Ивайло Харалампиев
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
През декември 1967 г. звездата на френската музикална сцена Серж Генсбур убеждава Бриджит Бардо, тогава силно влюбен в нея, да запишат песента Je t'aime... moi non plus. По-късно тонрежисьорът, присъствал в студиото, разказва, че и двамата мастурбирали по време на записа, за да бъдат сексуалните им въздишки и възклицания максимално автентични.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
2 коментара
Песента е култова! А Джеин Бъркин и сега е хубава... ееех някой жени как остаряват...
Текстчето само по себе е, разбира се, безсрамна реклама за да се продаде някакъв албум (дори и цената е посочена:) обаче СГ е сред онези, които са живяли пълен, наситен живот без спирачки. Чух музиката му за пръв път преди 5-6 г. - т. е. много време след като всичко е било приключило - и побързах да изтегля на iTunes всичко, което може да се изтегли. С една дума - ВЕЛИК. Дори на фона на другите великани в жанра на френската популярна музика. Из Youtube се върти едно видео вече от по-късните му години, където той участва в някакво предаване с Уитни Хюстън - трябва да е било в средата на 80-те защото Уитни изглежда прекрасно - млада, красива и на върха на славата. Серж, пиян като кютук, се обръща къюм нея и само смотолевя "Whitney, I want to fuck you". Но дори и в най-свинския си вид пак е чаровник. А за ДБ просто нямам думи колко красива е била като млада, дори и сега е, вече посочено в горния коментар. Но това са хора, най-вече Серж, които горят с много ярък пламък и поради това бързо изгарят. Други подобни на него за които веднага мога да се сетя са Джим Морисън и Владимир Висоцки. Едно ГОЛЯМО ЕВАЛА и благодарности на тези хора, че са живяли докато и ние сме живяли.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.