Смъртта й отива
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Смъртта й отива

Смъртта й отива

Театралната терапия на Боб Уилсън и Марина Абрамович лекува Ню Йорк

6458 прочитания

"Един от най-провокативните и впечатляващи артисти на новото време – Марина Абрамович, напусна този свят на 67 години", с това смразяващо заглавие режисьорът на спектакъла "Животът и смъртта на Марина Абрамович" Робърт Уилсън и неговият екип подготвят зрителите в нюйоркския център Park Avenue Armory за онова, което им предстои. Това е и първото изречение, с което Уилсън представя хитовото представление, дебютирало на сцената на театралния фестивал в Манчестър през 2011 г. Когато артистичният директор на фестивала Алекс Путс поема функцията креативен директор на Park Avenue Armory, съвсем очаквано изтегля спектакъла на нюйоркска сцена за радост на многобройните почитатели на Марина Абрамович и Робърт Уилсън – прочут визуален експериментатор, който работи активно с композитора Филип Глас. За пътешествието в живота и смъртта на артистката Путс обаче избира друг музикален гений – вокалистът на Anthony and The Johnsons Антъни Хигърти и прибавя магнетичното присъствие на актьора Уилям Дефо.

Повече от две години Алекс Путс и Робърт Уилсън обмислят идеята за представянето на спектакъла на нюйоркска сцена след големия успех на продукцията в Манчестър, Лисабон, гостуването в други европейски столици, както и появата на голям екран на документалния филм "Животът и смъртта на Марина Абрамович" от Боб Уилсън", който детето-чудо на италианското документално кино Джиада Колагранде заснема през 2012 г.

След артистичната атака на Абрамович с проекта The Artist in present в нюйоркския музей MOMA, последвалото му филмиране в едноименния документален филм и премиерата на новата документална продукция "Методът на Марина Абрамович", тя признава, че ако "The Artist in Present ми показа, че мога да устоя на всичко - преумора, стрес, свръхемоции, Боб Уилсън ми доказа, че мога да премина през миналото, живота и смъртта си безстрашно!"

Във времето Марина и Боб Уилсън се срещат няколко пъти – в далечната 1970 г. в Белград и по-късно във Венеция, когато Боб Уилсън печели "Златен лъв" за провокативната си инсталация. В края на 2007 г. Марина звъни на своя приятел Боб с идеята да започнат да работят заедно върху театрален проект за нейната смърт, спомня си креативният директор на Park Avenue Armory Алекс Путс. Отговорът на Боб бил: "Само ако ми позволиш да покажа на сцената и твоя живот" и започнал експедиция в спомените на Марина – преживяване и с терапевтичен за нея ефект. "Аз съм пърформънс, експеримент, а Боб е театър, постановка, затова онова, което се случва на сцената буквално издухва всички представи на публиката за реалност!", разкрива на пресконференция преди премиерата на проекта в Ню Йорк самата Абрамович.

Но реалността на Боб и Марина не е чиста фикция, защото се базира на факти от живота й – трудното детство в Белград, турболентните отношения на Марина с майка й и с бившия й партньор Франк, известен с творческия си псевдоним Улей. Боб прекарва дни в компанията на артистката с разговори за живота й, болезнените спомени, надеждите, любовите. "Марина ми разказваше много от историите на семейството си, на любовните си авантюри, на големите любовни истории и болезнените страдания. Така изградих една визуална поема за живота й, но го направих по мой начин, без да се влия от нея. Тя се шегуваше, че няма никакъв контрол върху собствения си живот и се чувства като кукла на конци", добавя режисьорът. "Плаках по време на всяка репетиция, докато Боб само ме поглеждаше и казваше строго: "Не ти трябва да плачеш, а публиката", спомня си Марина.

Но сценичното преживяване има силен емоционален ефект, който усеща и публиката в Park Avenue Armory. Артистичният подход на Уилсън се доближава до една споделена психотерапия. "Марина не е истинска актриса, така че за кратко време трябваше да се научи да говори, да се движи на сцената, където нещата трябва да бъдат големи, за да бъдат видени, забелязани от публиката. Работя много активно със светлината и музиката. Вярвам, че светлината е магическата пръчка, с която се прокарва тунел между публиката и артистите на сцената", добавя Боб Уилсън след коментара на Марина Абрамович, че използваните светлини в спектакъла могат да захранят цял град. И докато светлината изважда на бял свят някои от най-болезнените й спомени от детството и годините, прекарани в Белград, актьорът Уилям Дефо и Антъни Хегарти са вестоносците на смъртта й. "Не бих могла да си представя други герои в това приключение. Уилям е величествен, а Антъни пробива сърцето му с куршумите на гласа си!", коментира Марина.

"Не можете да си представите колко освобождаващо бе преживяването за мен. Когато за първи път се срещнахме с Боб, за да обсъдим екипа на спектакъла, той бе категоричен, че аз трябва да изиграя ролята на майка ми. Имах голям проблем в общуването с нея през годините, една връзка, изградена върху две полярни състояния – обич и омраза. Но Боб съзря нещо там и го превърна в основен акцент на спектакъла. При това драмата е толкова голяма и трудна за преглъщане, че през нея може да се премине само със смях. Често ми задават въпроса защо артистичната му работа е базирана върху биографични елементи, а отговорът ми е, че всеки артист използва своя живот като артистичен материал. За мен изкуството е претворяване на тези чувства и мисли в един универсален език. Колкото повече се впускаш в себе си, толкова по-универсален ставаш. Щом това е моята биография, значи може да бъде биографията на всеки един от вас, нали?!"

"Един от най-провокативните и впечатляващи артисти на новото време – Марина Абрамович, напусна този свят на 67 години", с това смразяващо заглавие режисьорът на спектакъла "Животът и смъртта на Марина Абрамович" Робърт Уилсън и неговият екип подготвят зрителите в нюйоркския център Park Avenue Armory за онова, което им предстои. Това е и първото изречение, с което Уилсън представя хитовото представление, дебютирало на сцената на театралния фестивал в Манчестър през 2011 г. Когато артистичният директор на фестивала Алекс Путс поема функцията креативен директор на Park Avenue Armory, съвсем очаквано изтегля спектакъла на нюйоркска сцена за радост на многобройните почитатели на Марина Абрамович и Робърт Уилсън – прочут визуален експериментатор, който работи активно с композитора Филип Глас. За пътешествието в живота и смъртта на артистката Путс обаче избира друг музикален гений – вокалистът на Anthony and The Johnsons Антъни Хигърти и прибавя магнетичното присъствие на актьора Уилям Дефо.

Повече от две години Алекс Путс и Робърт Уилсън обмислят идеята за представянето на спектакъла на нюйоркска сцена след големия успех на продукцията в Манчестър, Лисабон, гостуването в други европейски столици, както и появата на голям екран на документалния филм "Животът и смъртта на Марина Абрамович" от Боб Уилсън", който детето-чудо на италианското документално кино Джиада Колагранде заснема през 2012 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    matera avatar :-|
    matera

    - Често ми задават въпроса защо артистичната му работа е базирана върху биографични елементи, а отговорът ми е, че всеки артист използва своя живот като артистичен материал. За мен изкуството е претворяване на тези чувства и мисли в един универсален език. Колкото повече се впускаш в себе си, толкова по-универсален ставаш. Щом това е моята биография, значи може да бъде биографията на всеки един от вас, нали?!"
    На Марина Абрамович-лек път към вечността!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK