Винил до доказване на противното
Старата плоча ръжда не хваща доказва новият специализиран магазин Boogie Exchange
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Намира се на партера в една от сравнително тихите улици на София с умерен трафик. Разпознава се по яркосинята врата и грамофонните плочи зад сините решетки на прозореца. Собственикът не иска да слага табела, защото магазинът му не е супермаркет, но обещава скоро да има стикери. Ако не е на пейката отпред, той обикновено е вътре, няколко стъпала надолу след синята врата.
Основателят на Boogie Exchange Йордан Ставрев основно е диджей, по-познат като Ramsey Hercules. Създател е и на онлайн радиото Boogie.FM и е известен между приятелите си като Бирата. Да, защото обича да пие бира. Той отваря Boogie Exchange преди малко повече от два месеца, защото по думите му "трябва да има такова място. Не може да няма винил-шоп в столицата на една държава. Няма такава държава. В Лондон има сто, в Амстердам са 30, в Берлин са 80…" Самият Рамзи описва личната си наслада от купуването на плочи, преживяна в Холандия, като "много готино усещане". Твърди, че ще се почувства удовлетворен, ако магазинът му тук продължава да съществува и след десет години.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
16 коментара
Успех!
Обожавам пукането на грамофонната плоча!
Успех, дано този просъществува и се развие.
Винилът, поостарял, но незабравен. Класика.
Миналата година жена ми настоя да си купим грамофон, за да можем да пускаме на сина ми стари плочи с приказки. Купихме си един Denon с възможност за запис върху USB stick и го вързахме със системата ни за домашно кино. Звукът е толкова уникален (CD-то пасти да яде!), че веднага изрових всичките си плочи, събирани със зор през 80-те г. от Унгария, Югославия, Гърция и т.н. и започнах да ги слушам наново. Непременно ще посетя този магазин при първа възможност.
Няма нищо по- хубаво от чистия аналогов звук.
Ех, спомени, спомени... И все хубави...
Готино :-)
Сульо, как си се объркал само! Мъчно ми е, è има хора като теб! Жив и здрав!
Описаният Рамзи е явно добронамерен, носталгично настроен и наивен ентусиаст. Дори само цитираното "обича музиката и 70-те години на миналия век. Смята, че "музиката тогава не е била продукт, а инспирация" показва, че няма представа за какво става дума. През 1970-те музиката е повече от всякога бизнес - достатъчно е да се прочетат безбройните спомени на стотици - успяли и неуспяли рок-музиканти от онова време. Магазинчето е явно по-скоро музей отколкото място за сериозни винил-фенове. Всеки който сериозно се занимава с винил знае, че за да се изкара прословутият "аналог" звук който да бие цифровото - ти трябва апаратура за поне 50 хил. долара, а добрите комплекти са от 250 хил. нагоре. Устройството за завъртане на плочата (трудно ми е да го нарека "грамофон" при цена от 10 хил. долара нагоре добрите образци), ламповите моно усилватели (отделен усилвател за всеки канал) които тежат от 10 кг. нагоре и повече, нуждаят се от 15 мин. загряване, и най-вече - възпроизвеждащите звука тела (и тях ми е трдуно да ги нарека "колони") при цена от 15 хил. долара и нагоре на парче. Да не забравим и кабелите от чисто злато за да се избегне загуба на сигнала. Така че качественият винил е удоволствие за хора с много сериозни възможности, примерно министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев който притежава не лош комплект за около 200 хил. долара. И да - истина е посоченото в текста - при всяко прослушване - независимо от качеството на апаратурата за прослушване - на винила се нанася непоправима вреда тъй като става дума за физическо триене със съответните физически последствия. Перфекционистите смятат, че винил може да бъди качествено прослушан не повече от 5-10 пъти в зависимост от качеството (физическите характеристики на винила) - след което вредата нанесена от прослушването значително понижава качеството на звука. Писаното е от стар виниладжия, редовен посетител на т. н. "борса" на колелото на Петицата до Съдебната палата през 1975-77 г. После се преместихме на мястото където сега е НДК. Не слушам винил от най-малко 20 г. - нямам пари за истински качествена техника.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.