Прави сте и в двата случая: урбанизацията, водена от правителствата, като цяло се оказа провал, както и, в другия случай пазарно-ориентираната урбанизация. Трябва да излезем от тези опозиции и да изучим по-подробно поведението и предпочитанията на хората, но информирайки ги за различните проблеми, свързани с урбанизацията (климатични промени, претовареност на трафика, социално неравенство...). Това е причината да имаме нужда от сериозни и обширни дебати в различните ситуации. Проблемите на урбанизацията не са еднакви навсякъде: може би в България те са по-различни от тези в САЩ или Германия, и зависят от пътя към икономически и социален растеж на съответните държави и в съответния контекст. Това може би звучи твърде неопределено, но няма всеобщи политики за всеобщите феномени.

Какви са основните съставки за едно добро градоустройствено решение в демократична среда?

В градоустройствената практика има много случаи на чисти описания: планиране, планиране и планиране (mapping), без какъвто и да е опит за интерпретация. Ние го правим малко по-различно. Ние се разхождаме, разхождаме и разхождаме – краката ни правят нашия урбанизъм. Ходейки, ние опознаваме града или територията с тялото си, срещаме хора и разговаряме с тях. Организираме срещи с жителите не просто за да ги попитаме какво искат, каква е тяхната визия за града и района, но и за да им изложим своята хипотеза, да получим реакции, които понякога променят позицията ни. Това е дълъг път, по средата на който се срещат нашите идеи и техните. Не се страхуваме от конфликт, при който всеки изяснява своето мнение. Смятаме, че в основата на демокрацията стоят дебатите и сблъсъкът на позиции. Вече сме изпитали тази програма няколко пъти – в Прато, Песаро, Антверп, Париж, Монпелие...

От проектите ви личи, че предпочитате да намалите набора си от визуални изразни средства до основните и чистите линии на правоъгълната мрежа, което е далеч от органичната форма на живата градска структура. Често чистотата на формите не се възприема от мнозинството от хората, които търсят по-комфортна, изобилна и забавна среда. Как бихте дефинирали "обществените нужди" в работата си като урбанисти?

Не, правоъгълните форми не са основополагащи в работата ни. Това, което ни определя, е минимализмът. Никога не казвай повече от това, което е необходимо да кажеш. Минимализмът не е типичният подход на интелектуалния и артистичния елит. Можеш да го откриеш най-често в античните селища. Модерното движение например дължи ужасно много на местната архитектура. Минимализмът няма нищо общо с количеството. Той означава да се органичим до това да подготвим основа, върху която ние и хората да работим след това, начин да комбинираме нашата роля със свободата на демократичното общество.

Можете ли да препоръчате универсален набор от инструменти за управата на един европейски град, която би искала да създаде добра градоустройствена стратегия за следващите 50 години?

Можем да опитаме и го направихме наскоро в Париж, Брюксел и Москва. Първо, трябва да бъде изградена и обсъдена визията. Визията, а не непременно планът. Тя е изследване на бъдещите възможности и днес в нея трябва да бъдат включени трите основни проблема за следващия 50-годишен период. Това са екологичните фактори (воден резерв, биоразнообразие), растящото социално неравенство, както и проблемите на мобилността. И трябва да имаме предвид, че изключителното влияние на социалното неравенство върху икономическата, социалната и институционалната криза и проблемите на мобилността няма да бъдат забелязани и премахнати до 50-те или 60-те. Мобилността е правото на гражданина да даде отговор – нямаме нужда винаги от голяма и тежка инфраструктура, а по-скоро да се погрижим за инфраструктурната мрежа на по-ниско ниво. Мрежата, която изгражда изотропичната форма на града и района.

Какви добри примери за градоустройствено развитие можете да дадете в Европа, и как са свързани те с концепцията ви progetto di suolo?

Със сигурност единият добър пример е Антверп – до миналата година, а през следващите може да е Монпелие. И в двата случая, както и в други градове, започнахме от дизайна на публичното пространство като пространство за социализация, структуриращо целия град или поне важни части от него.

Има пропаст между увеличаващата се виртуалност на ежедневните ни дейности и физическите изисквания на битието ни. Има тенденция към изкуствено "хармонизирана" среда в по-богатите общества и вандалска безотговорност към индивидуалните нужди при по-бедните. Как тези тенденции могат да бъдат трасформирани в една нова, по-балансирана стратегия?

Използваме технологиите, с които разполагаме, по лош и подвеждащ начин: с твърде голям акцент върху виртуалното и твърде малко внимание към материалното. Но всъщност в ежедневния си живот имаме нужда да срещнем "материалното" - в правилните количества и по удобен начин, дори когато сме богати. Относно "вандалската безотговорност към индивидуалните нужди на по-бедните", за която споменахте, Бернардо написа наскоро една брошура, озаглавена "Градът на богатите и градът на бедните", в която се опита да открие отговорностите в тази ситуация, включително и нашите отговорности. Ние смятаме, че архитектите и урбанистите като че ли трябва да помислят повече върху тези теми.

Лекцията на студио Secchi Viganò е на 1 декември от 13:00 до 14:00 ч. в "Дом на културата", Пловдив

Подробности на http://edno.bg/sofia-architecture-week-2013

*Антоние Манолова е архитект и интериорен дизайнер, главен редактор на българското издание на списание Abitare до бр.9, 2009 г.