те са ми основният източник на информация. Впечатлявам се и от описанията на други колеги блогъри, които също пишат за България. От един блог пост се бях заинатила да пообиколя водопадите в България – започнах, но… има още доста."

Напоследък Ласка пътува основно в чужбина – два или три пъти месечно до различни дестинации. Твърди, че вече не се приготвя за път, автоматизирала се е напълно. "Ако пътувам в чужбина, имам готов комплект за пътуване и само слагам няколко комплекта дрехи в куфара (предпочитам да пътувам с ръчен багаж) и съм готова.

Напоследък дори спрях да проверявам времето, а това ми изигра лоша шега миналата седмица, когато от 30 градуса от България се приземих на 3 градуса и сняг в Словения." През юни ще е във Виена и Румъния, юли е в Кипър и Франция. Август вероятно в Италия, "ще скочи" до Сърбия, Македония и Албания.

 

Сред любимите места за разходка

Скритата кактусова плантация в Пловдив – пътека, обрасла в кактуси в квартала на Бунарджика (идва от турската дума  бунар – кладенец, и в превод означава Хълмът на изворите).

Маршрутите за обиколка на хълма: (карта):

1. Първият вариант е да тръгнете от ул. "Никола Петков" нагоре по ул. "Поп Харитон".

2. Вторият вариант е от другата страна на хълма по ул. "Волга", след което да преминете по ул. "Поручик Д. Величков".

3. При достигане до Бунарджика не тръгвайте по отъпканите пътеки нагоре към паметника на Альоша, а поемете по която и да било  от малките улички, тръгващи от основата на хълма, и просто се загубете. 

"Пътуване до..." (Patepis.com)

"Вземете всички предразсъдъци със себе си – има голям шанс да ги загубите по пътя."

Три интересни места в България

- Гложенският манастир – великолепно място

- Църквата в Арбанаси – онази, която отвън прилича на "свинарник" (цитат от един познат холандец)

- Шипка. Ако се абстрахираме от наистина великото ѝ значение за българската история, това е и много красиво място.

Стойчо Димитров e един от двамата основните администратори (заедно с Константин Павлов-Комитата) на блога "Пътуване до... Най-добрите пътеписи от света и страната – от и за вас". В blogspot платформата е от 2006 г., а на сегашния си адрес – от есента на 2008 г.

Две банални причини стоят зад решението за създаване на подобен сайт. "Едната е лична, обяснява Стойчо – като малък исках да стана морски капитан. Тогава май беше единственият начин тогава хем да пътуваш по света, хем да си инженер.

Имаше и други варианти – да стана тираджия, дипломат или външен търговец, но те някак бяха свързани с прекалени компромиси от моя страна. Към момента на кандидатстване в университета ми стана ясно, че и за Военноморското ще се налага да се правят горните компромиси, и се отказах от кандидатстване там, а отидох в МЕИ в София.

Но желанието за път си остана." Втората причина станала една командировка в Сърбия през 2003 г. – оказало се, че информация за страната от първа ръка на български език не може да се намери. "Всичко беше или някакви официална данни, или новини от вестниците. Реших да запълня липсващата информация на български с доста пространен пътепис за Белград, Сърбия и живота там.

Разказът имаше успех, а Константин даде гениалната идея – защо не го направиш като блог?" По-късно обаче Стойчо решава, че собствените му пътеписи биха били малко и решава да кани в сайта други пътешественици, които са описали впечатленията си.

Главна роля в patepis.com имат именно външните автори – т.е. всеки, които е пътувал, видял и написал разказ, поема, есе, новела (без значение точната литературна форма) докъдето и да било, по света или у нас.

Трябва да бъде "забавен и/или интересен" – се споменава в изискванията за публикация - "Ако за вас самия/самата разказът се струва забавен и интересен (а най-важното е да ви е било кеф, докато го пишете) – той ще бъде такъв и за читателите на блога."

Разказът трябва да бъде личен, защото целта на създателите на сайта е да съберат личните впечатления на пътешествениците от света. "Най-много държим авторът да го е писал за и с удоволствие. Ако авторът не се радва на процеса, то и читателите няма много-много да се впечатлят."

В patepis.com ще откриете пътеписи без нито една снимка, както и истории, разказани предимно или само с образи, както и секции със списък за нужните визи, пътни такси, винетки и други ключови детайли за пътуване по широкия свят.

И досега Patepis.com е първият некомерсиален сайт за пътеписи на български на едно място. Стойчо се старае всеки работен ден да качва нещо ново за четене освен в дните, когато няма интернет или той самият "се запилял на басейн, на море или на път".

SAP консултант по професия, той се грижи за страницата, като се занимава с редакторската работа – намиране на пътеписи, контактува с авторите, публикува ежедневно, оформя и редактира текстовете, модерира на коментарите и представя общността в социалните мрежи. Пише от време на време, стига да е бил в интересна командировка.

 

Препоръчани за посещение:

Църквата в Арбанаси

Язовир "Белмекен" по пътя през с. Сестримо

Манастир "Седемте престола"

Крепостта "Траянови врата"

Минете по пътя между Сандански и Гоце Делчев

Минете по пътя, успореден на сръбската граница – от Годеч до Трън, може да се стигне и до Кюстендил.

Обиколете всички софийски манастири. На един час от София е и Погановският манастир.

Пътува служебно достатъчно често, а по лична инициатива (ако броим и вътре в страната) – 5-6 пъти годишно. И за единия, и другия вид пътуване, казва Стойчо, има универсално действащ начин за подготовка – виждаш какво има в booking.com, после мислиш за транспорта дотам (под 1000 км разстояние е добре да се тръгне с лека кола, ако е повече – може да се мисли и за самолет, а ако е зимно пътуване – самолетът може и за по-малки разстояния).

Където и да отиде, със себе си задължително винаги взима документи, кредитна карта и вода. "Сериозно: даже и да може водата да се купува по пътя, само българската утолява жаждата ми. Изключение прави водата в град Адапазар/Сакария в Турция – там водата е добра."

Според Стойчо желанието за едно пътуване е по-важно от парите – те могат да бъдат само извинение да не тръгнеш на път. Може ли с малко да се види много? Определено. "Веднъж возих на стоп един мъж на малко над средна възраст, който беше тръгнал седмица преди това от Видин и пътуваше така в посока Тополовград с 5 лева в джоба. Спираше във всеки град (само София беше прескочил, защото в града няма кой да го вози на стоп) – казваше, че се хваща да работи хамалин на различни места и с изкараните пари разглежда родината."

Блогове за следене:

"Домоседът" http://darba36170.blogspot.com/

Юри Варошанов http://www.juriwaro.com/ Лора и Евгени http://sharingiseverything.blogspot.com/
Иван и Петя http://bgnomads.blogspot.com/  

 

Съвети към всеки пътешественик

Вземете всички предразсъдъци със себе си – има голям шанс да ги загубите по пътя.

Яжте и пийте като местните.

Бъдете себе си. Имайте предвид, че пътешественикът колкото взима като впечателния, толкова и оставя като впечатления у околните.

Най-голямата грешка е да си мислите, че сте по-глупави или по-умни от останалия свят. Дръжте си очите отворени.

 

Tours by Cielo (http://outingtoursbycielo.blogspot.com)

"Винаги избирайте различен път на връщане."

Три от най-интересни места в България

Площадката "Орлово око" или вр. Св. Илия в Родопите. Изживяването и гледките оттам са несравними

Тракийско светилище "Белинташ"- не само с интересните легенди, но преживяванията и спомените ми оттам го определят като едно от най-интересните

Каньонът на Суха река в Добруджа

Tours by Cielo/ Katya Nikolova, или обиколки със Сиело (от исп. - небе) е на малко повече от година. В него авторката му Катя Николова (работи в сферата на полиграфията) събира двете си хобита в едно – пътуването и фотографията, с която запечатва отделни моменти, интересни обекти и най-вече пейзажи. 

Опитва се да публикува поне три нови теми на месец, а в страницата към блога се старае да поддържа интерес, като качва снимки, докато следващата й публикация е в процес на изготвяне.

"Аудиторията, която чете написаното, е главно от сънародници в чужбина или хора, които търсят повече информация, защото са решили да посетят конкретна дестинация или обект, или просто събира идеи." Понякога информацията е само фактическа, историческа или просто фоторазходка.

Пътува при всяка възможност и се старае да е навън или сред природата поне веднъж седмично. От голяма полза за избора на дестинации й служат фотографските сайтове и форуми, където, докато се занимава да разглежда и коментира снимки, Катя вижда и много места. "Или отварям карти, набелязвам цел и започвам да търся информация от всевъзможни източници относно обекти, забележителности и т.н. Резултатен подход са и срещите с приятели от различни форуми, където обменяме информация."

Обикновено избира няколко хотела или къщи за гости. Преценява дали условията я устройват, но казва, че би спала на палатка, "което вече се е случвало, и дори в колата". "Организирането на маршрутите е най-любимата ми част. След като определя главната цел, подреждам предварително събраната информация за района и така маршрутът е готов. Нещо като подреждане на пъзел."

Места, на които се връща най-често

Водопадът Куза Скока е по-специално място. Наложи се да го търсим два пъти поради по-трудната му достъпност, липсата на някакви по-специфични указания.

На всичко отгоре невинаги има вода, а само при снеготопене, обилни дъждове. Най-хубав е през пролетта.

Това е 10 м водопад между селата Лопушна и Поляците, общ. Дългопол, обл. Варна. Идеален за еднодневен излет.

Катя винаги пътува в компанията на своя партньор. "Ние не просто обичаме, а имаме нужда да сме някъде – сред природата, да видим нещо, което не сме виждали, да научим нови факти, с една дума, да се обогатим. Възприемаме обиколката като начин на живот, отдушник за психиката, зареждане с енергия, поддържане на физическото състояние."

Двамата винаги попадат на интересни ситуации и хора. "Една от най-вълнуващите срещи с местни беше съвсем наскоро – бай Пешо от Шабла, който беше като истински образ на моряк, излязъл от някой разказ – неизменната моряшката фланелка, засуканите вежди, брадата, загорелият тен. "При бай Пешо" ще опитате една от най-вкусните рибени чорби.

Задължителни блогове за следене според Катя:

Arcadia Photography & Travelography - http://arcadia-travelographer.com/

Мартин Петров Photography - http://martinpetrov555.blogspot.com/ Terra Byzantica на Ангел Йорданов - http://terrabyzantica.blogspot.com/ "Отбивки" на Иван и Елина - http://otbivki.com/
Блогът на Тихомир Младенов - http://tihomirmladenov.wordpress.com/

Magic Hour Dreamscapes на Иван Миладинов - http://ivanmiladinov.com/blog/

 

Един летен маршрут

През Добруджа и част от крайдунавска България. Включва природни, исторически, културни забележителности. Точките, обект на посещение, проследявам в посока от Варна към Силистра, а вие избирате откъде да стартирате.

Първата забележителност до яз. "Оногур" е за любителите на скални манастири. Огромна скала с "прозорци" се оглежда в спокойната вода. Скалното образувание е наричано от местните "Шан Кале". Следваща точка е с. Каменци и манастирът "Възнесение Господне". Кафява табела насочва към спирка номер три - с. Стрелково и Баджалията. Следва с. Кайнарджа, където се намира историческата чешма, която е изградена по повод сключването на Кючуккайнарджанският мирен договор 21.07.1774 г. Паметник на културата е и храмът "Св. Троица" в същото село, изграден през 1861 г.

Продължаваме към с. Войново и при разклона за Богорово и Алфатар отново кафява табела ще ви отведе до Войновските скални манастири, част от тракийския култов комплекс по сухоречието на р. Табан.

От манастирите поемаме към Богорово и красивата Силистра. Задължително трябва да се посетят крепостта "Меджиди Табия", крайречната градина, където се намира археологическият резерват "Дуросторум – Дръстър – Силистра". През целия маршрут ще сте заобиколени от красиви добруджански пейзажи.

Ако все още ви се пътува, може да посетите Айдемирският манастир "Покров Богородичен". Уникалното за него е колекцията от различни по големина стъклени шишета с красиво изработени разпятия в тях, събрани от цял свят.

Резерват "Сребърна". Може да се разходите по брега на Дунава в с. Ветрен през с. Малък Преславец, да стигнете чак до Тутракан и живописния район около Русе. Повече информация и подробности по темата ще откриете в блога в обиколка №9.

"Отбивки" (Otbivki.com)

"Най-хубавите места винаги са встрани от магистралата."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    "Отбивки" - най-вече заради снимките на Михалев, текстовете на Елена са ОК. Другите блогове са добре, но в сравнение с "Отбивки" - далеч назад.

  • 2
    beriya avatar :-|
    beriya

    По природа сме държава мечта.

  • 3
    tamusen avatar :-|
    Бил Тамусен

    До коментар [#2] от "beriya": То и други държави са мечти по природа, но по управление са катастрофа. Не сме толкова уникални все пак.

  • 4
    kiki2000 avatar :-|
    kiki2000

    "Човекът е човек тогава, когато е на път!" :)

  • 5
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Чудесно, решили хората да споделят.

  • 6
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Аз бих препоръчал фейсбук групата: "На планина с Иван".

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    mitkopp avatar :-|
    mitkopp

    Двуседмичен детайлен пътепис до Тайланд
    http://www.iPaskov.com/

  • 8
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    Маршрута Дуранкулак -Резово съм го правил , вече не бих повторил или може би Дуранкулак - Албена . Само в тази отсечка няма бетон!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    peshi665rov avatar :-?
    dedo pepo

    До коментар [#3] от "Balkanson":
    То и други държави са мечти по природа, но по управление са катастрофа. Не сме толкова уникални все пак."

    -Природата на всяка държава си е уникална по своему.
    По управление сме уникални,екзотични дори:избираме си,естествено с оправданието -надежда,ту комунисти,ту демократи,пък цар, пък мутра-пожарникар,та все по-оправени си ходим.

  • 10
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    До коментар [#4] от "kiki2000":

    Абсолютно вярно. Който го е опитал знае. И не само в буквалния смисъл, да се движиш от точка до точка но и в преносен. Хората трябва да "пътуват" за да станат човеци. Покоят не е характерен за тях.

    "Човекът е човек тогава, когато е на път!"
    Едно гениално човешко прозрение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

LIGHTEST 2013

LIGHTEST 2013

Айляк гид

Айляк гид

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.