С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

7 17 апр 2014, 14:31, 10258 прочитания

С уважение: Калоян Илиев

За отменената изложба "Еротична нотка в колелата на християнската машина" на Кокимото от самия него

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



"Татко Барба" е розов на цвят и приема всякакви форми. Така се казва една от работите ми в изложбата, която така и не бе открита, и въпреки усилията ми беше цензурирана и отменена. Творбата е продължение на вече съществуващ мой по-малък вариант в същата форма на този добре познат герой в България. Продължението реализирах в чест на колега и приятел Кольо Карамфилов, който ни напусна неочаквано, оставяйки ни в размисъл.


Бях повлиян, за да реализирам повторно идеята си в по-голям мащаб и в нов контекст, след като гледах документалния филм "Хеликоптер" на Крум Филипов за поредицата "Умно село" на БНТ. В него Кольо говори за живота и изкуството си, като към средата изтъква тази моя работа. Това ме развълнува силно и ме подтикна да включа творбата си като основна част от изложбата в негова чест... А думите му бяха: "Ние трябва да повярваме, че на другия трябва да му е хубаво, на него като му е хубаво и на тебе ще ти е. Аз дълбоко вярвам в доброто на тоя народ, който не знам защо толкова упорито си е внушил, че няма да му върви. Ще ти върви, народе! Само го поискай! И не референдуми за АЕЦ-и, маеци и не знам какво... и паяци, а просто въобще ти трябва да вярваш, че животът продължава, накрая идва един на два, знаеш го много добре... Кръстан Дянков, както му викат... кръстът следва... Аз затова харесвам една много хубава работа на Кокимото – един кръст, на който има две очички и една усмивчица..."

Изложбата е озаглавена "Еротична нотка в колелата на християнската машина" и включва шестнадесет основни произведения от два цикъла: "Съвременни икони от Кокимото" и АРТПОП, създадени в периода 2008 – 2010 г., плюс още шест творби от тази година. В картините от първия цикъл интерпретирам по свой начин и стил познати образи и сюжети от религиозната сцена като ги поставям в съвременен контекст, за да се разгранича от класическия вид и канон на иконите. Това са колажи, съставени от различни снимки, рисунки и обекти, изграждащи цялостния вид на т.нар. икони.


Изображенията в някои от тях са вече съществуващи реални произведения на изкуството на други автори. Едно от тези скандални според някои твърдения обекти е образ на прасе с татуирано изображение на Исус Христос. Това е работа на белгийския концептуален артист Вим Делвоа. Той е известен със своите находчиви и често шокиращи произведения на изкуството. Делвоа многократно комбинира атрактивно с отблъскващо. Творчеството му е еклектично, излагайки интереса му към редица теми – от телесната функция до Римокатолическата църква, пораждайки многобройни въпроси между тях. През 1997 г. той започва да татуира живи прасета с голямо разнообразие от рисунки, включително и черепи и кръстове, изображения на Христос, както и с декорации от десените за аксесоари на френската модна къща "Луи Витон".

Други творби от несъстоялата се изложба, предизвикали общественото внимание, са серията АРТПОП. Това е обратното на попарт, идея за име, дошла през 2009 г. (преди да излезе албумът Artpop, записан в периода 2011 – 2013 г. от Лейди Гага – друг заклеймен от нашето православие артист). Съществено при тази серия е връзката със значението на думата поп на български с останалите познати варианти - поп музика, поп фолк и най-вече с поп арт. Изхождайки от едно от любимите ми визуални течения в изкуството, обръщам реда на думите и от поп арт се получава арт поп. С това мое действие променям смисъла на словосъчетанието, за да получа артистичен православен християнски свещеник – поп. В тази серия влизат четири творби, за основа на които използвам снимки на свещеници, които всеки може свободно да намери и закупи на всеки пазар за стари и употребявани вещи. Без да акцентирам върху отделния човек, неговия живот и святост, насочвам вниманието си към общата идея на въздействие, което всъщност предизвика смут, гневни реакции и възмущение сред вярващи и невярващи, но и възхищение, радост и положителни емоции сред мнозина. Това беше първичната реакция на обществото, в което живеем – да отрече, заклейми и забрани, нещо, което даже не бе видяло реално. Повод за това се оказаха две от произведенията ми, на едното поповете са изплезени, а на другото над главите им са разположени балончета с хипотетични мисли. Това е артистична интерпретация на техните мисли през моите очи.

Изплезването по принцип е специфичен, закачлив акт с различен спрямо ситуацията характер. Този многозначителен за хората жест е често използван от мен в работата ми. Поставям езици на себе си, на роднините си, на снимки на непознати хора, на политици и на попове. Във всяка една работа, както и в засегнатата, това може да се тълкува многостранно, но за мен играе конкретна роля. Подигравателният характер, който мнозина усещат в жеста на поповете, не е насочен от мен към църквата и техните представители. По-скоро поставям проблема с изместването на християнските ценности. Съвременният артист е в правото си да бъде критичен спрямо проблемите, които го заобикалят. Използвайки иронията като основен похват, аз задавам въпроси и провокирам размисли в съзнанието на зрителя, но в крайна сметка той е този, който интерпретира творбата спрямо собствения си светоглед. В основната идея конкретиката на образа е без значение. Това е един закачлив и провокативен момент насочен към нас, който може да се тълкува и като скъсяване на дистанцията между служителите на църквата и обикновените хора.




Познавам добре изложбените пространства в града и третият етаж на градската художествена галерия във Варна ми се стори най-подходящ за тази изложба поради специфичната архитектура на пространството спрямо творбите, размера и характера им. По-късно, когато успях да наредя изложбата, преди да ми бъде свалена, наистина се уверих, че това е така. Поради натоварената ми програма през изминалата година не успях да реализирам изложбата тогава и тя се вписана в програмата на галерията през 2014. В края на февруари сключих договор с галерията, като платих съответния наем за ползване на пространството в периода 1 април – 5 май с откриване на 5 април от 11:00 часа. На първия ден на договора – 1 април – всичките ми картини бяха опаковани и готови за транспортиране до галерията веднага след участието ми в сутрешния блок на тв "Черно море", в което представих проекта си и обявих датата на откриване, получих обаждане от новоизбрания директор на дирекция "Култура и духовно развитие".

От срещата ни след броени минути разбрах за получените протестни писма от митрополит Йоан до кмета, директорите на "Култура и духовно развитие" и Градската художествена галерия, в които той апелира и моли да се направи всичко възможно, за да се преустанови провеждането на тази изложба в Градската художествена галерия в град Варна. Дванадесет дни по-късно се направи всичко необходимо от страна на кмета на град Варна г-н Иван Потрних, директора на дирекция "Култура и духовно развитие" г-жа Антония Йовчева, директора на ГХГ – Варна, г-н Пламен Аврамов и уредника на галерията г-н Румен Серафимов, екипът на Варна – кандидат за европейска столица на културата и Общественият съвет по култура да се възпрепятства, цензурира и отмени изложбата ми първо в периода до Великден, а впоследствие и изобщо в рамките на Градската художествена галерия във Варна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Филмът "Най-сладкото" - истории от първа ръка за живота на Изток в Европа Филмът "Най-сладкото" - истории от първа ръка за живота на Изток в Европа

Авторите - Борис Мисирков и Георги Богданов, за правенето на несълзлива документалистика за време, което децата ни не познават

20 ное 2019, 514 прочитания

Книга: Преходно време Книга: Преходно време

Разказ за сформирането и действията на правителството на Димитър Попов

8 ное 2019, 1751 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Здраве? Промоция!

Маркетинг специалистът Соня Атанасова за социалните мрежи и здравето

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10