25-ият кадър
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

25-ият кадър

През 1993 г. фотографката Дарси Падиля започва да снима Джули като част от проект за бедните хора в Сан Франсиско. Тогава тя не подозира, че тази история ще се превърне във водеща в кариерата й. Оттогава Падиля снима живота на Джули и борбата й с бедността, дрогата, СПИН, отнемането на децата й. Близо 18 години по-късно, малко преди смъртта й през септември 2010 г., Джули разсейва съмненията на фотографката дали е етично да снима последните й дни с думите: "Ти беше до мен толкова дълго време. Държа да знаеш, че можеш да снимаш всичко, което пожелаеш", казва Дарси Падиля. Тя продължава The Julie Project с историята на последния й приятел Джейсън и най-малката им дъщеря Елиса.

25-ият кадър

Международният фестивал за фотожурналистика Visa Pour L’Image в Перпинян навършва четвърт век

3468 прочитания

През 1993 г. фотографката Дарси Падиля започва да снима Джули като част от проект за бедните хора в Сан Франсиско. Тогава тя не подозира, че тази история ще се превърне във водеща в кариерата й. Оттогава Падиля снима живота на Джули и борбата й с бедността, дрогата, СПИН, отнемането на децата й. Близо 18 години по-късно, малко преди смъртта й през септември 2010 г., Джули разсейва съмненията на фотографката дали е етично да снима последните й дни с думите: "Ти беше до мен толкова дълго време. Държа да знаеш, че можеш да снимаш всичко, което пожелаеш", казва Дарси Падиля. Тя продължава The Julie Project с историята на последния й приятел Джейсън и най-малката им дъщеря Елиса.

© @Darcy Padilla / Agence VU


Когато през 1989 г. фестивалът за фоторепортери Visa Pour L’Image стартира с първото си издание, "списанията поръчваха свои собствени репортажи, агенциите процъфтяваха, талантливи фотографи работеха доволни и удовлетворени с подходящо заплащане за работата си. Иначе казано, това беше друга ера, различен свят, времена, останали далеч в миналото", спомня си Жан Франсоа Лерой, директор на фестивала, който шест години след неговия старт го прехвърля към "по-правилния термин – фотожурналистика".

За 25 години фестивалът се налага като най-мащабната среща във фотожурналистиката с над три хиляди фотографи, агенции, медии. Между месеците януари и март професионалните фотографи могат да кандидатстват за участие в следващото издание с репортаж от петдесет до сто снимки по една тема. Избраните за участие в изложбите фотографи представят в дълбочина някоя от темите, по които са работили през последните години. Миналата година събраната експозиция е довела рекорден брой посетители, а сега се очаква те да надхвърлят четири милиона. 

През 1993 г. фотографката Дарси Падиля започва да снима Джули като част от проект за бедните хора в Сан Франсиско. Тогава тя не подозира, че тази история ще се превърне във водеща в кариерата й. Оттогава Падиля снима живота на Джули и борбата й с бедността, дрогата, СПИН, отнемането на децата й. Близо 18 години по-късно, малко преди смъртта й през септември 2010 г., Джули разсейва съмненията на фотографката дали е етично да снима последните й дни с думите: "Ти беше до мен толкова дълго време. Държа да знаеш, че можеш да снимаш всичко, което пожелаеш", казва Дарси Падиля. Тя продължава The Julie Project с историята на последния й приятел Джейсън и най-малката им дъщеря Елиса.
Фотограф: @Darcy Padilla / Agence VU

"В кризисен свят, в който губим всичките си ориентири и ценности, за хората, които искаме да поемем лична отговорност и да се научим от грешките си, единствено разнообразната, многолика и свободна преса може да ни спаси от връщането към тъмните векове, екстремизма и всичките му последствия", казва президентът на фестивала Жан-Пол Гриоле.

Далеч от непродуктивната носталгия по миналото тазгодишното юбилейно издание е с намерението да продължи да търси отговор на "спешната нужда от връщането към основите на фотожурналистиката или полагането на нови основи със същия ентусиазъм, както и тогава". Фотоагенцията Getty Images, спонсор на Visa Pour L’Image, ще раздаде пет стипендии по десет хиляди долара на фоторепортери, които по думите на съоснователя Джонатан Клайн "информират за важни събития от съвремието, които в противен случай рискуват да минат незабелязани".

Фотографът Жероме Сесини снима как верните на правителството в Сирия военни и бунтовниците се борят за всеки метър на няколко фронта сред руините в град Алепо. Той вижда как двете страни в най-важния търговски град в страната се обвиняват взаимно в едно и също нещо: че служат на грешната кауза и че убиват сънародниците си. Разрухата е нагледно доказателство, че нито военните, нито бунтовниците правят някакъв опит да спасят старата част, включена в списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО. Фотографът от агенция Magnum казва, че не получава достъп до "другата страна", контролирана от армията на режима на Башар Асад.
Фотограф: @Jérôme Sessini / Magnum Photos

В същото време местната икономика ще спечели три милиона евро, а на осем милиона евро се оценява покритието на събитието в международната преса. Френските списания Photo и Paris Match подкрепят фестивала още от създаването му.

Освен многото изложби фестивалът предвижда паралелни събития като вечерните срещи, на които ще бъдат показвани и обсъждани основните събития, случили се в света през последната година. Фоторепортери, сред които отговорният фотограф на "Асошиейтед прес" за Африка Джером Дилей, и фоторедактори – представители на The New Yorker и The Sunday Times magazine, ще разказват за критериите си при избор на сюжети и снимки.

Юбилейното 25-о издание на Международния фестивал за фотожурналистика Visa Pour L’Image ще се проведе от 31 август до 15 септември във френския град Перпинян.

www.visapourlimage.com

Йорданският фотограф Мохамед Мохайзин (Muhammed Muheisen) започва да снима за "Асошиейтед прес", преди да е навършил 21. Сега, повече от десет години по-късно, той отговаря за фоторепортажите от Пакистан. Освен фотографиите, отразяващи най-актуалните събития, той обича да снима всекидневния живот в страните, засегнати от военни и социални конфликти. "В сърцето на тези съсипани райони все още тупти живот, те още дишат с дори бегла надежда. Войната е пред очите ти, но точно зад нея продължава да тече животът", казва фотографът.
Фотограф: Muhammed Muheisen / Associated Press

Когато през 1989 г. фестивалът за фоторепортери Visa Pour L’Image стартира с първото си издание, "списанията поръчваха свои собствени репортажи, агенциите процъфтяваха, талантливи фотографи работеха доволни и удовлетворени с подходящо заплащане за работата си. Иначе казано, това беше друга ера, различен свят, времена, останали далеч в миналото", спомня си Жан Франсоа Лерой, директор на фестивала, който шест години след неговия старт го прехвърля към "по-правилния термин – фотожурналистика".

За 25 години фестивалът се налага като най-мащабната среща във фотожурналистиката с над три хиляди фотографи, агенции, медии. Между месеците януари и март професионалните фотографи могат да кандидатстват за участие в следващото издание с репортаж от петдесет до сто снимки по една тема. Избраните за участие в изложбите фотографи представят в дълбочина някоя от темите, по които са работили през последните години. Миналата година събраната експозиция е довела рекорден брой посетители, а сега се очаква те да надхвърлят четири милиона. 

През 1993 г. фотографката Дарси Падиля започва да снима Джули като част от проект за бедните хора в Сан Франсиско. Тогава тя не подозира, че тази история ще се превърне във водеща в кариерата й. Оттогава Падиля снима живота на Джули и борбата й с бедността, дрогата, СПИН, отнемането на децата й. Близо 18 години по-късно, малко преди смъртта й през септември 2010 г., Джули разсейва съмненията на фотографката дали е етично да снима последните й дни с думите: "Ти беше до мен толкова дълго време. Държа да знаеш, че можеш да снимаш всичко, което пожелаеш", казва Дарси Падиля. Тя продължава The Julie Project с историята на последния й приятел Джейсън и най-малката им дъщеря Елиса.
Фотограф: @Darcy Padilla / Agence VU

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    e_mil avatar :-|
    tamada

    "В същото време местната икономика ще спечели три милиона евро..."

    При 4 млн посетители това не е възможно. Ако са съвсем стиснати и изхарчат само 30 евро, при минимална 5% надценка на стоките пак се получават двойно повече - 6 млн евро.
    Само че фестивалът е повече от 2 седмици и дори за ден-два да отидеш пак няма как да се мине само с 30 евро.

    В брошурата на фестивала изразът е друг: "...the festival brings in more than
    3 million euros to the local economy." Най-вероятно това са преки поръчки от организаторите - наеми, оборудване, транспорт, консумативи и т.н. А иначе местната икономика трябва да намаже доста повече от посетителите.

  • 2
    pruch avatar :-?
    pruch

    До коментар [#1] от "tamada":

    Е, като сметнеш и евентуалните данъци върху приходите от 5% ,предполадам нещо от рода на 40-60 % си стават точно 3 милиона.

  • 3
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Френският корпоративен данък е 30 и няколко процента. Но това няма голямо значение.
    Не е възможно да изхарчиш само 30 евро на фестивал. Един съвсем евтин обяд е 12-15 евро, бирата е 2,5-3 евро, водата е 3 евро в кръчма и почти 1 евро в магазин, хамбургер - 6 евро... ами кафе, транспорт, спане, входни билети, сувенири?
    А на всичкото отгоре Перпинян е на две крачки от морето. И започваш отново да бъркаш в джоба: сандвич на плажа, бира на плажа, сладолед на плажа, обяд, транспорт и т.н.

  • 4
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Освен това надценката от 5% я споменах като минимална. Можеш да си абсолютно сигурен, че голяма част от услугите печелят повече. Особено на фестивал.

  • 5
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    [quote#0:"статията"] Войната е пред очите ти, но точно зад нея продължава да тече животът [/quote]
    Така се ражда истината във фотографията.

  • 6
    klimentm avatar :-|
    klimentm

    До коментар [#1] от "tamada":

    Предполага се да са направили някакви разходи все пак.

  • 7
    izabell avatar :-|
    izabell

    "...единствено разнообразната, многолика и свободна преса може да ни спаси от връщането към тъмните векове"Много точно и вярно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK