С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

9 10 яну 2014, 15:08, 14241 прочитания

Епизод 1: Какво ли значи новогодишната резолюция?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
*

Във всеки епизод на новата рубрика на Light - Boys II Men Константин Вълков ще разказва на какво би научил малкия си син. Ако трябва да обобщи, това е любопитство.

Преди да започне да пише, не казваше на никого за рубриката. Опасността "на всяка цена трябва да включиш и това…" е огромна.

Той се опитва да включва това, което му е интересно. Надява се и на вас.
Част от удоволствието да посрещаш нова година беше във вестниците на следващия ден. Тогава прочиташ какъв късмет се е паднал на първите мъже в държавата, каква е била новогодишната програма, какво е казал президентът. Удоволствието се удължава с ден или два, ако вестниците почиват.

Днес това се случва в реално време. И късметите, и тв програмата, и словото на президента се дискутират онлайн. Всички знаят какво ти се е паднало, никой не те пита на следващия ден. Остават само новогодишните обещания, напоследък модерни повече от баницата с късмети и известни като new year’s resolutions.


Реших, че това ще е първото нещо, което трябва да разкажа на сина ми веднага щом започне да гледа с разбиране. Нищо, че е все още е мъничък.

Ще дойде скоро, ще ме пита каква е разликата между късмета от баницата и новогодишното обещание. Ще го питат на улицата, пардон - в Twitter или Snapchat - какви са неговите new year’s resolutions. И ще вземе да изтърси "да отслабна", "да правя коремни преси" или нещо подобно.

Трябва да го науча на нещата, които знам, и онези, които не знам. Нищо, че после ще се бунтува и сам ще определи вижданията/стила/вкусовете си. Добре би било да получи солидна основа, пък нека после прави, каквото ще.



Спомних си за онази възхитителна фраза на един баща, забравих кой точно: "Имах три способности - да пия мартини, да избирам хубава храна в ресторант и да връзвам вратовръзка. Установих, че само последното ще е от полза за малкия."

В тази поредица ще се опитам да пиша за последното от тези три неща. Да видим дали ще му/ви харесат.

Ще започна с три истории. За да му покажа колко е важно да си любопитен в ноговодишните си обещания, а не да скачаш до небето от радост, че в баницата с късмети ти се е паднала "нова кола". Звучи ми като успешна формула: любопитство > интересна работа > хубав живот.

В първата сряда от годината прочетох текста за лайнера "Олимпик", топъл-топъл, беше току-що публикуван в един интелигентен сайт. Същата вечер търсих нещо за бокс, ала попаднах на отличен материал за Мохамед Али. И за да завърша със спортсменския дух, докато се занимавах с възможните и невъзможни бойкоти на зимната олимпиада в Сочи, открих истината за олимпиадите (назад към Мексико, 60-те години).

И сега, когато го попитат сина ми "какви са твоите ноговодишни резолюции", ще има три възможности за отговор. Ще ги разкажа и на вас.

Някъде в средата на 1907 г. Джей Брюс Исмей и Джей Пи Морган, съответно президент и основен собственик на компанията White Star Lion, решават, че ще направят три кораба, невиждани досега. Огромни. Луксозни. За бедни и богати. Конкуренцията ги притиска – останалите строят по-бързи лайнери, няма време за губене. Исмей и Морган залагат на друго – техните кораби ще са по-големи, по-луксозни, по-ексклузивни. Ще има махагон и мрамор, но и обикновени кушетки. Скоростта не е от такова значение.

Първите два кораба на Исмей и Морган, чийто скици са одобрени на 29 юли 1908 г., са "Олимпик" и "Титаник". Идентични като братя близнаци, корабите бият всички останали по лукс и удобства.

Писателят и есеист в списание The New Yorker Адам Гопник пише за приликата между тях: "Олимпик" беше направен по същото време, от същите хора, за да извършва същата работа, по същия начин."

С една разлика - "Олимпик" служи вярно години наред, от 1911 до 1935 г. "Титаник" служи вярно едва няколко дни, от 10 до 15 април.

Гопник продължава: "Сигурно не сте чували за "Олимпик". Защото имаме фатално привличане към фаталността. Няма филм или музикална комедия за "Олимпик" с участието на Хю Джакман и Ан Хатауей за щастливия край на едно пътуване. Има само един филм и помним само една трагична история." За "Титаник".

"Олимпик" или "Титаник"? Коя е твоята новогодишна резолюция? Да помниш и говориш за онези, които се предават? Или онези, които продължават? Кой от двата кораба избираш?

Втора история, няколко декади по-късно. На 28 април 1967 г. шампионът Мохамед Али отказва да се сражава във Виетнам. Али, който отскоро е мюсюлманин, се оправдава с религиозни причини. Али е шампион на ринга, но не иска да бъде шампион на бойното поле. Три години по-рано той грабва титлата, като бие Сони Листън в шест рунда (в началото на седми рунд Сони се предава, оправдава се със силни болки в рамото).

Когато отказва на армията, Мохамед Али получава няколко удара. Първо отнемат титлата му. После го осъждат на 5 години затвор, глоба от 10 хиляди долара и му забраняват да се боксира три години. Въпреки че не влиза в затвора, Али е извън ринга в най-добрите си години - от 25 до 28-годишна възраст.

"Али прекара годините си с най-голям физически потенциал в забрава", пише писателят Тони Парсънс, по-известен като колумнист в британските таблоиди. "И когато Али се върна на ринга, вече не притежаваше скоростта и плавността на движенията на младостта. Но всички тези атрибути на младостта бяха заменени с изумителен кураж. Преобразеният Али оправи Джордж Форман през 1974 г. - някои коментатори смятаха, че може да го убие в Киншаса, тогавашен Заир – и най-големия си противник, Джо Фрейзър, година по-късно."

Историята на Али ми прилича на знаменития отговор "защото го има" на английския алпинист Джордж Лий Малори, когато го питат защо е искал да изкачи Еверест.

Историята на Али не е новогодишен късмет, който ти казва, че пак ще бъдеш шампион. Тя е новогодишно решение. Като малък всеки се катери по дърветата, някои падат и никога не изкачват същото дърво. Други също падат, стават и се запътват към още по-високо дърво. "Защото го има."

Трета история, Мексико. През 1968 г. по време на Олимпийските игри всички скачат скок височина, както се е скачало до 1968 г. Засилваш се и прескачаш летвата, гледайки с лице към нея. Техниката е известна като Western Roll. Един горещ следобед по време на игрите, донякъде непознат атлет подскача на едно място, гледа към летвата, засилва се. Приближава се, но в последният момент, вместо да скочи с лице към нея се обръща и – трибуните не разбират какво става – скача над нея, обърнат по гръб. Не по корем, а по гръб. Световен рекорд. Името му е Дик Фосбъри. Неговият метод, познат като Fosbury Flop, се използва и до днес. Тогава Фосбъри скочи по-високо от останалите.

Ще се опитам на това да го науча. Оцелява се с такива решения, не с късмети от новогодишната баница.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Водещата марка в козметиката за коса Redken вече и на българския пазар Водещата марка в козметиката за коса Redken вече и на българския пазар

Компанията, собственост на L’Oréal, предлага професионални продукти за мъже и жени

18 окт 2019, 2231 прочитания

В Белград, на чисто 1 В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

11 окт 2019, 2516 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
На връщане от ада

Тягостните акварели на музиканта Мерилин Менсън в Groninger Museum

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10