С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

5 25 окт 2013, 16:19, 13668 прочитания

Арабис и вълшебната лампа

Гражданска асоциация разсейва предразсъдъците за Близкия изток

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Школа по диуания

През последната половин година АРАБИС възприема практика на събеседване, разпространена в Кувейт - "диуания". Идеята и името се пренасят в България от Мая, която е живяла в Кувейт. Поради специфичния климат в Кувейт няма публичен живот в познатия ни смисъл. Хората там не се разхождат по улиците, не сядат по кафенета, нямат оживени пазари. Социалният живот се случва в частни пространства, обикновено големи къщи. Тези събирания се наричат "диуании" и по време на тях често се обсъждат социално-политически и всякакви други въпроси. Тинейджърите, например, могат да играят на електронни игри или да гледат телевизия, а като пораснат, отново се събират същите хора, но вече обсъждат по-сериозни въпроси.
"В България има много форми на икономическа дейност за младежи, които в арабския свят са непопулярни и непознати."

Александр Шунин
Завършва "Арабистика" в Софийския университет и специализира в Дамаск. В момента е ръководител на най-новия проект на АРАБИС "Български арабисти и арабски мигранти за социално включване", който е насочен към социалната адаптация на емигрантите от арабски произход. 


Българските диуании са беседи, отворени за посещения, на които се говори по политическите, религиозни и социални въпроси, които реално стоят зад събитията, за които четем по медиите, обяснява Тодор Киряков. Срещите се водят от ядрото арабисти на асоциацията, но са отворени за всеки, който има какво да каже или иска да чуе повече за даден проблем. Често се обсъждат и книги, свързани с арабския свят.

Работата на АРАБИС тръгва от курсове по арабски, на които в началото идват точно четирима души. Те обаче стават все по-популярни и днес асоциацията има десетки курсисти. Постепенно така се изгражда едно микрообщество, обединено от любовта към арабската култура: "Събираме се всяка вечер, пием чай, готвим си", разказва Тодор. Заедно те издават няколко експериментални броя на EaSTories - списание за Изтока: близък, далечен, местен дори. В него политика и истории за интересни личности се редуват с музика, книги, преводи на разкази и рецепти. "Скоро ще издадем нов брой", с радост казва Ива.

Голям успех има фестивалът "Изток в парка" през септември тази година, който представя азиатската култура на Лятната сцена в Борисовата градина. В програмата са включени демонстрации на китайски бойни изкуства, рецитал на хайку, работилници с къна, калиграфия, корейски комикси и икебана, К-поп, бели денс и няколко различни вида йога.
"Дългосрочната ни цел е да дадем на азиатските култури едно място в София, което да им е като дом", отбелязва Тодор, който е основният организатор на фестивала. "Успехът му надхвърли очакванията ни. Мислехме, че ще дойдат най-много 800 души, а в рамките на четирите часа, в които продължи фестивалът, пространството около сцената беше плътно заето от хора – отвсякъде прииждаха, движеха се, бяха много доволни."

Познай ближния

Непосредствено след събитията от Арабската пролет, екипът на АРАБИС многократно се опитва да предупреди институциите в България за предстоящия наплив от сирийски бежанци. "Още преди две години и половина изразихме позиция пред компетентните институции за предстоящата бежанска вълна, но всички ни игнорираха, все едно говорим на марсиански. Изобщо не искаха да ни чуят", казва Мая. След като полагат всички усилия да вразумят институциите, арабистите се отказват и продължават работата си сами.

"Още когато положението не беше толкова тежко, ходих в такива центрове и ми направи впечатление, че приличат на неприятните държавни болници", разказва Ива. "Не за друго, просто хората, които се занимават с тях, са малко. И дори да са изпълнени с ентусиазъм, го губят. Всеки ден общуват с хора, които не разбират. И когато няма кой да ти помогне, да ти покаже как да се разбирате, е нормално да се изнервиш."


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Истории за слушане Истории за слушане

В селекцията ни: коледна история от О. Хенри и класика от Никос Казандзакис

13 дек 2019, 816 прочитания

ЕСМ на 50 ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

6 дек 2019, 1929 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Правилата на Тери

Шейсет години легендарни лица от британския фотограф Тери О´Нийл

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10