С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

5 14 юни 2013, 14:13, 6436 прочитания

Страх и омраза във Вестерос

Сериалът Game of Thrones е попкултурно явление, каквото отдавна не бяхме наблюдавали. Защо?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато се захващат с реализирането на Game of Thrones през 2007 г., Дейвид Бениоф и Дейниъл Вайс несъмнено са се надявали на успех, но едва ли са били наясно с комерсиалното чудовище, което ще създадат. В ерата на сериалите техният е абсолютен първенец – за последното десетилетие Game of Thrones отстъпва по популярност единствено на "Семейство Сопрано", изпреварвайки значително и "Сексът и градът", и "Истинска кръв". Имайки предвид, че рейтингът на сериала нараства с всеки епизод и почти се е удвоил от първи до трети сезон, успехът на сезон четири е сигурен, а продължението до сезон девет – напълно вероятно.

Извън стандарта

От 50-те насам фентъзи жанрът нарасна от поток в бушуваща, преливаща река. И, както всяко толкова популярно литературно течение, огромна част от издаваните книги са на средно или пък значително под средното ниво. С тромава, многотомна история, абсурдно сглобена вселена и генералният проблем – липса на послание и/или атмосфера. Класиките, от друга страна, впечатляват със своята дълбочина и различност. Толкин е недостижимо академичен, митологичен и дълбоко свързан с епичната традиция на европейското Средновековие. Конан на Робърт Хауърд е праволинейно героичен, варварски жесток и справедлив, примордиалното грубо мъжко начало срещу хтоничните сили на мрака. "Землемория" на Ле Гуин е очарователно мрачна вселена от острови, води, дракони и много съдбовна обреченост. "Песен за огън и лед" на Джордж Р. Р. Мартин е своеобразна – повече различна, отколкото близка до изброените три класически поредици. В нея има по-малко магия, почти никаква героична патетика, по-малко многопластова митологичност, но повече морални дилеми, кървави предателства, хомосексуалност, кръвосмешение, себичност, вярност до гроб – алюзия с Ранното и Развитото Средновековие в Европа, Северна Африка и Близкия изток. С други думи, една страхотна основа за сериал, който не просто да засенчи, а направо да помете конкуренцията на "Спартак: Кръв и пясък" и "Рим".

Авторът, авторът!

Стивън Кинг мрази "Сиянието" на Кубрик, а Кристофър Толкин (наследник и продължител на делото на баща си) роптае против "Властелинът на пръстените" и "Хобитът" на Питър Джаксън. Сценаристите и изпълнителни продуценти на сериала Game of Thrones (взимат името на първия роман от поредицата) – Дейвид Бениоф и Дейниъл Вайс, обаче не са оставили място за нещо подобно – от самото начало те работят заедно с автора на книжната поредица Джордж Р. Р. Мартин, който отговаря за сценария на един епизод на сезон, обикновено към неговия край. Участието на Мартин има своето позитивно влияние както върху мнението на феновете на книгите, така и върху самото развитие на сериала, заради чийто огромен успех е и принуден да пише много по-бързо от обичайното си темпо (в момента работи върху "Ветровете на зимата" – шестата книга от поредицата). 



Локациите

След "Аватар" ни се струва, че най-лесното нещо не е да ползваш декори или да търсиш фантасмагорични локации за заснемане на филма, а просто да наемеш екип от гениални аниматори, които да нарисуват всичко, което въображението може да роди. В това отношение Game of Thrones е абсолютен олдскуул и зрителите единствено печелят от това. Вместо стерилни компютърно генерирани планини и море виждаме съвсем истински места в Хърватия, Мароко, Северна Ирландия, Малта и дори Исландия, която вече изглежда единственото възможно решение, когато искаш да представиш ледената пустош отвъд Стената. Това неминуемо оказва своето влияние върху играта на актьорите – жегата на Северна Африка или смразяващият студ на далечния Север правят въплъщенията им по-силни, което е абсолютно непостижимо в студио със зелени паравани. По подобие на "Властелинът на пръстените" туристически фирми вече организират екскурзии до местата, на които са снимани епизодите – например малкото градче Балинтой (което в сериала е град Пайк) или пък на хърватския Дубровник и намиращия се в него крепостен град от VII век, познат на зрителите като Кралски чертог.

Мразя те, обичам те

Главните и второстепенните герои в Game of Thrones са хора (257 актьори само в трети сезон). Тук няма тъмни властелини на мрачни тронове, нито всемогъщи богове (поне не такива, които реално се намесват в историята). Единствено чистокръвна аристокрация, кралски копелета или пък съвсем обикновени простосмъртни, опитващи се да се докопат до повече власт и пари. И тъкмо поради липсата на фантасмагорични персонажи в главните роли актьорите от Game of Thrones въздействат силно емоционално на аудиторията. Младият актьор Джак Глийсън едва ли е подозирал колко интернет злоба ще се излее върху него покрай ролята му на непостоянното, злобно-тиранично до обикновен садизъм отроче на кръвосмешение Джофри Баратеон. Същото е положението със симпатичната Лина Хийди (която играе пресметливата, лукава майка на Джофри) – въпреки че в истинския живот изглежда доволно различна от героинята си в сериала, тя често получава враждебни погледи и чува "Хей, това е онази кучка от Game of Thrones" зад гърба си. Точно обратното се отнася за Шон Бийн, който изглеждаше почти по същия мъжествено-героичен начин във "Властелинът на пръстените", но тук получи значително по-ясно ситуирана положителна роля. Макар и краткотрайна, тя остави своята дълбока следа в поп културата, както и в своеобразната фен митология, която обгражда сериала. Емилия Кларк разказва, че шопинг маратонът й в родния Лондон рязко приключва, когато от съседната пробна дочуе зловещо прошепното: "Калееси, как сте?"

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

21 сеп 2018, 7284 прочитания

Музика за очите Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

21 сеп 2018, 18300 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Цялото модно братство

Фестивалът на модната фотография в Кан уважи цялостното творчество на холандската фотографка Саша

В какво се превърна КРИБ

Най-голямата организация на бизнеса стана казионна проправителствена структура, която работи за интересите на властта, председателя си и избрана част от членовете си

Вкусът се възпитава

Баровете и специализирани магазинчета за крафт бира, се множат и вече излизат и извън София, но проблем пред развитието са по-високата цена и консервативните потребители

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Германската Leoni започва инвестиция за 32 млн. евро в Плевен, нова фабрика за ловно оръжие в Габрово, кои са най-големите търговци на дрехи и обувки

Емисия

DAILY @7AM // 26.09.2018 Прочетете