С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

8 6 дек 2013, 15:00, 5371 прочитания

Писането за пазара срещу Академическия съвет

Практическата подготовка на студентите за професионалния живот срещу Софийския университет - 0:1

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
comment e новата рубрика на Light с автор Богдан Русев, която ще излиза два пъти месечно
Преди няколко седмици най-сетне реших, че е дошъл моментът да започна да връщам нещо на обществото, професията и т.н. и естественият избор за това ми се стори моята алма матер – мястото, на което се предполага, че съм научил най-много; мястото, откъдето е започнал истинският ми съзнателен живот. Свързах се с дружелюбно настроената към мен катедра по англицистика и американистика, която съм завършил през далечната 2000 г. и от която до този момент не съм видял нищо лошо, и предложих на вниманието на преподавателите идеята си да водя избираем курс с продължителност един семестър, във втора или трета година английска филология, в рамките на който честно и открито да споделя с младите собствения си професионален опит в писането на текстове в печатните и електронните медии, рекламата и връзките с обществеността.

Първоначалната ми идея беше курсът да се казва Writing 4 Ca$h ("Писане за кинти"), но когато това беше сметнато за твърде дръзко, името беше сменено на по-безобидното Writing for the Market ("Писане за пазара") и аз предложих примерен списък от петнайсет теми ("Как се пише ревю за кино", "Как се пише рекламен текст за радио", "Ориентировъчни цени и хонорари" и други подобни), всяка от които бях готов да покрия в рамките на два учебни часа. 
Единственото обнадеждаващо нещо в цялата история е фактът, че Софийският университет – също като мен и като всички студенти, които го завършват – също е предложен на пазара и работи в пазарни условия в конкуренция с всички други университети в страната, в Европа и в света.

И пазарът рано или късно ще определи какво ще избират студентите и техните преподаватели.
Софийският университет предложи да ми плаща по 4.10 лв. (четири лева и десет стотинки) на час, към което имаше две възможни гледни точки – едната беше, че при това условие ще мога да си плащам превоза с метро от вкъщи до сградата на Софийския университет на отиване и връщане и след това ще ми остават по 6.20 лв., за да се почерпя; другият вариант беше да си пазя паричките и да си ги взема наведнъж в края на семестъра – общо 123 лева. Но нищо, казах си аз, не го правиш заради кинтите, а за да върнеш нещо на обществото, историята и алма матер, така че какво пък, съгласих се.


Избираемият ми курс беше предложен на пазара, така да се каже, за избираеми курсове в съответната година на обучението по английска филология и на него се записаха най-много студенти от всички предложени курсове. Дадоха ми час (в петък на обед) и стая (една от най-смотаните, но все пак бях новобранец и планирах да се преборя за по-хубава стая следващия семестър). В уречения час отидох в уречената стая, където бяха дошли уреченият брой студенти, проведох си първото упражнение ("Как се пише ревю за кино", с анализ на рецензията на Роджър Ебърт за филма "Солт" с Анджелина Джоли), дадох им домашно и се разделихме до следващия петък.

Само дето в четвъртък (когато повечето от студентите ми вече си бяха написали домашното и го бяха изпратили на общия мейл адрес, който им бях направил за курса), ми се обадиха от Софийския университет и ми казаха, че моят курс не е минал на Академичен съвет (каквото и да означава това), защото "някои от колегите имали възражения срещу съдържанието" (каквото и да означава пък това). Колегата ме посъветва да си "оправя документите" и да "се опитам да кандидатствам наново следващия семестър".

Добре бе, невидими магьосници от Академичния съвет. Аз очевидно няма да си оправя документите и да се опитам да кандидатствам наново следващия семестър, защото си имам друга работа – или ако си нямам, предпочитам да отида да гледам някой филм в петък на обед, вместо да се занимавам с вас. Но когато някой сравнително млад човек, завършил с отличие съответната специалност и сравнително реализиран в професионалния живот, за който се предполага тя да подготвя студентите, доброволно предложи да преподава безплатно в стряскащите условия в гълъбарника посред зима, бива ли да имате възражения срещу начина, по който си е "оправил документите"? И не е ли по-добре, ако има и най-малката вероятност да подготви вашите студенти, мигар и с няколко процента по-добре за това, което ги очаква след завършването на съответната специалност, защото сравнително честно и почтено е преминал през всички стъпки от съответната кариера, да приветствате с добре дошъл идеята му да отделя по два часа седмично от сравнително добре платеното си време, за да сподели част от сравнително трудно наученото в реални условия на реалния български пазар? Защото няма ли по този начин вашите студенти да бъдат със също толкова процента по-доволни от обучението във вашия университет – същото това обучение, за което към момента бъдещите им работодатели толкова често твърдят, че няма връзка с реалността и не ги подготвя по никакъв осезаем начин за работата, която ще се предполага да вършат?



Според мен не бива, по-добре е и ще. Но очевидно никой не ме пита.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гордост, кино и предразсъдъци 2 Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

14 фев 2020, 2125 прочитания

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност" Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

14 фев 2020, 1138 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
30 години и 5 минути

Ретроспективна изложба на швейцарския самоук фотограф Мишел Комт

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10