Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

22 ное 2013, 15:37, 2910 прочитания

Гений до доказване на противното

Световноизвестният фотограф Брацо Димитриевич, един от гостите на Европейския месец на фотографията, за случайността, етиката и потенциала

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



На 15 ноември огромна снимка на случаен софиянец увисна на Националния музей на българското изобразително изкуство. Фотографията е част от специален проект за България на световноизвестния артист Брацо Димитриевич в рамките на Европейския месец на фотографията. В галерията ще бъдат изложени 25 фотографски произведения от 1972 г. до днес от серията "Това място може да бъде от исторически интерес" на сърбина. Той става известен през 70-те години със серията "Случайни минувачи", която представлява гигантски фотопортрети на анонимни хора, изложени по фасади и билбордове в десетки европейски и американски градове. Инсталациите на Димитриевич са поетична интерпретация на култа към личността, който доминира в политическия и културния живот на родната му Югославия по време на неговата младост.

Брацо Димитриевич


Пионер в концептуалното изкуство, Брацо е сред първите артисти от Източна Европа, спечелили международно признание. Като студент в Saint Martin’s School of Art прави изложби в рамките на едни от най-важните арт събития като седмото биенале в Париж, легендарната пета Documenta през 1972 г., Projekt ’74 в Кьолн. Има експозиции в галериите Galerie Konrad Fischer Dusseldorf, Situation Gallery London и Sperone Westwater Gallery в Ню Йорк. Има зад гърба си 160 самостоятелни изложби в целия свят. Участията му в групови изложби включват три експозиции в Documenta, няколко участия на Биеналето във Венеция, Биеналето в Сао Паоло, Санта Фе, Сидни, Хавана, Кванджу, Валенсия, Москва и др. Живее в Лондон от над 40 години.
Разговаряме с Брацо за пътя му към случайността, етиката и потенциала.

Размерът гарантира ли качеството?
В днешния свят винаги трябва да търсиш стратегия да си достатъчно убедителен. Когато видиш фотография, която е по-голяма от 10 кв.м, ще си по-повлиян, отколкото ако намериш снимка на тротоара. Но убеждението, което се опитвам да постигна, е колко всъщност грешат зрителите. Идеята ми е да създам критична връзка между човека, когото хората виждат.
Когато направих това в Югославия, президентът Тито още беше жив. Когато окачих фотография на анонимен човек на сградата, където по празници висеше портрет на Тито, Маркс или Енгелс, хората решиха, че е станал преврат. И въпреки че беше немислимо тази ексцентрична стара дама да е обвързана с каквато и да било правителствена организация, хората все пак решиха, че тя е новият лидер. Когато направих проекта няколко пъти, група любители на изкуството отидоха в Китай и когато видяха голямата фотография на Мао, казаха, че това е творба от Димитриевич. Тоест хората възприемат идеята, но никога няма достатъчно умствена дистанция между това, което представяш, и асоциацията, която работата би могла да създаде. Хората мислят в клишета.

Показва с какво желание хората се оставят да бъдат заблудени. Те просто не мислят.
Да. За мен случайността е логика без разум. В изследванията си твърдя, че шансът е скрита предопределеност. Да срещна софиянеца на снимката, която сега виси на Националната галерия, имаше поне две причини – той беше там и аз бях там. И после това се превърна във верига от събития.


Беше ли трудно за прохождащ съвременен артист в Югославия?
Представих първата си изложба с 40 картини с масло на 10 години. Тогава осъзнах, че за мен рисуването не е вълнуващо средство. После си мислех, че ще стана учен, и следвах физика и математика, но след това осъзнах, че методите ми не са научни, и реших да уча изкуство. Югославия все пак имаше своя традиция в концептуалното изкуство – списание на конструктивистите през 10-те, на дадаистите през 20-те и на сюрреалистите през 30-те. Но винаги е трудно, когато искаш да направиш нещо ново и не го смяташ за особено трудно. Просто искаш да го направиш, и то не заради членството в съюза на художниците например. Между другото не бях приет в съюза на художниците, дори не ме приеха в художествената академия първия път. Не беше лесно, но не смятам, че животът на твореца може да е лесен в началото.

Първо следвах електронно инженерство за кратко, после изгубих една година в университета и тръгнах на път – отидох в Париж и в Лондон, където бях сам няколко месеца. Там осъзнах, че фотографията може да изрази различни неща от рисуването. Ако искаш да покажеш как кола минава върху нещо, което предварително си подготвил в "случайна скулптура", фотографията е най-доброто средство. Например изсипваш гипс на улицата и колата прави от праха голям облак. И това е триизмерна скулптура от гипс, която обаче трае само няколко секунди.

Това ми напомня за минутните скулптури на Ервин Вурм.
Да, но той го направи 30 години по-късно. Като концептуален творец винаги съм имал съзнание за социалния и историческия контекст в изкуството и това беше промяната, която внесох в концептуалното изкуство.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Домът, моят приятел Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

22 май 2020, 1368 прочитания

Майсторът, Маргарита и ние 1 Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

22 май 2020, 1868 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Delight: От друга страна

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10