Фураж за вечеря
За модерното движение на събирателството, или как да се храниш само с това, което предлага природата


Константин Волев

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
В края на първото десетилетие на нашия век икономическата криза превзе света и вся паника в немалко души и домакинства. Цените на хранителните стоки скочиха рязко и в западните страни се отвори нишата за алтернативните източници на храна. В Обединеното кралство спретнатите кокошарници в задните дворове се превърнаха в част от ландшафтния дизайн, покривите на Ню Йорк се накачулиха с пчелни кошери и зеленчукови градини, а из парковете и крайградските зони плъпнаха търсещите групички от съвременни наследници на събирачите от старокаменната епоха.
Събирателството (това е антропологическият термин, с който се описва набавянето на храна чрез събиране в природата. На английски думата е foraging и се използва за търсенето на храна и от всички останали видове животни, а forage, на български фураж, е растителната храна, добита по този начин) в един момент обаче прерасна от просто подпомагане на семейния бюджет в сериозна тенденция във висшата и домашната кулинария.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
9 коментара
Хилядите години еволюция доведоха от събирачеството до състояние, когато човек не се мръдва дори от стола, а си поръчва всичката необходима храна по интернет. И някой му я донася къщи. Единственото, за което човек не го мързи, е да яде. ;)
Миналата седмица ми подариха цяла торба коприва и див чесън, брани в Лозенската планина. Получи се страшно вкусна супа,за съжаление челядта нещо не я оцени по достойнство.Добре че още има хора, които могат да си позволят да отделят време и то рано сутрин за това, и съм им страшно благодарна, защото ежедневието просто не ни позволява подобни гимнастики. В наша защита ще кажа все пак, че рядко се случва да поръчваме готова храна за вкъщи;)
До коментар [#2] от "pandelka":
Най-големият лукс е храна, приготвена от прясно набрани/произведени продукти, колкото и 'прости' да са те, обаче хората са забравили вкуса и'.
До коментар [#3] от "princess_x":
Лошото е,че не само са забравили вкуса и. Наскоро един познат се опитваше да ме убеди, че вкусът на доматите от градината на баба бил просто мит и че разлика няма с тези от пазара и супермаркета. Друга майка пък, която е много горда, че отглежда детето си в кооперация в центъра, ми разясни, че детето и може да наблюдава животно само отдалече, евентуално от някоя полянка(става въпрос за овце, крави, кози) и никога не би допуснало то да се приближи, камо ли да ги погали. Така че, с право си важи сентенцията: о времена, о нрави:)
Не съм почитател на голямото разнообразие.Традиционната селекция на българската кухня е добра:)
[quote#4:"pandelka"]Наскоро един познат се опитваше да ме убеди, че вкусът на доматите от градината на баба бил просто мит и че разлика няма с тези от пазара и супермаркета. [/quote]
От много време съм стигнала до извода, че вкусът на хората е напълно променен/увреден от псевдо-храните, с които се тъпчат. Имах една приятелка, която отиде да живее в щатите преди 30тина години и ми се оплакваше от липсата на вкус в тамошните плодове и зеленчуци, особено доматите. Аз тогава не може да си представя за какво ми говори. Уви, тази американска 'мечта' дойде и у нас.
Един от най-свидните ми спомени е как обядвах с току що откъснати домати, домашно сирене и содена пита, изпечена от баба ми; седнала на тревата на един хълм, където дядо ми имаше лятна къща.
До скоро имаше много вкусни сортове домати в България, които ставаха огромни и бяха много сочни. Само че изчезнаха, защото не се поддават на превоз и дълго съхранение. Но, питма се, как така преди години хората можеха да ги превозват и съхраняват, а сега изведнаж се оказа трудно? Как така преди хората можеха да си наготвят цялото ядене от първични суровини, а сега изведнаж се оказват страшно заети, за да го правят?
[quote#6:"princess_x"]Един от най-свидните ми спомени е как обядвах с току що откъснати домати, домашно сирене и содена пита, изпечена от баба ми; седнала на тревата на един хълм, където дядо ми имаше лятна къща. [/quote]
Бих добавила само:и една прясна зелена чушка, напълнена с домашно овче сирене:)
Напълно съм съгласна за псевдо-храните. Голямата ми дъщеря не ще и да чуе за готвено със спанак, обаче не пропуска да си поиска Бейк- Ролс със спанак и сирене. И не бих казала, че не сме и предлагали истинска готвена храна, просто сякаш веднъж като опитат ментетата, не искат по никакъв начин от "оригинала".
[quote#7:"pandelka"] сякаш веднъж като опитат ментетата, не искат по никакъв начин от "оригинала". [/quote]
Според мен в това мистериозно корумпиращо действие на храните-менте се крие зловещата тайна на затлъстяването, превърнало се в основен здравословен проблем. И върху разкриването и изучаването на това действие трябва да се съсредоточат научните изследвания. Псевдо-хранителната промишленост вече инстинктивно го използва в своя полза.
Един пример е как американизираната пица (освен хармбургерите), която няма нищо общо с оригиналната и е претоварена с най-различни ненужни и прекалорични добавки, завладя света.
Това са супер храните!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.