Арабис и вълшебната лампа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Арабис и вълшебната лампа

Арабис и вълшебната лампа

Гражданска асоциация разсейва предразсъдъците за Близкия изток

14587 прочитания

 

Хората там не се разхождат по улиците, не сядат по кафенета, нямат оживени пазари. Социалният живот се случва в частни пространства, обикновено големи къщи. Тези събирания се наричат диуании. 

Ако живеете в София и сте жена, е възможно наскоро да сте попадали в следната ситуация: към вас се приближава усмихнат млад мъж от арабския свят, вероятно бежанец, който почти не говори английски и единствената му цел е да разбере дали си имате приятел. Вие реагирате възмутено, що за въпроси, пита ли се това една жена на улицата, и така нататък... Типичен пример за културни предразсъдъци не само от ваша страна, но и от тази на събеседника ви, смятат от АРАБИС (Асоциация за развитие на арабско-български инициативи и сътрудничество). "Това е стандартна реплика, те всъщност го казват от учтивост – ако разберат, че имаш мъж, няма да те разпитват повече", пояснява Ива Иванова-Фреди, която участва в културните и образователните дейности на асоциацията. Всъщност предразсъдъкът в случая е и от двете страни, защото в арабския свят европейките са смятани за много "лесни", което вече води до срив в комуникацията.

"Предразсъдъците не издържат в лицето на информацията."

Тодор Киряков
Завършва "Арабистика" в Софийския университет и специализира в Дамаск. Открива АРАБИС след завършването си. За разлика от множество свои колеги арабисти Тодор е твърдо решен да не хвърля на вятъра огромните усилия, положени в университета, и да изчака подходяща възможност да работи по специалността си. С голяма радост приема предложението да преподава арабски в асоциацията, защото точно с това му се занимава. Отскоро е член и на управителния съвет на организацията. 

"Нужно е да има повече и по-достъпна информация за средата, от която бежанците идват", убеден е Тодор Киряков, арабист и двигател на много инициативи в АРАБИС. "Тези предразсъдъци не издържат в лицето на информацията." Според Ива хората трябва да се срещат едни с други, но в по-органична ситуация, което е сложно да се организира на държавно ниво. Ето защо групата развива проекти, които целят доближаването на двата свята.

Преди 2010 г. група студенти, току-що завършили екзотичната специалност "Арабистика" в Софийския университет, откриват, че за тях по-скоро няма реализация в България, тъй като тук твърде рядко се търсят услугите на специалисти по арабски език и култура. За тяхна изненада те не са важни кадри за държавните структури като Министерството на външните работи, както и за търговско-промишлените палати, камари и асоциации. Тогава възниква естественият въпрос как България развива търговски отношения с арабския свят. Според Мая Иванова, идеен основател и председател на АРАБИС през първите две години от съществуването й, въпросът е по-скоро риторичен.


Тогава младите арабисти решават да вземат нещата в свои ръце и основават своя асоциация. Днес ядрото на организацията се състои от 18 арабисти със средна възраст 25 години.

В самото начало офисът на арабистите е помещение, което роднини на Мая й предоставят за временно ползване. Налага се младият екип да започне буквално от нулата – шпакловане и боядисване на стените. Проблемите са ежедневни и от всякакво естество. "Някои от хората започнаха да се обезверяват, защото не виждаха реални резултати. Напускането на колегите ни беше най-големият проблем", споделя основателката на асоциацията. Както става с всички добри идеи, в началото и тази е подложена на безмилостни съмнения от страна на околните. "Всички, с които споделяхме, ни казваха, че това няма как да стане", усмихва се към днешна дата Мая.

"Може и да съм една от основните движещи сили, но ако нямах подкрепа, нямаше да се справя", казва тя и уточнява, че говори за Диана Басат и Цветомира Пашова. Те са първите, които преди години си казват, че нещо трябва да се направи в сферата на българо-арабските отношения. И трите жертват личния си живот и всичко останало, за да реализират мечтата си да има Асоциация на арабисти в неправителствения сектор и фирма, която да оперира различни търговски дейности - превод, езиково обучение, търговска медиация, посредничество.

Основната цел на организацията е да даде възможност за развитие на всички арабисти. Дейността й обхваща широк спектър от области – политика и общество, език и култура, а дългосрочните цели са още по-амбициозни. Екипът възнамерява да изгради аналитична експертиза по отношение на арабския свят. "По този начин ще можем да излизаме със становища и да отговаряме на въпроси, свързани с актуалните събития там."

"Още преди две години и половина изразихме позиция пред компетентните институции за предстоящата бежанска вълна, но всички ни игнорираха"

Мая Иванова
Завършва "Арабистика" в Софийския университет през 2009 г. и магистратура по програма "Социологическа диагностика на съвременността" към специалност "Социология". Докато следва втората симагистратура - "Прeвод" към специалност "Арабистика", основава АРАБИС и е неин председател през първите две години от съществуването й. От 2012 г. е управител на "Арабис Екон" ООД.

За това обаче са необходими задълбочени познания за съвременния арабски свят, както и за това какви са причините за развитие на ислямистките движения. При вноса на демокрация от Запада съществува риск тези движения да получат политическа власт, а от друга страна, хората, които не приемат политизирането на исляма да останат без политическо представителство.

"Това е една доста комплексна картина, а и ние не сме Съветът за сигурност на ООН, че да претендираме за експертно мнение", шегува се Мая, която още от школата на Софийския е научила, че арабистът има право на собствено, но не и на лично мнение, що се отнася до сложните процеси в Близкия изток. "Мненията" първо се обсъждат с други специалисти, докато се оформи консенсусна експертиза. Асоциацията засега се въздържа от формулиране на позиция относно ситуацията в арабския свят, защото тези въпроси са "изключително деликатни". Според екипа на АРАБИС проблемът с предразсъдъците спрямо арабския свят се дължи и на това, че хората "четат две заглавия във фейсбук и вече имат мнение по даден въпрос".

Екипът със съжаление констатира липсата на специалисти по арабските въпроси в българските медии, особено в момент, когато толкова много се пише за това. "Това влияе на предразсъдъците на хората, дава им грешна представа за арабите, за исляма", смята Тодор. Именно за да разчупят тези стереотипни представи, от асоциацията са си поставили за цел не просто да превеждат информация от арабските медии, но да "превеждат" и целите събития и процеси в български контекст. 

В търговско-икономически план АРАБИС развива консултантска дейност за българските предприемачи, които искат да търгуват с арабския свят. Тук не става въпрос за юридическите формалности или езиковия превод, но за някои важни особености, в които обаче са посветени само специалистите по арабски език и култура. "Когато отидеш в друго общество, което е извън този общоевропейски контекст, зависи още в самото начало как ще се здрависаш, как ще си изпиеш кафето", обяснява Александр. "Така както на бизнес среща в Япония не се ходи с минижуп - нещо, за което хората си дават сметка - в Арабския свят също има норми на поведение, които не се изчерпват с това, че жените са покрити."

Школа по диуания

През последната половин година АРАБИС възприема практика на събеседване, разпространена в Кувейт - "диуания". Идеята и името се пренасят в България от Мая, която е живяла в Кувейт. Поради специфичния климат в Кувейт няма публичен живот в познатия ни смисъл. Хората там не се разхождат по улиците, не сядат по кафенета, нямат оживени пазари. Социалният живот се случва в частни пространства, обикновено големи къщи. Тези събирания се наричат "диуании" и по време на тях често се обсъждат социално-политически и всякакви други въпроси. Тинейджърите, например, могат да играят на електронни игри или да гледат телевизия, а като пораснат, отново се събират същите хора, но вече обсъждат по-сериозни въпроси.

"В България има много форми на икономическа дейност за младежи, които в арабския свят са непопулярни и непознати."

Александр Шунин
Завършва "Арабистика" в Софийския университет и специализира в Дамаск. В момента е ръководител на най-новия проект на АРАБИС "Български арабисти и арабски мигранти за социално включване", който е насочен към социалната адаптация на емигрантите от арабски произход. 

Българските диуании са беседи, отворени за посещения, на които се говори по политическите, религиозни и социални въпроси, които реално стоят зад събитията, за които четем по медиите, обяснява Тодор Киряков. Срещите се водят от ядрото арабисти на асоциацията, но са отворени за всеки, който има какво да каже или иска да чуе повече за даден проблем. Често се обсъждат и книги, свързани с арабския свят.

Работата на АРАБИС тръгва от курсове по арабски, на които в началото идват точно четирима души. Те обаче стават все по-популярни и днес асоциацията има десетки курсисти. Постепенно така се изгражда едно микрообщество, обединено от любовта към арабската култура: "Събираме се всяка вечер, пием чай, готвим си", разказва Тодор. Заедно те издават няколко експериментални броя на EaSTories - списание за Изтока: близък, далечен, местен дори. В него политика и истории за интересни личности се редуват с музика, книги, преводи на разкази и рецепти. "Скоро ще издадем нов брой", с радост казва Ива.

Голям успех има фестивалът "Изток в парка" през септември тази година, който представя азиатската култура на Лятната сцена в Борисовата градина. В програмата са включени демонстрации на китайски бойни изкуства, рецитал на хайку, работилници с къна, калиграфия, корейски комикси и икебана, К-поп, бели денс и няколко различни вида йога.
"Дългосрочната ни цел е да дадем на азиатските култури едно място в София, което да им е като дом", отбелязва Тодор, който е основният организатор на фестивала. "Успехът му надхвърли очакванията ни. Мислехме, че ще дойдат най-много 800 души, а в рамките на четирите часа, в които продължи фестивалът, пространството около сцената беше плътно заето от хора – отвсякъде прииждаха, движеха се, бяха много доволни."

Познай ближния


Непосредствено след събитията от Арабската пролет, екипът на АРАБИС многократно се опитва да предупреди институциите в България за предстоящия наплив от сирийски бежанци. "Още преди две години и половина изразихме позиция пред компетентните институции за предстоящата бежанска вълна, но всички ни игнорираха, все едно говорим на марсиански. Изобщо не искаха да ни чуят", казва Мая. След като полагат всички усилия да вразумят институциите, арабистите се отказват и продължават работата си сами.

"Още когато положението не беше толкова тежко, ходих в такива центрове и ми направи впечатление, че приличат на неприятните държавни болници", разказва Ива. "Не за друго, просто хората, които се занимават с тях, са малко. И дори да са изпълнени с ентусиазъм, го губят. Всеки ден общуват с хора, които не разбират. И когато няма кой да ти помогне, да ти покаже как да се разбирате, е нормално да се изнервиш."
Тя говори за децата, минали през дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци.

"За тях това е затвор. Всеки от бежанците ще ви каже, че това е затвор." В Интеграционния център в София Ива се среща с деца, които вече трябва да бъдат интегрирани в обществото. "Правехме игри и те решаваха да изпратят някое от приятелчетата си в Бусманци, при което заграждаха детето в клетка и не го пускаха да излезе." 
Александр е силно впечатлен от гражданската инициатива и желанието на хората да даряват дрехи, пари, играчки. "Вчера целият коридор на асоциацията беше запълнен с чували за бежанците. Наистина има хора, които се включват там, където държавата не се справя."

"Бежанците и българите трябва да се срещат в по-органична ситуация, но това е сложно да се организира на държавно ниво."

Ива Иванова–Фреди
Бакалавър по "Арабистика" в Софийския университет и семестриална специализация по арабски в Дамаск. Жив пример е за ефективността на стажантската програма на АРАБИС, където текущо участва в културните и образователните дейности. Обича езиците, изкуствата и (суб)културите, съответно - мултилингвизма, интердисциплинарността и мултикултурализма. Преподава арабски, участва в работилниците за къна и пише за списание EaSTories. Работи като медиен анализатор в "Комметрик". Понякога пише разкази за София.

Дали сега България е готова да осигури нормални условия на живот? "Няма никаква причина да не е готова, ако институциите и обществото ни поискат това да се случи", отвръща Тодор Киряков. "Това не е първият път в нашата история, когато трябва да се грижим за такава бежанска вълна. Имали сме такава няколко пъти в новата си история – и след арменския геноцид, и след руската революция и във всички случаи е ставало дума за многохилядни маси чуждо население. Въпросите тогава горе-долу са били същите като сега. Не виждам тези вълни да са разслоили обществото или да са довели до непреодолими конфликти." 

"Това не отменя функцията на държавата да извършва стриктна филтрация", отбелязва Александр. По думите му в момента по никакъв начин не се отчитат етническите и религиозните особености на бежанците. "Чувал съм истории как на курсове по български език един кюрд от Северна Сирия и един мюсюлманин дори не се поглеждат по време на учебните диалози. В Сирия и Ливан имаме една етноконфесионална мозайка – те делят едно общо социално политическо пространство, защото Ливан е изкуствено отделен от Сирия." 

Според Тодор все пак трябва да се пазим от разпространения "и допълнително нагнетяван от политически сили възглед, че "едва ли не всеки втори сириец е спящ кадър на "Ал Каида", който се готви да всява насилие". За него подобна генерализация звучи "обидно към здравия разум". Той напомня, че поради характера на обществото си Сирия има голяма диаспора в Европа. Много от бежанците всъщност имат роднини тук или в други европейски страни.
"Просто България е първата спирка на път за тях", отбелязва Тодор. "За съжаление като дойдат тук, бежанците попадат в омагьосания кръг на центрове за настаняване, на държавни служби, които не могат да им издадат документи..."

Тази седмица асоциацията започва шестмесечен проект за социална адаптация на арабски мигранти по европейската програма "Младежта в действие". "С един удар успяхме да убием два заека", смее се Александр Шунин, който ръководи проекта. Инициативата предвижда както подкрепа на арабски мигранти, така и езикова помощ на български арабисти. Тъй като книжовният арабски е много тежък и формален език, а арабите в повечето случаи говорят на диалекти, на студентите по "Арабистика" обикновено липсва ежедневна езикова практика. "Един строг книжовен език на един местен по-скоро ще му звучи като църковнославянски на българина", отбелязва Александр. Затова в рамките на проекта ще се формират пет двойки между арабски младеж и български арабист, които могат да си бъдат взаимно полезни. 


"Опитваме се да подходим практически - защото е много лесно да направиш бърз курс по български за мигранти, но на практика в реалността това няма да им помогне да проявят инициатива. Ние се опитваме да им дадем ключа да излязат от тежката житейска ситуация, в която са попаднали. Защото в България има много форми на икономическа дейност за младежи, които в арабския свят са непопулярни и непознати", допълва Александр. Целта на АРАБИС е в рамките на тези шест месеца да бъдат изведени добри практики, които да послужат в по-широк план за интегриране на бежанците. Според Александр сирийците традиционно се славят като образовани хора: "Има много преподаватели от Сирия в арабския свят и голяма част от бежанците всъщност са студенти или аспиранти, които могат да приложат своето знание тук."

 

Хората там не се разхождат по улиците, не сядат по кафенета, нямат оживени пазари. Социалният живот се случва в частни пространства, обикновено големи къщи. Тези събирания се наричат диуании. 

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    zo avatar :-|
    zo

    [quote#0:"капитал"]"Така както на бизнес среща в Япония не се ходи с минижуп - нещо, за което хората си дават сметка - в Арабския свят също има норми на поведение, които не се изчерпват с това, че жените са покрити." [/quote]

    Аз не разбрах, жените от Европа/Западния свят трябва да ходят на бизнес срещи в арабския забулени ли? А арабските бизнес дами трябва ли да идват разбулени в Европа на срещи?

  • 2
    johnniewalker avatar :-|
    johnniewalker

    Не е лошо да има подобни асоциации. Само младите хора там да не забравят кой точно е техния народ... Лошо няма да цениш хубавото в една чужда култура, но никога дотолкова, че да загубиш собственота си същност. А илюзията, че "чуждото" по някакъв начин е по-добро е много разпространена по света и далеч не е българска черта.

  • 3
    caiko avatar :-|
    Цайко

    Бе направо да си лягат с арабите, друго не е политически коректно.

  • 4
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    Несъмнено добра инициатива. Упех в реализацията на европейския проект.

  • 5
    dete avatar :-|
    Dete Kafka

    страхотни!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK