Пламен Деянофф и кристалното колело на късмета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пламен Деянофф и кристалното колело на късмета

Северин Дюнсер

Пламен Деянофф и кристалното колело на късмета

Австрийският куратор Северин Дюнсер за съвременния български художник

6268 прочитания

Северин Дюнсер


Северин Дюнсер е куратор на съвременно изкуство в музея 21er Haus във Виена и има около 50 изложби зад гърба си. В 21er Haus той урежда изложбеното пространство COCO с Кристиан Кобалд от 2009 до 2012 г. От 2002 до 2005 г. ръководи проектното пространство на галерия "Крицингер" (Krinzinger Projekte). Сред последните му изложби са: "Revolver", "Laocoon, Laocoon II" и "Поза и изражение" (Posture and Expression) в COCO; "Самота" (Solace) в Австрийския културен форум в Ню Йорк (в сътрудничество с Кристиан Кобалд, Емануел Лайр и Рита Виторели), WUFF, проект на COCO и spike art magazine в Литва, Полша и Чешката република; "Ще се срещнем вечерта" (Wir treffen uns am Abend) в Galerie Kamm/Rosa в Берлин; "Фундаментален въпрос" (Fundamental question) в CRAC Alsace в Алткирх. През януари 2013 г. Северин включва Пламен Деянофф в изложбата "Снимки" (Photos) в 21er Haus и води публична лекция с художника. Разговаряме с куратора за влиянието на българския творец върху съвременното изкуство.

Бихте ли представили Пламен Деянофф и неговата роля в съвременното изкуство?

Пламен Деянофф вече не е изгряващ художник, той има установена позиция в света на изкуството. Той е успял творец, който се занимава със структурите и механизмите на изкуството, с неговия контекст и пазар.

Интересно е, че творбата, която Пламен създаде за изложбата и която е на корицата на този брой на Capital Light, изобразява актуалната ситуация в страната. Вехтата врата символизира комунизма и "червените боклуци", а златното кранче - олигархията. Съгласен ли сте?

Да, Пламен е майстор в играта с понятия и символни стойности. Той подчертава структурите, в които живеем всеки ден, но които вече не поставяме под въпрос. Свикнали сме с тях. И това е материалът му, в който винаги можеш да намериш нещо за себе си.

Не ви ли се струва парадоксално, че работата му е прозрачно изображение на пазара...

Но можете да я купите? Трябва да направите ясно разграничение между Пламен Деянофф като човек и Пламен Деянофф като продукт. Освен това той е и запазена марка.

Но можем ли все пак някак да отграничим дали неговото изкуство е независимо от пазара?

Не става въпрос дали той е част от пазара или не, тъй като художественият материал на Пламен е тъкмо пазарът. Той го употребява по същия начин, както някой художник би направил скулптура от мрамор. Човек може или да рисува с масло, или да рисува за рисуването с масло, като изобразява собствените си средства. Пламен не си служи с масло или с мрамор, а със структури - като пазара на изкуството например.

Какво тече от златното кранче?

Може би вода. Всеки използва водата. Но ако имахте обикновено кранче, не бихте го забелязвали всеки път, когато си наливате. Вероятно едно златно кранче би променило отношението ви. Пламен казва: "OK, погледни тук, помисли!"

Кураторът от Музея за съвременно изкуство в Болоня (MAMbo) Джанфранко Мараниело пише за една от изложбите на Пламен, че той изгражда "модел на политическата икономия в изкуството". Очевидно той се справя добре с тази задача, но дали това е целта на изкуството?

Това определено е важна тема в изкуството. Тя може да се чете като метафора на всички други пазари, например на стоковата борса.

Изглежда, че хората на изкуството не могат да избягат от системата, така че се опитват да навигират в нея, като правят пробойни и ги използват за собствената си свобода.

Бизнесът с изкуството постоянно живее чрез прекрачване на собствените си правила, като отменя старите и бързо създава нови. Така че не е възможно да работиш извън системата, защото тя винаги се приспособява към нови предизвикателства. Пламен също се адаптира към ситуации, като променя правилата. Пример за това е как отдаде изложбеното си пространство на автомобилна компания. С наема Пламен си купи кола, която после продаде на музей като произведение на изкуството. Така той накара системата да работи за него, без дори да прави пробойни в нея.

Критикът Еделберт Кьоб нарича Пламен гениален създател на мрежи. Нека попитам отново – не мислите ли, че истинското изкуство и вдъхновение се губят в цялото това плетене на мрежи?

Зависи какво разбирате под "истинско изкуство и вдъхновение". Ако изкуството може да ми помогне да видя по нов начин нещата от всекидневието - то може да е и истинско, и вдъхновяващо. Ако някога е имало правила, според които изкуството е само красота и любов,  днес те отдавна са отхвърлени. Защо да е по-малко вдъхновяващо да мислиш за мрежи, отколкото за цветя? И двете са част от непосредствената ни действителност.

Кьоб също казва, че Пламен се ръководи от идеята на Платон за красивото – чистото, простото, правото и ясното. И в следващото изречение казва, че красивото е обусловено от обществото, а това не е идеята на Платон. Според Кьоб Деянофф създава идеални предмети на желанието – кристални джанти, кристални модели на автомобили. Смятате ли че, че изкуството му изразява идеята на Платон за красивото?

Не точно. Но той успява да постигне минимализъм и простота, които правят творбите му възвишени – така че можете да видите идеята на Платон отразена в работата на Пламен, но това е, така да се каже, неволна жертва.

Проблемът с простотата – прости обекти, прости изречения – е, че тяхната интерпретация зависи от ерудицията на наблюдателя. А понякога тя не стига до подкорието му. Ако искаш да просветиш някого, трябва да обясняваш до посиняване. Това ни води до вечния въпрос какво да е изкуството – сложно или просто и минималистично?

Да вземем златното кранче – всеки знае какво е, за какво служи. Знае се и какво символизира златото. Това ниво на значение е понятно за всеки, който иска да го разбере. А ако имате малко повече информация, можете да извлечете доста повече от метанивата на творбата.

Да поговорим за Бронзовата къща. Сякаш днес изкуството преминава от отделни творби на силни личности в колективна работа в развитие – без край, винаги фрагментарна – но не е ли това стресиращо за художника, за човешкото същество, което никога не вижда творбата си завършена? Очевидно Бронзовата къща е огромен колективен проект, който може и никога да не се осъществи. Как се живее в такава несигурност?

Неговият проект вече е обвързан със средата във Велико Търново. Очакването там вече влияе на общността, а това е изградило невидима структура, преди каквото и да е да е построено.

Льо Корбюзие посещава Велико Търново през 1901 г. и прави рисунки на града. Какво би казал той според вас, ако види Бронзовата къща да се извисява там днес?

Мисля, че би я харесал заради утилитарните, но и заради утопичните й амбиции.

Не смятате ли, че днес пазарът е модерната Църква? Молът е храмът, билбордите са иконите, и дори си имаме светец, който е... Пламен.

Изкуството не произвежда светци – нито от страна на творците, нито от страна на публиката. То не е нравствен орган. Консуматорството и капитализмът също са неутрални към нравствените ценности. Силата на пазарите се основава на постоянно създаване на нужди, а това съвсем противоречи на църковната идея за скромност.

Но какво се случва с изкуството тогава – какво става с обсебващата нужда да твориш, независимо дали работите ти се продават?

Бих казал, че Пламен е доста обсебен от идеята за Бронзовата къща. Той просто има рационална стратегия за осъществяването й. А това да можеш да продаваш идеите си по никакъв начин не прави обсесиите ти по-слаби.

Не стигаме ли тук до травмата от напускането на родината, от това, което се случва с България, с изкуство в страната? Пламен иска да построи къщата не другаде, а в родния си град.

Мисля, че той просто е търсил неутрално място, което е встрани от постоянния културен огън и още не е привлякло много внимание към себе си. И вероятно все пак изпитва носталгия.

Северин Дюнсер е куратор на съвременно изкуство в музея 21er Haus във Виена и има около 50 изложби зад гърба си. В 21er Haus той урежда изложбеното пространство COCO с Кристиан Кобалд от 2009 до 2012 г. От 2002 до 2005 г. ръководи проектното пространство на галерия "Крицингер" (Krinzinger Projekte). Сред последните му изложби са: "Revolver", "Laocoon, Laocoon II" и "Поза и изражение" (Posture and Expression) в COCO; "Самота" (Solace) в Австрийския културен форум в Ню Йорк (в сътрудничество с Кристиан Кобалд, Емануел Лайр и Рита Виторели), WUFF, проект на COCO и spike art magazine в Литва, Полша и Чешката република; "Ще се срещнем вечерта" (Wir treffen uns am Abend) в Galerie Kamm/Rosa в Берлин; "Фундаментален въпрос" (Fundamental question) в CRAC Alsace в Алткирх. През януари 2013 г. Северин включва Пламен Деянофф в изложбата "Снимки" (Photos) в 21er Haus и води публична лекция с художника. Разговаряме с куратора за влиянието на българския творец върху съвременното изкуство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    деяноФФ - хубава българско име. По-често трябва да пишете за него.

  • 2
    karak avatar :-|
    karak

    Може и да е неволна грешка, но все пак - Корбюзие посещава Търново през 1911, а не 1901.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.