Епизод 3: Строй се, преброй се!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Епизод 3: Строй се, преброй се!

Епизод 3: Строй се, преброй се!

Наръчник на дисциплинираното дете

8429 прочитания

Във всеки епизод на Boys II Men Константин Вълков разказва на какво би научил малкия си син. Ако трябва да обобщи, това е любопитство.

Преди да започне да пише, не казваше на никого за рубриката. Опасността "на всяка цена трябва да включиш и това…" е огромна.

Той се опитва да включва това, което му е интересно. Надява се и на вас.

Добре са го казали старите хора, простете за клишето - дисциплината е мост между целите и постигането им. Казват и друго - че спортът учи на дисциплина. Но кой точно спорт? Ако подметна корида или бокс, дали специалистите по физическо възпитание ще ме нападнат?

Ще ме нападнат. Защото има два вида дисциплина. Едната е по нешкаробевски значима и носи медали в социалистически съревнования сред спортове, в които принципно няма кой знае какво съревнование. Позволете да се съмнявам в дисциплината и самоконтрола, на които учат точно този тип спортове. Има и друга дисциплина, която върви с други спортове. Дисциплината на тореадора, на боксьора, на пилота от Формула 1. Да - тя е по-опасна, ще си тръгнете със синини, по-тежки травми, дори смърт. Но там се учи истинска дисциплина. На такава бих научил сина си.

Защото към нея е прибавена и необходимата доза риск.

Да учиш дете на първия тип дисциплина, е да го учиш на послушание. Да го научиш на втория тип е друго. Дори не е задължително да се посвети на някои от изброените горе странни спортове (за корида ще му е особено трудно, България ражда ли пилоти на Ф1?), но пък дори разказаните истории, прочетените книги или скромните опити на боксовия ринг ще го превърнат от малко момче в голям мъж с характер, решителност, борбен дух и един особен нюх за постигане на невъзможното, който спохожда само научените да рискуват.

Днес ще ви разкажа за тази дисциплина - от втория вид.

Дисциплина, която те прави стоически силен. Герой с осанка. Прецизен във всяко движение. Честен. В комфорт със себе си. Ефикасен. Готов на риск. Ще знаеш, че трябва да си напишеш домашното, да си научиш урока, но и понякога да действаш срещу правилата, описани в този урок. Хем си дисциплиниран, хем рискуваш. Като Манолете, дисциплинираното копеле Манолете, който в един момент е най-високоплатеният мъж в Испания, а в друг момент е мъртъв. Нищо, че е бил дисциплиниран ученик.

Дори и дисциплинираните ученици могат да пострадат.

Манолете умира в 5 сутринта на 29 август 1947 година от смъртоносни рани. Генерал Франко обявява тридневен национален траур, по радиото звучи погребална музика. Убиецът се казва Ислено, бик от по-силната и рядка порода Миура. Ислено убива едно бедно момче, което се въздига до национална икона, защото е дисциплинирано, но обича и да рискува.

Манолете се движи по ръба. Твърде близо до бика. Разбира се, че биковете са далтонисти, оставете червените плащове. В публиката отпиват спокойно от чаши с червено вино, дамите размахват червени ветрила. Струйката прясна кръв, причинена от бандерилите, също е червена, но се вижда само с театрален бинокъл. В един момент бикоборецът Манолете прилича на perder el sitio - страхливец, загубил своята увереност на арената - но само след миг стъпва гордо и оставя бика да мине на милиметри покрай изпъчените гърди. Изпънат като струна, Манолете е дисциплиниран, спокоен, благороден, но и готов е да рискува.

В това е и тънкостта на занаята. Да те научат от малък, че трябва да ставаш в точно уречения час. Да учиш, четеш, тренираш. Да спазваш срокове. Дисциплина, брат ми. Но когато дойде момента да се изправиш до бика, да си готов да навлезеш в неговата територия, да плюеш на правилата и да рискуваш.

Да навлезеш в неговата територия, без да ти пука, значи да не са ти викали като малък "внимавай да не паднеш", "внимавай да не настинеш", "внимавай да не се удариш".

Обучението в дисциплина и риск се случва постепенно. Защото главата трябва да е готова да поеме това обучение и да го тълкува правилно.

Това, което сигурно не знаете за спортове като бокс и корида, е, че те възпитават точно това - правят те по-силен ментално, отколкото каквато и да е друга тренировка. Учат на контрол и спокойствие, трудно постижими в други спортни дисциплини, били те и с олимпийско значение. И двата спорта са особени и аналогови - единият има нужда от слънце и открита арена, другият не обича слънце и се практикува в зала. Но и двата нямат нищо общо със смартфоните, широколентовия интернет, социалните мрежи или поредната модна фитнес програма, която "прочиства" съзнанието.

Днешните деца няма да тренират бокс или да се вдъхновяват от бикоборци, защото вдъхновението днес идва по дигитален начин. Боксът е за хулигани, коридата - за убийци на животни, така ги учат. По-добре с гривничка на китката, която има куп датчици. Също и мобилно приложение, което следи и измерва разни показатели по тялото, ама не и в главата. Здрав дух - работещо iPhone приложение. Здраво тяло - работещо iPhone приложение.

Ще кажете - по-добре iPhone приложение, а не смъртоносни удари, които едно дете може да получи на боксовия ринг или на арената. Сигурно ще сте прави, защото в тия спортове рано или късно става дума за смърт, нищо, че смъртта е едно от най-простите, но фундаментални неща на тоя свят.

Но и в смъртта има разлика. Нали помните за ония бик, дето убил Манолете. Бик от породата Миура. Има и други бикове обаче - от ония породи, дето се отглеждат, за да стигнат до чинията ви.

Тук е малката, но съществена разлика, която трябва да запомните. Между оня бик, който умира на арената, и другия, който е разфасован, за да се озове в чинията ви, има разлика. Съществена.

Да бъдеш бик за корида е далеч по-хубава съдба, отколкото бик за храна. Бикът за корида си остава бик до края на дните. Преди това не му режат рогата, не му скъсяват опашката, не го кастрират, не го затварят в тъмен и гнусен обор със стотици подобни, не го тъпчат със синтетични храни, не го притискат, за да се съберат повече от неговия род в противни клетки. Бикът за корида пасе навън. На открито. По китни зелени пасища. И така пет или шест години. Да, после умира на арената. Бързо. И другите умират бързо, само че в кланицата. Без да видят зелено пасище. Толкова за кощунството на коридата, която трябва да бъде забранена, и благородството на висшата кухня, която не трябва да бъде забранена.

Същото е и с бокса. Малко са спортните дисциплина, които тренират така спокойствието, разсъдъка, самосъзнанието.

Коридата и боксът са въпрос на гледна точка как ще възпитавате децата си. В моят случай подкрепям горещо крал Хуан Карлос, който обича да казва: "…Денят, в който Европа забрани коридата, е денят, в който Испания напуска Европейския съюз." Има защо, повярвайте.

Дисциплината също е въпрос на гледна точка. Първият вид дисциплина, типажът "строй се, преброй се", учи детето на послушание и отрицание на риска. Вторият учи на смирение, спазване на правилата, постоянство, любопитство към новото и към риска.

Кое ви харесва повече?

Във всеки епизод на Boys II Men Константин Вълков разказва на какво би научил малкия си син. Ако трябва да обобщи, това е любопитство.

Преди да започне да пише, не казваше на никого за рубриката. Опасността "на всяка цена трябва да включиш и това…" е огромна.

Той се опитва да включва това, което му е интересно. Надява се и на вас.

Добре са го казали старите хора, простете за клишето - дисциплината е мост между целите и постигането им. Казват и друго - че спортът учи на дисциплина. Но кой точно спорт? Ако подметна корида или бокс, дали специалистите по физическо възпитание ще ме нападнат?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Авторът тренирал ли е бокс или корида? Аз съм тренирал бокс само година и то много отдавна. Нямам някакви впечатления боксьорите да са по-дисциплинирани от другите спортисти.
    Иначе съм съгласен с тезата, че първо трябва да се научиш на правила и дисциплина, а после е важно да се научиш кога и как да нарушаваш правилата, за да отстояваш важните неща.
    Елементарно обяснено правилата са стандартизирани добри практики, които ни улесняват да постигаме резултати (ако всички се движим в дясното платно, движението е по-бързо и безопасно), но понякога трябва да се нарушат правилата (да се движиш вляво, ако вдясно има дупка или нещо друго страшно), за да си в безопасност.
    Най-високото ниво на правила са ценностите, които са част от личността или културата. Но личността и културата могат да се променят.
    Емоциите са най-ниският адаптивен механизъм и отдавна (поне от Буда насам) се знае, че най-големият майсторлък е да намериш баланс между емоциите и разума (който въвежда правилата).
    Според Юнг претенцията, че можеш разумно да разбереш и управляваш всичко в този толкова сложен свят е безумна и затова има нужда от символно (например, чрез изкуство или религия) преработване на реалността.
    Правилата са карта, която ни позволява да се ориентираме в терена, но "картата не е терена."

  • 2
    seemore avatar :-(
    i'm sick and tired

    Гадно нещо е коридата!
    Гнусно и недостойно за човека.
    Оттам нататъка - каква дисциплина, какви 5 лв....

  • 3
    nadyaat avatar :-|
    nadyaat

    Поздравления за смелата позиция!

  • 4
    naiden_pravdev avatar :-|
    naiden_pravdev

    В един красив испански град преди четири години, минавайки край арената, домакинът ми с неудобство обясни предназначението на обекта.

  • 5
    benisio avatar :-|
    benisio

    Браво! Харесва ми.
    Когато плющят месо - тогава не им пречи, че убиват животни.
    А когато е на корида - било лошо. Да, но в коридата животното се изправя срещу човека и може да се защити. А в кланницата не може да се защити, нали. Ама на пишман природозащитниците им е по-удобно да не разбират тия неща.

  • 7
    seemore avatar :-P
    i'm sick and tired

    Поздрав на пишман тореадорите!
    Първо, "кланица" вече се пише с 1 Н.
    Но явно сте били на корида, когато това се е случило:)
    Второ, прекалено елементарно и смешно е съждението е, че по-добре да те убият на арената, отколкото в кланицата. По простата причина, че бика никой не го е попитал дали въобще иска да бъде убит! Може да са много красиви движенията на бикобореца, но това не промена факта, че той убива невинно животно. А и това, че се убиват животни за ядене, не прави автоматично убийството на арената по-възвишено.
    Трето, кой каза, че всички ядат месо?....

    И последно, не виждам нищо срамно в това, да мислиш за природата, а ти?

  • 8
    benisio avatar :-P
    benisio

    На корида не съм бил, може и да отида ;)
    И няма нищо лошо да мислиш за природата, смешното и елементарно е когато не знаеш къде растат морковите и не знаеш къде се държи лопата, а мислиш за биомагазина със зелените реклами и колко си green.
    А иначе и растенията и животните не ги питат дали искат да станат храна за някой, може би ти го правиш? :)

    П.С.
    Ако искате кланница може и без нито едно "н" да го пишете - ваша воля.

    Ай със здраве.

  • 9
    dobrev1 avatar :-|
    dobrev1

    До колкото знам, в Англия бокса е (или пък е бил) задължителна част от обучението на младия джентълмен (на около 5- 6г. възраст).


    Някой знае ли на каква възраст е най-добре да се започне тренировка по бокс ?

  • 10
    pkitipov avatar :-?
    pkitipov

    Поздравления за смелата статия! Естествено, че за да разберем какво казва, авторът си служи с крайни, но верни примери. Сравнението с бик на арената и бик за пържоли ми хареса много! Може да добавим още за двуличното - ДА на законната продажба на цигари, ДА на законното производство и продажба на алкохол, ДА, или пък НЕ?! на криминалното деяние - притежаване на една цигара от канабис :) Да мерим с един аршин, моля.
    И още нещо. Стига с тази „наведена главица”. Хайде малко да изпъчим гърди и да научим наследниците на това! Гласувам за написаното със 100 X „Браво”!
    Хайде весели празници!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK