Фураж за вечеря
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фураж за вечеря

Фураж за вечеря

За модерното движение на събирателството, или как да се храниш само с това, което предлага природата

3510 прочитания

В края на първото десетилетие на нашия век икономическата криза превзе света и вся паника в немалко души и домакинства. Цените на хранителните стоки скочиха рязко и в западните страни се отвори нишата за алтернативните източници на храна. В Обединеното кралство спретнатите кокошарници в задните дворове се превърнаха в част от ландшафтния дизайн, покривите на Ню Йорк се накачулиха с пчелни кошери и зеленчукови градини, а из парковете и крайградските зони плъпнаха търсещите групички от съвременни наследници на събирачите от старокаменната епоха.

Събирателството (това е антропологическият термин, с който се описва набавянето на храна чрез събиране в природата. На английски думата е foraging и се използва за търсенето на храна и от всички останали видове животни, а forage, на български фураж, е растителната храна, добита по този начин) в един момент обаче прерасна от просто подпомагане на семейния бюджет в сериозна тенденция във висшата и домашната кулинария.

Всичко започва преди 1,5 милиона години, когато съвременният Homo sapiens още не съществува, но се предполага, че предците ни вече са били организирани в големи семейни групи и са измисляли стратегии за прехрана, основани на събирането на растителна храна, най-вече семена, плодове и корени, защото съдържат повече енергийни запаси, отколкото листата на дребни животинки и на лова. Още тогава убиването на дивеч не е било най-ефективният метод за осигуряване на вечерята и повечето храна на палеолитната трапеза идвала от методичните усилия на събирачите. В съвременния свят едва няколко хиляди души като тези от танзанийското племе хадза изцяло разчитат на хилядолетните знания и умения да се храниш само с това, което природата ти предлага. Част от тези древни традиции още не са забравени и много от нас все още ходят за гъби, горски плодове, лапад и киселец. Така неволно ставаме част от модерното движение на събирачите.

Организирането на курсове за намиране на дива храна не е новост – в САЩ те съществуват поне от 40 години, но в последно време броят им, както и броят на участниците в тях непрекъснато се увеличава. Издадени са много книги и наръчници за разпознаване на дивите растения, годни за храна. Знанията са изключително важни при събирателството, защото възможността да се попадне на токсични гъби и растения е забележимо голяма. Вероятно с това се обяснява и засиленият интерес към курсовете. Форажърите вече имат собствени фестивали, на които след щателната разходка в гората кошниците със смръчкули, млади листа от папрат, левурда, зайчи киселец, ако празникът е през пролетта, или с малини, боровинки, лешници, пачи крак и листа от слез през есента, се предоставят на местните кулинарни звезди, за да приготвят изисканата горска вечеря.

Дивата храна има много почитатели и сред професионалните готвачи и най вече сред тези от скандинавски държави. Рене Редзепи от копенхагенския ресторант Noma проправи пътя на готвенето с борови клонки, мъх и трънки и го направи толкова добре, че стана на шеф на най-добрия ресторант в света за три поредни години, а миналата отстъпи само с една позиция назад.

Всичко това изглежда похвално и полезно, но някои от събирачите определено минават границите на скромното съществуване и се отдават на специално организирани пътувания до места като боливийските дъждовни гори и Непал, където под вещото ръководство на невинаги местните гидове събират локалните диви гурме предложения.

Понякога градските събирачи в даден район са толкова много, че успяват да застрашат популациите на ядливите растения и гъби и властите са принудени да се намесят. Този аспект на събирането на дива храна въобще не трябва да се пренебрегва и едно от условията е, че растенията обитават различните държави с различна численост. Например в България морският копър, чиито сочни и хрупкави листа са чудесни в салати или пък задушени, е застрашено и защитено растение, докато в съседна Гърция той е обичаен див зеленчук, често срещан по петнайсетте хиляди километра брегова ивица. Разбира се, и флората на всяка страна е различна, затова използването на справочници, които не са актуални за определено място, може да бъде най-малкото безполезно. За съжаление в България опитите за наръчници за събиране на диви растения за храна са твърде малко и твърде далеч от полезното качество. Така че, ако се интересувате от този нов аспект на изкарване на прехраната, сприятелете се с ботаник или поне с възрастна дама от село, която е запомнила на какво я е учила майка ѝ.

Събирателството е чудесен начин за запазване на традициите във всеки регион. Дивата храна е директна среда, която осъществява взаимодействието между природата и културата, като това я оставя непроменена във времето. В това лично може да се убедите, като разберете колко много от хората, които познавате, знаят как се бере коприва и как тя се готви. Подсказвам – използват се само неразцъфналите връхчета, които се преди готвене се попарват във вряла вода. Всяка общност обаче си има собствен набор от диви растения, които готви. Например в Разложко правят супа от листата на омайничето, докато в Гоце-Делчевско салатата от иглика е чуден пролетен деликатес.

Извън съмнителните ефекти на прекаляването събирателството е добра възможност за възстановяване на емоционалната връзка с природата, а физическите усилия на открито и разнообразната храна също допринасят за положителното му въздействие върху здравето. И със сигурност спестява някой и друг лев от плод и зеленчука и фитнеса.

В края на първото десетилетие на нашия век икономическата криза превзе света и вся паника в немалко души и домакинства. Цените на хранителните стоки скочиха рязко и в западните страни се отвори нишата за алтернативните източници на храна. В Обединеното кралство спретнатите кокошарници в задните дворове се превърнаха в част от ландшафтния дизайн, покривите на Ню Йорк се накачулиха с пчелни кошери и зеленчукови градини, а из парковете и крайградските зони плъпнаха търсещите групички от съвременни наследници на събирачите от старокаменната епоха.

Събирателството (това е антропологическият термин, с който се описва набавянето на храна чрез събиране в природата. На английски думата е foraging и се използва за търсенето на храна и от всички останали видове животни, а forage, на български фураж, е растителната храна, добита по този начин) в един момент обаче прерасна от просто подпомагане на семейния бюджет в сериозна тенденция във висшата и домашната кулинария.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Хилядите години еволюция доведоха от събирачеството до състояние, когато човек не се мръдва дори от стола, а си поръчва всичката необходима храна по интернет. И някой му я донася къщи. Единственото, за което човек не го мързи, е да яде. ;)

  • 2
    pandelka avatar :-|
    pandelka

    Миналата седмица ми подариха цяла торба коприва и див чесън, брани в Лозенската планина. Получи се страшно вкусна супа,за съжаление челядта нещо не я оцени по достойнство.Добре че още има хора, които могат да си позволят да отделят време и то рано сутрин за това, и съм им страшно благодарна, защото ежедневието просто не ни позволява подобни гимнастики. В наша защита ще кажа все пак, че рядко се случва да поръчваме готова храна за вкъщи;)

  • 3
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#2] от "pandelka":

    Най-големият лукс е храна, приготвена от прясно набрани/произведени продукти, колкото и 'прости' да са те, обаче хората са забравили вкуса и'.

  • 4
    pandelka avatar :-|
    pandelka

    До коментар [#3] от "princess_x":
    Лошото е,че не само са забравили вкуса и. Наскоро един познат се опитваше да ме убеди, че вкусът на доматите от градината на баба бил просто мит и че разлика няма с тези от пазара и супермаркета. Друга майка пък, която е много горда, че отглежда детето си в кооперация в центъра, ми разясни, че детето и може да наблюдава животно само отдалече, евентуално от някоя полянка(става въпрос за овце, крави, кози) и никога не би допуснало то да се приближи, камо ли да ги погали. Така че, с право си важи сентенцията: о времена, о нрави:)

  • 5
    izabell avatar :-|
    izabell

    Не съм почитател на голямото разнообразие.Традиционната селекция на българската кухня е добра:)

  • 6
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    [quote#4:"pandelka"]Наскоро един познат се опитваше да ме убеди, че вкусът на доматите от градината на баба бил просто мит и че разлика няма с тези от пазара и супермаркета. [/quote]

    От много време съм стигнала до извода, че вкусът на хората е напълно променен/увреден от псевдо-храните, с които се тъпчат. Имах една приятелка, която отиде да живее в щатите преди 30тина години и ми се оплакваше от липсата на вкус в тамошните плодове и зеленчуци, особено доматите. Аз тогава не може да си представя за какво ми говори. Уви, тази американска 'мечта' дойде и у нас.
    Един от най-свидните ми спомени е как обядвах с току що откъснати домати, домашно сирене и содена пита, изпечена от баба ми; седнала на тревата на един хълм, където дядо ми имаше лятна къща.
    До скоро имаше много вкусни сортове домати в България, които ставаха огромни и бяха много сочни. Само че изчезнаха, защото не се поддават на превоз и дълго съхранение. Но, питма се, как така преди години хората можеха да ги превозват и съхраняват, а сега изведнаж се оказа трудно? Как така преди хората можеха да си наготвят цялото ядене от първични суровини, а сега изведнаж се оказват страшно заети, за да го правят?

  • 7
    pandelka avatar :-|
    pandelka

    [quote#6:"princess_x"]Един от най-свидните ми спомени е как обядвах с току що откъснати домати, домашно сирене и содена пита, изпечена от баба ми; седнала на тревата на един хълм, където дядо ми имаше лятна къща. [/quote]
    Бих добавила само:и една прясна зелена чушка, напълнена с домашно овче сирене:)
    Напълно съм съгласна за псевдо-храните. Голямата ми дъщеря не ще и да чуе за готвено със спанак, обаче не пропуска да си поиска Бейк- Ролс със спанак и сирене. И не бих казала, че не сме и предлагали истинска готвена храна, просто сякаш веднъж като опитат ментетата, не искат по никакъв начин от "оригинала".

  • 8
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    [quote#7:"pandelka"] сякаш веднъж като опитат ментетата, не искат по никакъв начин от "оригинала". [/quote]

    Според мен в това мистериозно корумпиращо действие на храните-менте се крие зловещата тайна на затлъстяването, превърнало се в основен здравословен проблем. И върху разкриването и изучаването на това действие трябва да се съсредоточат научните изследвания. Псевдо-хранителната промишленост вече инстинктивно го използва в своя полза.
    Един пример е как американизираната пица (освен хармбургерите), която няма нищо общо с оригиналната и е претоварена с най-различни ненужни и прекалорични добавки, завладя света.

  • 9
    noufar avatar :-|
    noufar

    Това са супер храните!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK