Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

6 14 фев 2014, 14:16, 8658 прочитания

Епизод 2: Стига бръщолеви глупотевини

или как да науча малкия да говори правилно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Във всеки епизод на "Boys II Men" Константин Вълков разказва на какво би научил малкия си син.

Ако трябва да обобщи, това е любопитство. Преди да започне да пише, не казваше на никого за рубриката. Опасността "на всяка цена трябва да включиш и това…" е огромна.

Той се опитва да включва това, което му е интересно. Надява се и на вас.
В тия технологични години всяка злополука се посреща с определен ритуал. Разчепква се до най-малкия детайл. Когато през 2009 г. падна самолетът от Рио до Париж, изпратиха най-високотехногичните джаджи и най-добрите специалисти да се ровят в останките. Даже аз се запалих и открих човека, който пък откри в океана черната кутия на дълбочина четири километра. Тези хора се гениалните редактори – взимат останка, разнищват я, махат всичко ненужно, полират, изследват и после поднасят готовата информация в разбираем вид. Вадят от океана най-важното, другото оставят във водата.

Такива са и редакторите, които работят с думи. Ако Дейвид Гало е един от най-добрите океанографи, Макс Пъркинс е един от най-добрите редактори. Открих първия заради любов към самолетите и имах шанс да говоря с него почти час. Открих втория от любопитство към коридата, но нямаше как да говоря – беше починал през 2008 г.


Бях се хванал да проучвам незнайни факти за "И слънце изгрява" и "Смърт след пладне" на Ърнест Хемингуей, навярно най-популярните книги за бикоборство. Така попаднах на името му – редактор Макс Пъркинс, добър ден. Прочетох, че бил гений и чудак, а после прочетох и цяла книга за него. Докато редактирал "Сбогом на оръжията", пак на Хемингуей, решил да поговори с издателя Чарлс Скрибнър за честата употреба в ръкописа на думите лайно, чукам и пикая. Записал ги прилежно на календара в графата "задачи за днес", за да не забрави да ги обсъди със Скрибнър. Старият хитрец Скрибнър обаче видял календара и думите, докато минавал покрай бюрото на Пъркинс. Уплашено го повикал в кабинета и казал, че е сериозно притеснен от трите неща, които Макс възнамерява да свърши днес. Чудак, предупредих ви.

Макс Пъркинс бил абсолютно непознат за широката публика, казва писателят Андрю Скот Берг. Въпросната широка публика познавала крайния продукт – книгите на Скот Фитцджералд, Ърнест Хемингуей, Томас Улф (който всъщност си е Томас Вълков, демн ю). Макс би поправил горното "абсолютно непознат" като задраска с червено "абсолютно". Редактор, който трие излишното.

Пъркинс не поправял само правописни и пунктуационни грешки. Помагал на авторите да структурират книгите, да измислят заглавие, да добавят сюжетна линия, да излязат от депресия, да пият мартини, давал пари на заем. Бил като техен баща, познахте.



Издателите се надцаквали за такива като Макс Пъркинс. Тия хора били златни мини, по-ценни и от писателите. Шлифовали текста, обличали го секси, придавали му търговски вид.

В ония години издателите правили бая пари, поради което имали интерес да отглеждат още като Макс Пъркинс. Често го молели да играе ролята на учител, ала той отказвал. Вярвал, че работата му е да остане невидим. Веднъж все пак се съгласил.

Било малко преди шест на дъждовна мартенска вечер на 1946 г., той стоял в любимия си бар - слаб мъж с посивяла коса – и тъкмо привършвал поредно мартини. Зареден за това, което предстои, решил да прекъсне серията, извадил банкноти и платил. Протегнал се за палтото, шапката и чадъра. Шмугнал се в тъмен "Манхатън", дъждът се усилвал, трябвало да стигне няколко пресечки по-надолу до 43-та улица. Там го чакали любопитни мъже и жени, които учат що е издателски бизнес. Знаели, че от книгите се правели добри пачки, освен това работата била интересна и те искали да прихванат триковете на занаята. Посещавали вечерни курсове. Понякога закъснявали за лекциите, но този път били навреме. В шест часа, за да чуят Макс Пъркинс, дъ-мартини-гай. Темата – как се редактират ръкописи на Фитцджералд, Хемингуей и останалите.

Макс Пъркинс отворил вратата. Главите се извърнали – на прага стоял прогизнал господин, няма и 70 килограма, висок метър седемдесет и пет, гений. Говорил три часа и си тръгнал малко след девет, за да не изпусне влака за вкъщи. Само за три часа успял да ги научи на неща, които биха отнели три месеца. Всички потвърдили, че е гений.

Какво би станало, ако всеки от нас можеше да прекара такива три часа? Да се научи да пише и говори правилно, а после да научи и своите деца?

Когато прочетох, че първите три години са най-важни за развитието, започнах да внимавам какво говоря на Явор. Та той тъкмо стана на една, дето се казва, една трета от ценното време за обучение мина.

Малкият попива, после отвръща с първия звук, дума, мама, тати, изречение. Объркан словоред, ти го поправяш. Объркани букви, ти ги наместваш.

Засега казва "и", "една", "мама" и разни други неща, които не са ясни.

"И" е съюз, но Явор няма как да знае това. "Една" често е излишна дума, освен ако не е в комбинация с "годинка". Питаш "на колко годинки стана", той сочи с пръстче и казва "една". Дотук добре. При всяка една среща с познати, които го питат, той казва "една", сигурно скоро ще пита "ама при всяка една среща ли ще ме питат това". Няма как да знае, че във "всяка една среща" има нещо излишно и това е "една". Каква "всяка една среща" като достатъчно е "всяка среща"? Някой ден ще говори и пише така. Полунеправилно. Като всеки един от нас, пардон, всеки от нас.

След първите думи ще каже първото изречение и аз – като негов баща - ще се опитам да го поощря, поправя, помогна. Ще трябва да го редактирам, а се страхувам, че не съм добър в това. После идват две изречения едно след друго, първа дълга история. Колко ли ще е хубаво, ако мога да го науча за три часа и той да знае кое е правилно.

Три часа? Казват, че са необходими 10 000 часа, които трябва да посветиш на нещо, за да станеш наистина добър.

Ще успея ли да обясня на малкия липсата на логика в някои думи; необходимостта да съкращава, а да не добавя? Дали той ще ми каже, че има спел чек функция на лаптопа, да не го занимавам с глупости?

Трудна работа. Идват тежки дни, скоро ще проговори. Дали ще разбере, че дори в първото му "и" има интересни тънкости?

Сега казва "и", без да знае, че "и" освен съюз е един от любимите похвати на Хемингуей, който Макс Пъркънс окуражавал. По-късно Хемингуей ще влияе на други автори с това "и". Едно обикновено "и", представяте ли си? И начинът на писане се променя. И влиянието тръгва като свлачище, връщане няма.

В "Професионалистът" на спортния журналист Бил Хейнц, повлиян от Хемингуей, откривам прекрасно използване на въпросното "и". Например: "Тя стоеше там с другата жена и те бяха на около трийсет и техните палта и украшения бяха очевидно нови и подбрани с такова голямо внимание и толкова малко вкус." Изречението не е нищо особено, някакви наблюдения, но вижте какво носи употребата на "и". В родното школо не биха поощрили това, какво остава за картичка с похвала.

Шест дни след излизането на книгата Бил Хейнц получил телеграма: "Професионалистът е единствената добра книга за бокс, която съм чел, и отлична дебютна книга само по себе си. Хемингуей."

Неочаквана изненада, ще кажете. Защо "неочаквана изненада", като би трябвало да бъде просто "изненада", за какво ви е това "неочаквана"? Телеграмата е най-добрият безплатен подарък за начинаещ автор. "Безплатен" е излишно, би поправил Макс Пъркинс. Но подаръкът е заслужен, реалните факти показват, че книгата е хубава. "Реални" - зачерква се, остават само "факти." Дори психично луд би разбрал това. "Психично" е излишно. И така нататък.

Трябва да се науча да говоря кратко и правилно. Малкият попива всичко.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

СССР: една одисея в Космоса СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

29 май 2020, 650 прочитания

Средиземноморска арт диета Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

29 май 2020, 474 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Поздрав към слънцето

Изложба с визуалната история на йога

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Aко това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10