Да намериш Granta
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да намериш Granta

Да намериш Granta

Новият издател на литературното списание Манол Пейков ни развежда из кухнята на литературата

6530 прочитания

© Велко Ангелов


Минава полунощ, когато най-сетне успявам да се измъкна от "Арт обителта", както галено наричаме "Арт хостела" – столичното творческо свърталище. В момента, в който се сбогувам с цялата орда поети, философи, музиканти и нещо помежду (управители на бар или водопад), осъзнавам, че... освен че не само не съм написала статия за престижното литературно списание "Гранта", съм изгубила и самото списание някъде из дебрите на интелектуалната тъмница. (Да не говорим, че за отбелязване на страницата използвах личната си карта.) Връщам се, за да разбера, че "Стефан Иванов го взе". Тази вечер обаче блестящият млад поет (по Иво Димчев) бе нарушил обета си да не пие – в памет на Митко Гочев. "Защото той много пиеше."

С други думи, участта на списанието ми е крайно неясна. По-късно се оказва, че подобна съдба жълтото томче е имало и в един ден от живота на Манол Пейков.

Три седмици по-рано издателят най-после поема в ръце прясно отпечатаната българска "Гранта" (трета на брой, но първа с логото на "Жанет 45"). Той е твърдо решен да го изчете в крайния му, отпечатан вид, от кора до кора. "Летях до Женева и четох списанието на отиване и връщане в самолета", разказва ми Манол. "Взех го после във Франкфурт, носих го навсякъде, но го забравих в самолета на връщане и много ми докривя." Оказва се, че по време на тези няколко десетки часа четене книгата е добила особено символично значение за него: "Физическото тяло ми беше станало скъпо. Въпреки че разполагам с предостатъчно бройки на склад и бих могъл да си взема един чисто нов брой. Стана ми приятно, че списанието остаря по благороден начин – след толкова часове разнасяне продължава да изглежда много добре. За мен е важно как една книга остарява полиграфически. Ако след 15 часа четене стане на парцал, значи не си си свършил работата. След всички тези полети по самолети, носене под мишница и навиране в тесни джобове това списание не изгуби привлекателността си. Това значи, че съм избрал правилната хартия, корицата е добра, че е залепено и ламинирано добре."

На същия ден обаче блудната "Гранта" решава да се завърне при Манол: "Обадиха ми се от самолетната компания и ми казаха, че са намерили една книга с моето име в нея. (Решили са, че е книга!)" Служителите разбират, че списанието е на Манол, защото той е оставил в него всичките си бордни карти от последните шест полета.

Ако отворите българския сайт на изданието (granta.bg), ще откриете историята за първата среща на българско-германския писател Илия Троянов със списанието, който също по случайност "спасява" една забравена "Гранта" на летището. Така открива Ришард Капушчински, чиито произведения десетилетия по-късно редактира на немски език. "Много пъти съм се чудил как "Гранта" са успели да открият или преоткрият автори, които ще се наложат като гласове на своето време. Усещането да прелистваш стари броеве на изданието е подобно на удивлението от изложбата на прочут бижутер", казва Троянов, който е почетен редактор на българското издание.

Сякаш тези броеве имат някаква особена притегателна сила, която упражняват към собствениците си или към нови запознанства – на които да са посредници, така да се каже.

Голямата сила на "Гранта" е да открива нови гласове. "Много от големите имена като Салман Рушди, Мартин Еймис или Джулиан Барнс, цяла плеяда от автори, които са се превърнали в азбучни имена, които днес печелят букърите и нобелите, са тръгнали оттам или са минали през "Гранта" в много ранен етап на кариерата си", допълва Манол. "Поради което "Гранта" са си изградили репутация на пророк по отношение на тенденциите в литературата. Защото преценката им при подбора на имена десетилетия наред се е оказала изключително точна."

Идването на "Гранта" на българския пазар е едно малко чудо. През 2011 г. Светлозар Желев от "Сиела" се запознава с Джон Фрийман, тогавашния главен редактор на списанието. Двамата участват в Созополския семинар по творческо писане на фондация "Елизабет Костова". "По някакви късни доби, на няколко бутилки българско вино те решиха, че ще правят българско издание, спомня си Манол. Тази идея ми прозвуча доста налудничаво, защото е много голяма хапка за която и да е уста." По онова време "Гранта" се издава само на три езика – английски, испански и италиански. "Да го направиш на български, при пълната липса на литературни списания в нашия пейзаж, ми се стори смело – радостно, но твърде смело", обяснява издателят. И все пак изданието става факт – Светлозар Желев поема кормилото и първите два броя "Бъдеще?" и "Секс" са издадени от "Сиела". Пътищата на редактора и издателството обаче се разделят и той се обръща към "Жанет 45" с предложение да поемат издаването на списанието.

"Обикновено мисля много, преди да поема такъв смел проект, но в случая веднага приех", разказва Манол. "Като тематика и насока списанието е в пълно съзвучие с издателската философия на "Жанет 45". От две десетилетия насам ние сме издателството с най-много съвременни български автори, като винаги сме отделяли специално място на дебютантите."

"Хубав, монолитен брой се получи", казва Манол за "Революции", който вече се продава в добрите книжарници на цена от 15 лв. Приносът на издателя в този брой е основно визуален: той ангажира дизайнера Райчо Станев за цялостното оформление на броя (корица, страниране, илюстрация към всеки текст), подбира и серията фотографии на Вера Гоцева под недвусмисленото заглавие #ДАНСwithme. От следващия възнамерява да участва по-активно и в подбора на текстове. "Моята роля ще е по-скоро обобщаваща и обединяваща", пояснява той. Задачата е да се подберат подходящи текстове от български и чуждестранни автори според темата, на която редакторите са се спрели. Редакционната колегия се събира и разисква текстовете и насоката на всеки брой, докато изкристализира финалната подборка. Откакто списанието е в частни ръце, то има база данни с всички автори, които е издавало досега: "Това е едно море от качествени текстове – не само художествени, има и доста документалистика", пояснява Манол. Последният брой на тема "Революции" ни разхожда с документални текстове от Тунис през Либия до Ирак.

"Голямото предизвикателство е да се събере качествена съвременна българска проза по зададената тема", казва Манол и допълва, че темата "Секс" например, сериозно е затруднила авторите. "Изглежда,  твърде малко хора в България умеят да пишат на тема секс", смее се издателят.

"Опитваме се да мислим няколко броя напред, да концептуализираме списанието. "Гранта" е с много силна социално-политическа позиция, тоест не се самоизолира от обществените процеси с абстрактни, витиевати литературни текстове. Подбраните в "Гранта" текстове винаги са живи, съвременни, актуални", отбелязва Манол. И все пак текстовете в списанието не са "блогърски" и злободневни: подходът е по-литературен, по-дълбинен. "Гранта" е пристан и за сериозна документалистика, за която трудно се намира място в днешната българска преса. "Тези текстове осмислят събитията, те преработват нашите преживявания. Както казва Георги Господинов, за да продължим напред, нашата тъга трябва да се изпее и да се изтанцува."

Голямата надежда на Манол е да намери финансиране, за да бъдат преведени българските текстове на английски език, така че и те да бъдат включени в "международната съкровищница на "Гранта". Оказва се, че успешният издателски опит на българския пазар е окуражил главния редактор Джон Фрийман – само две години след българския "пробив" списанието вече излиза в още десетина държави

"Гранта"

125 години не стигат


"Гранта" е едно от най-старите и престижни литературни списания в света. Създадено точно 100 години преди промените в България през 1889 г. в Кеймбридж, то първоначално се занимава с университетски дела. Но дори и тогава на страниците му намират място текстове на автори като Алън Милн, Артър Конан Дойл, Тед Хюз, Силвия Плат, Майкъл Фрейн и Стиви Смит. През 70-те години списанието изпада във финансови затруднения и няколко възпитаници на "Кеймбридж" решават да го финансират. Така то става независимо, а редакторския пост поема Бил Бъфорд, когото The Observer нарича "луд, вдъхновяващ и напълно абсурден лунатик".

Българското издание, чийто трети брой под надслов "Революции" излезе наскоро, включва 60% материали от базата данни с чуждестранни автори на "Гранта" и 40% непубликувани български текстове. Списанието излиза два пъти годишно. В редакционна колегия участват Георги Господинов, Ани Илков, Алек Попов, Дарин Тенев, Ангел Игов и Йордан Ефтимов. Списанието се издава с подкрепата на Нов български университет. В момента списанието приема ръкописи за следващия си брой.

Минава полунощ, когато най-сетне успявам да се измъкна от "Арт обителта", както галено наричаме "Арт хостела" – столичното творческо свърталище. В момента, в който се сбогувам с цялата орда поети, философи, музиканти и нещо помежду (управители на бар или водопад), осъзнавам, че... освен че не само не съм написала статия за престижното литературно списание "Гранта", съм изгубила и самото списание някъде из дебрите на интелектуалната тъмница. (Да не говорим, че за отбелязване на страницата използвах личната си карта.) Връщам се, за да разбера, че "Стефан Иванов го взе". Тази вечер обаче блестящият млад поет (по Иво Димчев) бе нарушил обета си да не пие – в памет на Митко Гочев. "Защото той много пиеше."

С други думи, участта на списанието ми е крайно неясна. По-късно се оказва, че подобна съдба жълтото томче е имало и в един ден от живота на Манол Пейков.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    gradushka avatar :-P
    gradushka

    само мъже се събрали в тази кухня на българската литература, интересно!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.