С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

8 31 яну 2014, 16:10, 8901 прочитания

Годината започва с култура

Рига, новата европейска столица на културата, 25 години след промените

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

© Tevijas Sargs

Увеличаване

Инфографика

© Kaspars Garda

Увеличаване

В един много студен януарски ден през центъра на Рига минава странно, поне на пръв поглед, шествие. Хиляди жители на латвийската столица са застанали един срещу друг и с усмивка, която по чудо не замръзва, си подават книги. Живата верига минава през старата част на Рига, заради която градът е считан за най-красивия град в Прибалтика. Простира се през един от мостовете над река Даугава, която разделя града на две. Краят на редицата от хора, по която продължават да се движат подвързани в целофан книги, не се вижда. В съботния следобед жителите на Рига явно нямат нищо друго за правене, освен да си подават книги по дълга няколко километра жива верига. Може би нов рекорд в книгата на Гинес? Не. Урок по история.

Новата библиотека отваря врати 25 години след получаването на независимостта а от началото на годината еврото е новата местна валута.
@riga2014.org

През 1989 г. балтийските държави първи обявяват независимост от Съветския съюз. В израз на непреклонността си през август същата година жителите на Естония, Латвия и Литва правят протестна жива верига от Талин до Вилнюс. Четвърт век по-късно в латвийската столица няма протести. От днес Рига заедно с Умео в Швеция е европейска столица на културата, поне за 2014 г. "Главното послание на едногодишната програма е, че културата е сила, която води до позитивна промяна. Културата може да промени града, възприятията и живота ни", обясняват организаторите.


Живата верига започва пред старата библиотека в центъра на града и приключва в новата библиотека на другия бряг на реката. Този хепънинг е пълен със символи - Рига демонстрира ценни качества като начетеност и издържливост. Новата библиотека отваря врати 25 години след получаването на независимостта, а от началото на годината еврото е новата местна валута.

Какво се случва през този период? В приятно ухаещото такси има безжичен интернет, шофьорът говори добър английски – първо добро впечатление. Минаваме покрай една от новите високи жилищни сгради край брега на реката, в далечината се строят още два небостъргача. На една от главните улици в града съседстват бутици на Armani, Zegna и Burberry. Клиенти обаче няма. Вероятно магазините са спомен от едни по-добри времена.

Икономическата криза от края на миналото десетилетие е особено безпощадна към доскорошните балтийските тигри, трите републики, често давани за пример за успешно развитие. Всъщност балтийските държави, винаги разглеждани като пакет, при всяка възможност демонстрират своите различия. Днес, когато Литва, Латвия и Естония са заедно в ЕС, все още няма изгледи строителството на железопътна линия, свързваща най-накрая техните столици, да започне скоро. Проблемът не е финансов – средствата отдавна са намерени.



Днес знаем, че успешното развитие струва много трудни за изплащане кредити. Латвия е най-голямата жертва на рецесията, която през 2009 г. изкара хиляди протестиращи на улицата. С ипотеки за жилища, загубили 50-60% от стойността си, и без работа, много латвийци тогава се почувстваха излъгани.
През есента на миналата година Латвия, която не се появява често в новините, отново привлече вниманието. Срутил се покрив на супермаркет в Рига отне живота на повече от 50 души. Най-голямата трагедия в съвременната историята на държавата доведе до оставката на правителството.

Часове след книжната жива верига упоритост се иска и в реставрираната сграда на операта, разположена на най-видно място в столицата. "Лешникотрошачката" се поставя тук от незапомнени времена – "Само сменят балетистите с по-млади," подслушвам – но билети няма. Никой обаче не се отказва – от последния ред на втори балкон нататък всеки може да гледа балета, но прав. Зоната за правостоящи е пълна. "Сядайте и по стъпалата", приканват разпоредителките.

Последни приготовления минути преди началото на балета. Родители сменят маратонките на децата си с официални обувки, майки оправят прическите си и се качват на високи токчета. Дамите в бални рокли – гол гръб или буфан ръкави – не са мнозинство, но са достатъчно на брой, за да направят впечатление. Някои неща просто не се променят – посещението на операта тук продължава да е празник, който изисква строг дрескод.

"Дъщеря ми танцува във втора част. Милата, от осем години е балерина. Сега е на 12. В училище е от 8 до 8. Днес ще е тук десет часа. Докато завърши балетното училище, в класа й от 20 души ще са останали най-много петима." Жената до мен ме заговаря на руски. През антракта успяваме да подхванем няколко теми: "Трябва да видите Балтийско море през лятото. Разкошно е, но не става за къпане" - но така и не се решавам да й задам въпроса, който наистина ме интересува.



В Латвия, държава в която руски говорещите представляват повече от 25% от населението, често ще чуем руски, считан официално за чужд език, но няма да го видим на уличните табели например. Привилегировани през години на Съветския съюз, руски говорещите в Латвия, както в съседна Естония и Литва, в годините на промяната трябва да преминат трудни житейски тестове, в това число и езикови. В едно кафене в Рига, 700-хиляден град с близо 50% руски говорещо население, наблюдавам как малко момче учи майка си на латвийски. Русия няма особен авторитет на правозащитник, но така или иначе издава годишен доклад за правата на човека в Европа, в който никога не пропуска да порицае трите балтийски републики за нарушаване правата на руското малцинство, голяма част от което все още няма дори гражданство.

Втората част на "Лешникотрошачката" започва, без да разбера как според моята руски говореща събеседничка се променя Латвия през последния четвърт век.

Vina Studija

Vina Studija

Във Vina Studija, нашумяла верига от всичко на всичко два приятни като дизайн, храна и питиета винени бара, преобладава руският. Намирането на място граничи с чудо. По всяка вероятност кризата е свършила, поне ако се съди по леещото се шампанско и крем супата от моркови за 5 евро.


Във Vina Studija, нашумяла верига от всичко на всичко два приятни като дизайн, храна и питиета винени бара, преобладава руският. Намирането на място граничи с чудо. В петък вечер безуспешно пробваме два пъти.

По всяка вероятност кризата е свършила, поне ако се съди по леещото се шампанско и крем супата от моркови за 5 евро. Когато на следващия ден си намирам маса (номерът е да дойдете за късен обяд и да си резервирате маса и за вечерта), дрескодът отново ме впечатлява, особено когато започват да прииждат мъже с папийонки. Пиенето на вино също е празник.

Рига оставя изключително позитивно кулинарно впечатление, което може да се очаква предвид това, че най-старият ресторант в града е от края на XIII век. Близостта със скандинавските държави оказва влияние върху кулинарната карта на града, на която, разбира се, има и много руски акценти. Интереса ми обаче събуждат ресторантите с по-трудната за намиране из Европа узбекска кухня. В Рига има четири такива ресторанта с добри ревюта. За съжаление, както предупреждава една от рецензиите, заведенията остават добре пазена тайна. След няколко обиколки в кръг потвърждавам този факт.

Що се отнася до местната кухня, предупрежденията са за изобилие от въглехидрати. Галерия Istaba предлага достъпно местно изкуство и красиви предмети за вкъщи и приятели. Istaba е също и книжарница, в която може да попаднете и на вечерно четене на поезия. Познатият звън на чинии и чаши ме качва на втория етаж на галерията, откъдето, разположен в домашен фотьойл, наблюдавам случващото се долу.

Минимализмът на севера се усеща в менюто. "Има месо, има риба. Какво ще желаете", посреща ме сервитьорката. Istaba е едно от работните места на популярен телевизионен готвач, известен с кулинарния си национализъм. Сервитьорката описва набързо пилето – това е едно от местата, където трябва да се доверите на готвача и да не задавате много въпроси - и отрупва масата с тапас, салата и изпечен на метър от моята маса хляб.

Чинията с печеното пилето в сос от боровинки едвам се побира на масата, защото пристига в комбинация с паница кус-кус със зеленчуци и още зеленчуци, този път на пара, обилно поръсени със сусам. Кухнята в Istaba е толкова проста и домашна, че дори чиниите напомнят за кухнята на баба – всяка е различна, задължително с флорални мотиви. Сервитьорката не е никак учудена, когато 40 минути по-късно прибира с усмивка девет излизани чинии и чинийки и една празна чаша вино. Изненаданият съм аз.

Istaba

Istaba


Близостта с природата се усеща не само в латвийските ресторанти, но и в магазините с местен дизайн. an&angel съзирам на първия си час в града. Стилните и както всичко останало из магазините с местен дизайн изчистени порцеланови купи с тази марка дори ме вдъхновяват да посетя местния Музей на порцелана, за да разнищя връзката между дизайн и порцелан в Латвия. Цената от 100 евро за купа действа охлаждащо на ентусиазма ми, не че някой се нуждае от повече хлад през януари в Рига.

В Look at Riga, магазин с напълно местен дизайн в стария град, опипвам папийонките от дърво – напълно носими – и меря тениска, върху която може да се пише и рисува с тебешир. По уличките на стария град бързат мъже и жени с кожени шапки и палта, като тези в магазините в центъра на Варна.

Слънцето е огряло площада и двойка азиатски туристи се опитва да прави снимки, без да сваля дебелите ръкавици. От нищото изникват две момичета в народни носии, следвани от момче в костюм на прасе. От раницата на прасето се носи народна музика. "Елате при нас, правим най-добрите наденички", рекламират ресторанта момичетата. Азиатците си правят по една снимка с прасето и отклоняват поканата.

В галерия Etmo отново потъваме сред естествени материали като вълна и лен. Ленените покривки вървят добре с небаналните стъклени съдове, които също са изложени тук. Латвийските дизайнери определено си разбират от работата и знаят колко струват. Много.

Навън става притеснително ледено – ето едно оправдание да си купите скъп шал в сдържани цветове от Etmo – и на път за вкъщи за последно се шмугвам в Riija, бутик, който обича да го наричат design and lifestyle barn.

Русокосата продавачка жонглира с три езика и като същински Шива вади шалове, ръкавици, вълнени одеяла, пуловери, бележници от рециклирана хартия и керамика в зависимост от нуждите на клиентите.

Rija

Rija


Riija събира на едно място цялата северна сдържаност и уют, които ще са ви от полза вкъщи. Цветовете са бяло, бежово и сиво, без това да означава студ. Освен за правене на калъфи за iPhone дървото в Латвия служи и за изработката на други полезни предмети. Дървените подложки за горещи чаши са по 2 евро и наистина те карат да искаш да си направиш чаша чай само за да можеш да я поставиш върху дървения коустър.

"За първи път ли сте в Рига?", продавачката пита английската двойка, опипваща вълнените одеяла. "Чудесен избор." Коментарът се отнася за одеялото Klippan Saule в сиво, черно и бяло.
Но пък също така важи и за Рига.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гордост, кино и предразсъдъци 2 Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

14 фев 2020, 2121 прочитания

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност" Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

14 фев 2020, 1137 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Кутията на спомените

Любимият фотограф на Франк Синатра и Джеймс Дийн отваря архива си с холивудски фотографии

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10