Евангелието по Матю
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Евангелието по Матю

Матю Барни и Маги Гиленхал<br /><br />

Евангелието по Матю

360 минути лудост в света на Матю Барни със зомби операта River Of Fundament по Норман Мейлър

6507 прочитания

Матю Барни и Маги Гиленхал<br /><br />

© © BFA Images


"Живеем във време, което е създало изкуството на абсурда. Това е нашето изкуство. То включва хепънингите, поп арта и театъра на абсурда… Дали имаме това изкуство, защото абсурдът е патината на отпадъците, или сме изправени лице в лице с отчаяното?  

Кание Уест и Матю Барни
Източник: © BFA Images

Или, напротив, най-рационалното усилие, идващо от най-дълбоките пластове на подсъзнанието ни, е да спасим цивилизацията от ада и чумата на нейното залежаване." Парещият въпрос на американския писател Норман Мейлър е намерил отговора си в свободната екранизация на един от най-любопитните му романи "Древни вечери". Зад него стои Матю Барни, съпругът на Бьорк.

В началото на февруари авангардният артист показа почти 6-часовата си екранна вакханалия за пръв път пред филмови и арт критици в Ню Йорк и резултатът не закъсня. Онлайн платформата Hyper Allergic нарече експеримента "свободно потъване в лайната на Барни", позовавайки се на коментара на Майкъл Милър от GalleristNY, който деликатно започва текста си с: "намирам за изключително перверзно да се пише рецензия на нещо, което трае близо шест часа (с два антракта)". 

Питър Сарсгаард
Източник: © BFA Images

Шест екранни часа и седем години отнемат създаването, заснемането и монтирането на един от най-амбициозните проекти на американския артист Матю Барни, известен с поредицата Cremaster и филма с участието на съпругата му Бьорк Drawing Restraint 9 от 2005 г. Всичко тръгва от разговор между Барни и Мейлър, в който авторът на "Голите и мъртвите" предлага на Матю да екранизира "един от най-смелите ми и луди романи, "Древни вечери". Антъни Бърджис нарича историческия роман за Египет една от най-великите творби на съвременната митопоезия". За Матю Барни това се оказва искрата, запалила големия пожар, наречен River of Fundament.

В мегапродукцията, която екипът представя като филмова опера, се включват оперният композитор Джонатан Беплър, синът на Норман Мейлър – Джон Бъфало Мейлър, актьорите Елън Бърнстейн, Маги Гиленхал, Пол Джамати. Включват се и любимката на Барни и звезда от филма Cremaster 3 – Ейми Мълинс, чернокожият джаз музикант Милфърд Грейвс, порноактьори и една мъртва крава. "Кравата, в чийто стомах за кратко трябва да влезе синът на Норман Мейлър, намерихме от един касапин в Ню Йорк. Порноактьорите събрахме с обява, както и многобройната масовка. В една от сцените героинята на Маги Гиленхал е в близък план, после камерата се изтегля и се вижда, че зад гърба й двама порноактьори си хапят задниците. Също така имаме сцена, в която един от тях уринира върху масата. С часове давахме вода на този човек, за да може в исканото от Матю време той да е в действие възможно по-дълго!", коментира в работните бележки на продукцията човек от екипа.

Барбара Гладстоун, Марина Абрамович, Линда Яблонски, Клаус Бизенбах
Източник: © BFA Images

Секс, кръв, експлозии, екскременти, лудост и многобройни и свободно нахвърляни цитати от Уолт Уитман, Ърнест Хемингуей, Ралф Емерсън, Уилям Бъроуз и виновникът за "пиршеството на ума и окото" Норман Мейлър изпълват River of Fundament. Продукцията, изцяло спонсорирана от Manchester International Festival, дебютира пред публика в Brooklyn Academy of Music в присъствието на целия екип и на другата любимка на арт средите в Ню Йорк – Марина Абрамович. Актрисата Маги Гиленхал и досега не може да си обясни защо Матю Барни се е спрял точно на нея за една от главните женски роли, но не крие възторга си от прекараното време заедно на снимачната площадка. "След като приключихме сцената, в която зад гърба ми двойка порноактьори въздишаха силно, погледнах Ейми Мълнис в очите и въздъхнах: "Това, по дяволите, е филм на Матю Барни все пак." Тогава разбрах какво имаше предвид тя, когато ми каза: "Във филмите на Матю не се търси логика.

Единственият важен въпрос е не защо трябва да правя това, а защо да не го направя?!

И ако се питате защо трябва да издържите 360 минути секс, насилие, кръв, смърт, експлозии и египетски митове, забъркани по Норман Мейлър, но силно овкусени и  подсилени от въображението на Матю Барни, единият възможен отговор може да бъде оценката на арт критика на в. New York Times Линда Яблонски: "Оставете се в ръцете на Барни, когато става въпрос за един спиращ дъха зомби мюзикъл, в който, за да преминете от единия в другия свят след прераждането, се гмурвате в река от екскременти." И ако в коментара на Яблонски реката от екскременти е поносима за човешкото възприятие, Hyper Allergic са много по-нетолерантни.

"Това е Матю Барни, ще се провикнат защитниците му. Той е голям, той е артист, той вижда по-далеч, а продукцията съдържа толкова силни и зрелищни сцени като взривяването на автомобил! Всъщност Барни мисли River of Fundament като проект, който ще се представя на сцена, и това най-вероятно обяснява защо на голям екран всички компоненти изглеждат като съшити с бели конци. Един мачо артист, обсебен от секса и насилието, прави шестчасова филмова адаптация на романа на един мачо писател, който се шири на 700 страници. И никой не знае за какво става въпрос въобще."

Идеята за прераждането и седемте етапа, през които се преминава, за да се постигне то, е в основата на романа на Норман Мейлър и филма на Матю Барни. Присъствието на покойния американски писател се усеща активно в лентата – на сина му е поверена една от ролите, в която героят преминава през етапите на своето прераждане и прекарва известно време в стомаха на крава. В най-големи детайли е пресъздаден апартаментът на Норман Мейлър в Бруклин, където е заснета и една от основните сцени с участието на Елън Бърнстейн и

писателя Салман Рушди. И докато една част от критиката замерва Барни с остри и хапливи отзиви, а друга благославя лудото му въображение, филмовата опера, както я нарича самият Матю Барни, е вече със запълнен график на представяния до края на лятото.

Успоредно с прожекциите на River of Fundament, Haus der Kunst в Мюнхен организира ретроспективна изложба на Матю Барни със силен акцент върху последния му проект. Куратор на експозицията е директорът на културния център Оквуи Енвезор, който само преди няколко месеца бе обявен за куратор на предстоящото през 2016 г. издание на венецианското Biennale.  

"Живеем във време, което е създало изкуството на абсурда. Това е нашето изкуство. То включва хепънингите, поп арта и театъра на абсурда… Дали имаме това изкуство, защото абсурдът е патината на отпадъците, или сме изправени лице в лице с отчаяното?  

Кание Уест и Матю Барни
Източник: © BFA Images

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK