Love.net

Житие и страдание на хомосексуалните мъже в малкия град

В една лятна вечер се приготвям за среща. Намирам се в регионален център на България, в един от тези градове, които са с мрежа за градски транспорт, но пък след няколко разговора се придобива впечатлението, че наистина всички се познават и градът е толкова малък, че няма нужда от автобуси.

Времето е топло, затова залагам на тениска и къси панталони. Дрехите ще помогнат да бъда разпознат. Не че е необходимо, предвид това, че в ранната вечер на площада сме единствените, очакващи някого. "Здравей", казвам приятелски и махам с ръка отдалеч. Мълчание. Объркал ли съм се? "Здравей", пробвам отново. Този път се чува едно тихо "Здрасти". Той е. Започва първата ми среща в малкия град.

 

Ники се държи като информатор на "Свободна Европа" по време на студената война – отговаря в телеграфен стил на безобидните ми въпроси, без дори да ме погледне.

Въпреки че българският гей парад мина отдавна, темата за живота на хомосексуалните жени и мъже е силно актуална в момента в световен план – преди седмица Нова Зеландия стана 14-ата поред държава в света и първата в Азиатско-Тихоокеанския регион, която узакони хомосексуалните бракове, а в Русия Владимир Путин подписа закон срещу "пропагандата на нетрадиционни сексуални отношения". Новият закон даде началото на международно движение за бойкот на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година. Пред много от руските посолства по света се провеждат протестни акции като например пребоядисване в цветовете на дъгата на пешеходната пътека пред посолството в Стокхолм.

Междувременно Маша Гесен, известната руска журналистка и писателка, обяви, че след много борба емигрира в Америка заедно с партньорката си и трите си деца, страхувайки се, че по силата на новия закон децата й ще бъдат отнети. Събитията в Русия принудиха британския актьор Уентуърт Милър, станал популярен с ролята на Майкъл Скофийлд от сериала "Бягство от затвора", да разкрие своята хомосексуална ориентация миналата седмица. Актьорът се реши на тази стъпка, за да обясни защо отказва покана да посети страната.

В контекста на събитията Light реши види как живеят хората с хомосексуална ориентация, как се справят с различието извън анонимността на София и големите градове на България и как успяват да установят контакт. За целта заминавам за избран град в провинцията, където ще се опитам да разбера повече за ежедневието на гей жителите му от самия извор, без да размахвам журналистическа карта.

Първата крачка не е към местния гей клуб или кафене – такива, разбира се, няма, а към световната мрежа. Правя си профил в популярен, препоръчан от познат, сайт, известен с това, че събира най-голямата разкрепостена общност в България. Описвам се, без да скривам детайли, слагам няколко изречения за поздрав и съм готов. Първото съобщение пристига на третата минута с малко пиукане. Чувствам се като в ерата на чатовете от края на 90-те.

Гей активисти, социолози и сексолози не успяват да се споразумеят за точния процент хомосексуални мъже и жени в обществото, но според някои дори 10 процента могат да предпочитат собствения си пол. Ако приемем това число за вярно с, признавам си, голямо опрощение, в града би трябвало да има около 10 хиляди жители с алтернативна сексуална ориентация. От тях около 50 са със собствен профил на сайта. От тази група само 1-2 имат смелостта да покажат лицето си – повечето профили са без снимка и с изключително минималистично описание.

По препоръка на същия познат пробвам и още един канал за запознанства – мобилния ми телефон. Инсталирам най-популярното приложение за гей запознанства, чието най-голямо предимство е, че показва всички останали юзъри, класирайки ги по разстояние, общо 30 на брой. Ако в София най-близкият потребител на апликацията може и да е на 500 метра (по логиката на апликацията с него съответно е и евентуалната среща или бърз секс), тук той се намира в съседния по-голям град, на около 100 километра от мен. Една късна вечер половината от ползвателите на приложението се оказаха дори в Турция, на няколкостотин километра от мен. Оставам си на сайта, видяло се е, че смартфонът няма да ми е от полза.

 

Лицето е най-стриктно пазената тайна, но това далеч не важи за други части на тялото – често на второто изречение събеседниците ми предлагат да ги огледам на видеочата.

Неочаквано за мен следващите дни прекарвам в опити да получа снимки. Като нов на сайта се радвам на засилено внимание, което обаче не означава, че знам с кого разговарям. Моите събеседници далеч не показват интерес и с кого общуват (също нямам снимка) – нито веднъж не съм помолен поне да се опиша с думи. Страхът от разкриване превръща обикновената размяна на снимки в много дълъг процес, често без завършек.

Лицето е най-строго пазената тайна, но това далеч не важи за други части на тялото – често на второто изречение събеседниците ми предлагат да ги огледам на видеочата. Един от тях, зарадван от новото лице в града, дори напуска работа за малко, за да се включи от вкъщи с предложение за видеочат. "Не може ли просто една снимка, продължавам да недоумявам?" "Е, успех с това. Нали дискретност трябва да има", е отговорът на мъжа. Забелязвам, че дискретност е най-често повтаряната дума в сайта. Най-големият плюс, освен природните дадености, явно е дискретността - да не се набиваш на очи и да не пишеш във Фейсбук къде и с кого си бил.

Друг пък ми предлага "да се позабавляваме" още с първото изречение и ми праща покана за видеочат. "Разкажи ми нещо за себе си", моля го. "Всичко съм си написал." Чета – зодия Рак, 37 години. Няма повече информация. "Без снимка няма да стане", отговарям. Кандидатът заглъхва.

След продължителни покани за видеочат, идващи от малки градове от цяла България, решавам да видя как точно изглежда тази самопрезентация. След зареждането му – "може и на Скайп, по-бързо е", както уточнява човекът зад камерата, пред очите ми се открива стая в панелен апартамент със соц привкус в обзавеждането. Звукът е изключен. "Събеседникът" ми се показа по боксерки, завърта се няколко пъти, след което изключва камерата и пише: "Харесваш ли ме?". Лицето, разбира се, остава скрито. Едва по-късно Ники, нека го наречем така, обяснява защо никой няма против да ми се покаже дори и без боксерки по камерата, но всички ми се смеят, когато помоля за снимка. "От камерата не остават никакви следи."

Най-близките приятели на Атанас знаят, че е гей, но в работата минава просто за ерген

Ники е симпатяга. Снимките, които мога да разгледам, разкриват поддържано тяло, лицето остава тайна. По-различен е от повечето ми събеседници, защото не ми задава двата най-чести въпроса в чата: Имаш ли терен и имаш ли кола? При липса на терен, какъвто е случаят с повечето, които според техните профили още живеят с родителите си или с нищо неподозиращи съпруги, автомобилът е най-ценната придобивка. Освен през лятото, когато горите край града служат за алтернатива на задната седалка. Отговаряйки, че нямам нито терен, нито кола, губя повечето от разговорите. Ники остава, но не разкрива много за себе си ("Оттук ли си?" – "Какво значение има", отговаря). Говорим си за времето, хобита и срещи с приятели. Също, верен на неписаното правило, според което разкриваш възможно най-малко за себе си, не задава и много въпроси. "Веднъж един се пробва да ми създава проблеми, но забрави една подробност – беше ми казал прекалено много неща за себе си. За негов късмет не бих ги използвал срещу него, но тук нещата са така: "включи си камерката и си мълчи."

След няколко дни разговори най-накрая се уговаряме да се видим. "Дано не стане някой гаф", притеснява се. Обещавам, че нищо лошо няма да се случи. Срещаме се на площада. Подавам ръка и си казвам името. Не чувам неговото. "Има ли значение", отговаря ми с въпрос. Видимо е притеснен макар и около нас да няма никого. Предлагам да пием по нещо. Няма да стане. Ще се разхождаме – двама мъже, ходещи заедно по улицата, явно събуждат по-малко подозрение, отколкото двама мъже с по бира в ръка в бар в топла юлска вечер.

През първите 20 минути на разходката Ники се държи като информатор на "Свободна Европа" по време на студената война – отговаря в телеграфен стил на безобидните ми въпроси, без дори да ме погледне. "Трябва много да си пазиш гърба", споделя, когато го питам за правилата за оцеляване в малкия град. Някои, в това число и Ники, си пазят гърба с помощта на приятелка. Това обяснява защо в сайта съм посещаван много често от мъже, които според профила им се интересуват само от жени. По техните съобщения и покани мога да съдя, че истината е по-различна. "Не ги гледай какво пишат, харесват си мъжко. Това е еснафски град," обяснява ми един от местните на сайта. Тези без приятелки пък ограничават локалните контакти до минимум.

Атанас е по-възрастен от Ники и се съгласява бързо на среща. За мое учудване този път дори можем да пием по нещо. Той е приятен събеседник. Роден е в много по-малък град, харесва му тук. Има прилична работа и добра среда. Най-близките му приятели знаят, че е гей, но в работата минава просто за ерген. Атанас има много малко гей познати в града, "хора, с които се поддържаме", и отдавна е изгубил надеждата, че ще може да създаде тук някаква по-сериозна връзка. "Просто е невъзможно. Половината са женени, другата половина умират от страх. Кой нормален ще се премести да живее при приятеля си тук? Та нали веднага ще се разчуе", казва ми. По-младият Ники ми разказва, че никои от местните хомосексуалисти няма продължителна връзка в града. "По съображения за сигурност се пътува, на всеки гаджето е в някой друг по-голям град. Утвърдена практика."

 

Ники е по-различен е от повечето ми събеседници, защото не ми задава двата най-чести въпроса в чата: Имаш ли терен и имаш ли кола? 

Каква е алтернативата? София, Пловдив или Варна? Ники и Атанас обаче не искат да се местят, макар и да признават, че животът в малкия град за един хомосексуален мъж е огромно предизвикателство. "Писнало ми е", чувам често. За единия София дори и не съществува като възможност. "Ужасен град", казва и започва история за първото си и последно посещение в един от столичните гей клубове. Кимам с глава, правейки се, че съм чувал за него. За посетителя от малкия град целуващите се в тоалетните двойки идват в повече. Също както и агресивните свалки, с цел единствено бърз секс, запазена марка на този тип заведения. Така и двамата се оказват туристи за уикенда в търсене на нещо по-обещаващо. Ники всъщност твърди, че не търси нищо определено. Историите му обаче разкриват желание за нещо, което макар и напълно невидимо за останалите, има по-дълъг срок на годност от една вечер.

Вече ме е опознал ("свестен софиянец си") и дори си позволява да ме гледа в очите от време на време. Присядаме на пейка и Ники си изважда телефона. "Дай сега да видим кой е онлайн." Никой. Градът заедно с неговите гейове явно се приготвя за сън. "Е, нищо, дай да ти ги представя." Виждам познатите вече снимки със замазани лица на фона на секцията в хола, слипове с изпъкнали членове или някой друг изпъчен мускул или плосък корем. Ники знае кой се крие зад някои от снимките. "Барман, шофьор, учител, адвокат, този го прави за пари, адвокат, актьор май", изрежда. Откъде ги познава? Бил ли е на срещи с всички тях? Срещат ли се в по-голям кръг? Оказва се, информацията е събирана "оттук оттам", с помощта на "моите си хора", като всъщност с поне половината от тях Ники дори не се е виждал и не знае как изглеждат. Оставам с впечатлението, че хората, скрити зад профила без снимка, също знаят за него. За миг си представям как би изглеждал един ден със сериозна доза параноя в него.

Атанас пък ми разкрива тактиката за пресяване на сайта. Преди да се стигне до среща, има усилена комуникация, която протича от няколко профила едновременно. Решавайки да прецени някого, Атанас разговаря с "кандидата" от различните си профили на различни теми. Ако кандидатът е постоянен на всичките няколко чата и поддържа впечатлението от първия профил, в крайна сметка се стига до среща. Замислям се, ако всеки прилага тази тактика, колко от 50-те гей профила в този град са истински и колко служат само за проверка...

Сещам се за една статия в New York Magazine за подземния гей живот в Багдад и сложната система за комуникация с нейните множество кодирани SMS съобщения между хомосексуалните в Ирак. Слушайки обясненията на Наско, не мога да изкарам тази статия от главата си. Атанас разкрива, че някои от мъжете всъщност дори не живеят в този град, но от съображения за сигурност, сякаш липсата на снимка и каквато и да е информация не стигат, пишат, че са оттук. Тоест бройката е още по-малка? – добавям. Не съвсем, предвид това, че получавам и съобщения от мъже, регистрирани в съседните градове, които ме информираха, че всъщност се намираме в един и същ град. А къде се срещат тези, които нямат дори профил? Цял живот ли прекарват в пазене на своята тайна? Решавам да не питам за това.

Срещата с Ники е към своя край. Нямам терен, нямам кола. Предвидливо обяснявам по-рано, че не обичам гората. Ясно е, че ще се разделим просто така. И въпреки това се чувствам задължен да се извиня. "Луд ли си, човече? Няма защо. Аз ти благодаря. Аз наистина исках само да си поговоря."

Как се казва? Така и не ми каза. Но аз знаех. Разбира се, от някой друг.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


24 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Лоша работа! Аз имам 1-2 приятели в малки (и много малки) градове - не им е лесно. Единият даже беше уволнен, макар да е много добър специалист. Сега му се налага всеки ден да пътува.

  • 2
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Наистина понякога липсата на анонимност в малкия град може да те убие духовно. Преставаш да бъдеш себе си и живееш в постоянен стрес. Да, не им е лесно на хората.

  • 3
    Avatar :-?
    Граф Влад Задунайски - semper idem

    [quote#2:"ПАВЛА - సటోరి"]Наистина понякога липсата на анонимност в малкия град може да те убие духовно. Преставаш да бъдеш себе си[/quote]
    Добре де!
    Ама не мислиш ли,че излишната анонимност в големия град може пък да осакати духовно!Губиш реалната представа какво си в същност и почваш да живееш с илюзията,че си това,този образ,който си изградил в представите си!

  • 4
    galla avatar :-?
    Γαλλα

    [quote#2:"ПАВЛА - సటోరి"]Наистина понякога липсата на анонимност в малкия град може да те убие духовно.[/quote]

    За това, хората са измислили миграцията и емиграцията...ако нещо не ти харесва тук и така, направи го по друг начин, или на друго място...:)

  • 5
    pavla avatar :-?
    ПАВЛА

    До коментар [#4] от "Γαλλα":
    [quote#4:"Γαλλα"]хората са измислили миграцията и емиграцията..[/quote]
    Да, права си, но има хора, които просто нямат възможност да се откъснат от средата си, или им липсва сила да го направят. Историята познава такива примери. Трябва ти сила, а не всеки я има, особено хората с по-крехка душевност.

  • 6
    galla avatar :-?
    Γαλλα

    [quote#5:"ПАВЛА - సటోరి"]Трябва ти сила, а не всеки я има, особено хората с по-крехка душевност. [/quote]

    Всички наръчници по Щастие, които напоследък масово заливат пазара, твърдят, че искаш ли да постигнеш мечтите и желанията си, трябва да се бориш за тях...не оправдавам мрънкане от никакъв характер, бил той финансов, социален или емоционален, ако първо сам не си положил усилия за промяна...

    В този ред на мисли, не харесвам Азис, но се възхищавам на приспособимостта му...:)

  • 7
    pavla avatar :-?
    ПАВЛА

    До коментар [#6] от "Γαλλα":
    Именно за това иде реч. Но все пак има хора, които предпочетат да пълзят, а не да се изправят срещу съответния проблем. Мрънкалници, които твърдят, че са ощетени от живота, вселената и всички останали ... винаги ще има, въпроса е да ги заобикаляш успешно.
    Приспособимостта на Азис наистина е ... достойна за възхищение.

  • 8
    galla avatar :-?
    Γαλλα

    [quote#7:"ПАВЛА - సటోరి"] Мрънкалници, които твърдят, че са ощетени от живота, вселената и всички останали ... винаги ще има, въпроса е да ги заобикаляш успешно. [/quote]

    Е, въпреки всичките ми старания, как да стане това, като постоянно някои от някъде се опитва да ме накара да ги захаресвам...

  • 9
    pavla avatar :-P
    ПАВЛА

    До коментар [#8] от "Γαλλα":
    [quote#8:"Γαλλα"]Е, въпреки всичките ми старания, как да стане това, като постоянно някои от някъде се опитва да ме накара да ги захаресвам...[/quote]
    Въпроса е да устоиш, което означава, че се съхраняваш.

  • 10
    geoprofi avatar :-|
    Geo

    Ъм, интереснен поглед, показва някои проблеми от гледна точка на дискриминация. Само не разбрах защо смятат, че "от камерата не оставят никакви следи"? Тези не знаят ли, че видео се записва супер лесно?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал