С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

8 8 ное 2013, 14:31, 12414 прочитания

Потник, докер или бияч на жени

Оплетената (лингвистична и културна) история на най-простата дреха

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Заемки от френски се срещат във всички сфери на българския език, но когато става дума за мода и облекло, галицизмите се оказват напълно неизбежни – събличайки всички дрехи, чиито наименования са заимствани от френския, човек рискува да остане полугол и бос. Най-редовно носим панталони, жилетки, туники, блузи от трико, манта, шапки, боти и апрески, a за специални случаи обличаме бюстиета с пайети, минижупи и жакардови жакети, пристягаме се с корсети и слагаме украсени с дантели жартиери или жаба. Дори когато сме неглиже у дома, се разхождаме по пеньоар и пантофи. Внедрени сред тези изискано звучащи френски възпитаници обаче, се намърдват и разни самозванци, по-скоро алафранга, отколкото наистина à la française, които се разминават с първоизточника подобно на стари емигранти, чиито представи за родината отдавна вече не съответстват на реалността в нея. Сред тях са сутиенът, чиито френски оригинал всъщност е soutien-gorge(буквално – подкрепа на гърлото), папийонката, която всъщност е nœud papillon (уточняващата дума възел я разграничава от обикновена пеперуда) и тирантите (по презумпция от глагола tirer, или дърпам), които във Франция се наричат bretelles. Да не забравяме и наполеонките, някак обидно кръстени на помпозния френски император, чиито наименования в родината му нямат никаква семантична връзка с него.

През 80-те, докато българският потник все още с пълна сила се носи от комунистическия работник, на Запад той се превръща в задължителна част от униформата на капиталистическия екшън герой.
В тъмните кьошета на българския гардероб, сред наполеонките, сутиените, жартиерите и кюлотите обаче, се спотайва и една долна дреха с чисто българско наименование. Вместо подобно на тях да получи френско название, по неведоми лингвистични пътища* долната фланелка без ръкави се сдобива с цветистото име потник. Това я превръща в достоен претендент за най-неприятна, просташка и отвратителна българска дума, обречена на вечна липса на каквото и да било, макар и въображаемо очарование и завинаги осъдена да натрапва миризливи асоциации. Освен всичко това – било то пуристко или просто буквалистично, езиково решение я лишава от възможността да участва във вълнуващата лингвистична, социално-икономическа и модна история на френския първоизточник, а впоследствие и на американския му наследник.


Всъщност потникът заслужава да носи френско име поне колкото, ако не и повече от всички останали долни одежди, тъй като родното му място е именно Франция. За първи път прародителят на днешната фланелка без ръкави се появява в Париж изненадващо неотдавна – към средата на деветнайсти век. Но първото му дефиле не е на подиум в столицата на модата, а измежду складовете на Парижките хали, които по това време са един от най-големите пазари на света. Хилядите носачи, които разнасят тонове провизии и работят главно през нощта, имат нужда от удобна и топла долна дреха, който позволява свободното движение на ръцете и същевременно защитава бъбреците им от ледените течения измежду складовете. Така на бял свят се появява вълненият потник без ръкави, първоначално кръстен débardeur – в буквален превод думата означава докер, но влиза в речника като термин за част от облеклото през 1845 г. Не след дълго сарториалната новина достига френската трикотажна столица Роан и един от местните производители, наречен Марсел Айзенберг, без да губи време, започва масовата изработка на потници, като междувременно им дава и името си. Така освен като le débardeurнововъведеният потник става известен и като le marcel**. Под тези две имена утилитарната дреха бързо се превръща в хит не само сред хамалите, а и сред фермерите и други пролетарски труженици – в края на деветнайсти и началото на двайсти век френският потник вече е на гърба на всеки работник. По време на Първата световна война като топла и попиваща пот и кръв долна дреха той присъства и в задължителния войнишки набор от дрехи.

След края на Втората световна война скритият до този момент потник най-накрая излиза наяве изпод горните дрехи и влиза в публичното пространство, превръщайки се в културен символ. Но докато в Западна Европа и Америка от 50-те години насам той загърбва пролетарските си корени и се превръща в разпознаваем знак за (макар и не еднозначна) мъжественост, в България той остава свързан с работническата класа и даже се превръща в неин безспорен емблематичен символ. Става така, че докато от едната страна на желязната завеса българският потник попива потта от гърба на морния работник, на Запад от нея той изгрява върху мускулестите плещи на някои от най-големите мъжкари, злодеи и/или секс символи в киното.

Белият потник на бруталния Станли Ковалски в "Трамвай ‘Желание’" (1951 г.) е христоматиен, а по следите на Марлон Брандо по потници се появяват Уорън Бийти като социопат в "Бони и Клайд" (1967 г.), убиецът на Марчело Мастрояни в "Чужденецът" (1967 г.), Пол Нюман като измамник в "Ужилването" (1973 г.), Джон Траволта в "Треска в събота вечер" (1977 г.) и саморазрушителният боксьор на Робърт де Ниро в "Разяреният бик" (1980 г.). През 80-те, докато българският потник все още с пълна сила се носи от комунистическия работник, на Запад той се превръща в задължителна част от униформата на капиталистическия екшън герой – Силвестър Сталоун прекарва почти цялото времетраене на "Рамбо" I, II и III по потник, а Брус Уилис, пак по потник, умира трудно и до ден днешен.



Вероятно благодарение на тези попкултурни асоциации в Щатите потникът става известен и под крайно неполиткоректното жаргонно название wife-beater – буквално бияч на жени. Българският гардероб обаче пропуска и тази възможност да се сдобие, ако не с нова дреха, поне с нова дума, когато в него нахлува новата вълна заемки, внесени от англоговорящия свят. Благодарение на тази вълна съседи на гордия български потник в чекмеджето за бельо стават слиповете, боксерките и бодитата. И все пак през последните няколко години много стилисти и модни редакторки вероятно в желанието си да избягат от недостойните и нисши асоциации, които предизвиква думата потник, се опитват на негово място да лансират неутралната, заимствана от английски дума топ. Засега, изглежда, с не много голям успех вероятно защото потникът си е потник, докато блудкавият топ може да бъде всичко – от долна фланелка, през тишърт, блуза с къс или дълъг ръкав, поло, а даже и до пуловер. Междувременно можем само да се надяваме, че пуловерът ще си остане единствената заемка от английски за този тип дреха. Не за друго, но ако в българския гардероб като синоним на пуловер влезе и американският sweater, потникът неочаквано ще се сдобие с адаш.

Етимологичният речник не дава обяснение защо, кога и как думата потник се появява в българския език. Изненадващо увлекателна дискусия с безкрайно ерудирания и отзивчив екип на Столичната библиотека все пак достигна до няколко теории. Според една от тях е възможно думата да е творение на самия Иван Вазов, който имал за хоби да измисля български еквиваленти на чужди думи, като например дрешник вместо гардероб. Друга теория предлага като възможност зад появата на думата да седи въображаемият, измислен в началото на 50-те от множество студенти поет Трендафил Акациев, известен с пародийни си стихове на соц. тематика, които използват пролетарската реторика. Безсмъртното двустишие "Ах, как искам да съм потник на гърба на млад работник" се смята за негово творение.

** Въпреки че е в употреба още през втората половина на деветнайсти век, с новото си значение думата marcel влиза във френския речник едва през 80-те. В техния край пък потникът се изстрелва с нови сили в света на френската prêt-à-porter мода, когато дизайнерът Marcel Marongiu (който днес е артистичен директор на Guy Laroche) излиза с потници, чиято предна част е щампована с името Le Marcel, и те бързо стават хит. Опитът да си представим техния български еквивалент добавя още една ---причина да съжаляваме за злополучното българско название.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Моя страна, моя Южна Корея Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

21 фев 2020, 1540 прочитания

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата "Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

20 фев 2020, 1774 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Семейство Монстър

Изложба с двайсет години модни "чудовища"

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10