С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

7 17 апр 2014, 14:31, 9463 прочитания

С уважение: Калоян Илиев

За отменената изложба "Еротична нотка в колелата на християнската машина" на Кокимото от самия него

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



"Татко Барба" е розов на цвят и приема всякакви форми. Така се казва една от работите ми в изложбата, която така и не бе открита, и въпреки усилията ми беше цензурирана и отменена. Творбата е продължение на вече съществуващ мой по-малък вариант в същата форма на този добре познат герой в България. Продължението реализирах в чест на колега и приятел Кольо Карамфилов, който ни напусна неочаквано, оставяйки ни в размисъл.


Бях повлиян, за да реализирам повторно идеята си в по-голям мащаб и в нов контекст, след като гледах документалния филм "Хеликоптер" на Крум Филипов за поредицата "Умно село" на БНТ. В него Кольо говори за живота и изкуството си, като към средата изтъква тази моя работа. Това ме развълнува силно и ме подтикна да включа творбата си като основна част от изложбата в негова чест... А думите му бяха: "Ние трябва да повярваме, че на другия трябва да му е хубаво, на него като му е хубаво и на тебе ще ти е. Аз дълбоко вярвам в доброто на тоя народ, който не знам защо толкова упорито си е внушил, че няма да му върви. Ще ти върви, народе! Само го поискай! И не референдуми за АЕЦ-и, маеци и не знам какво... и паяци, а просто въобще ти трябва да вярваш, че животът продължава, накрая идва един на два, знаеш го много добре... Кръстан Дянков, както му викат... кръстът следва... Аз затова харесвам една много хубава работа на Кокимото – един кръст, на който има две очички и една усмивчица..."

Изложбата е озаглавена "Еротична нотка в колелата на християнската машина" и включва шестнадесет основни произведения от два цикъла: "Съвременни икони от Кокимото" и АРТПОП, създадени в периода 2008 – 2010 г., плюс още шест творби от тази година. В картините от първия цикъл интерпретирам по свой начин и стил познати образи и сюжети от религиозната сцена като ги поставям в съвременен контекст, за да се разгранича от класическия вид и канон на иконите. Това са колажи, съставени от различни снимки, рисунки и обекти, изграждащи цялостния вид на т.нар. икони.


Изображенията в някои от тях са вече съществуващи реални произведения на изкуството на други автори. Едно от тези скандални според някои твърдения обекти е образ на прасе с татуирано изображение на Исус Христос. Това е работа на белгийския концептуален артист Вим Делвоа. Той е известен със своите находчиви и често шокиращи произведения на изкуството. Делвоа многократно комбинира атрактивно с отблъскващо. Творчеството му е еклектично, излагайки интереса му към редица теми – от телесната функция до Римокатолическата църква, пораждайки многобройни въпроси между тях. През 1997 г. той започва да татуира живи прасета с голямо разнообразие от рисунки, включително и черепи и кръстове, изображения на Христос, както и с декорации от десените за аксесоари на френската модна къща "Луи Витон".

Други творби от несъстоялата се изложба, предизвикали общественото внимание, са серията АРТПОП. Това е обратното на попарт, идея за име, дошла през 2009 г. (преди да излезе албумът Artpop, записан в периода 2011 – 2013 г. от Лейди Гага – друг заклеймен от нашето православие артист). Съществено при тази серия е връзката със значението на думата поп на български с останалите познати варианти - поп музика, поп фолк и най-вече с поп арт. Изхождайки от едно от любимите ми визуални течения в изкуството, обръщам реда на думите и от поп арт се получава арт поп. С това мое действие променям смисъла на словосъчетанието, за да получа артистичен православен християнски свещеник – поп. В тази серия влизат четири творби, за основа на които използвам снимки на свещеници, които всеки може свободно да намери и закупи на всеки пазар за стари и употребявани вещи. Без да акцентирам върху отделния човек, неговия живот и святост, насочвам вниманието си към общата идея на въздействие, което всъщност предизвика смут, гневни реакции и възмущение сред вярващи и невярващи, но и възхищение, радост и положителни емоции сред мнозина. Това беше първичната реакция на обществото, в което живеем – да отрече, заклейми и забрани, нещо, което даже не бе видяло реално. Повод за това се оказаха две от произведенията ми, на едното поповете са изплезени, а на другото над главите им са разположени балончета с хипотетични мисли. Това е артистична интерпретация на техните мисли през моите очи.

Изплезването по принцип е специфичен, закачлив акт с различен спрямо ситуацията характер. Този многозначителен за хората жест е често използван от мен в работата ми. Поставям езици на себе си, на роднините си, на снимки на непознати хора, на политици и на попове. Във всяка една работа, както и в засегнатата, това може да се тълкува многостранно, но за мен играе конкретна роля. Подигравателният характер, който мнозина усещат в жеста на поповете, не е насочен от мен към църквата и техните представители. По-скоро поставям проблема с изместването на християнските ценности. Съвременният артист е в правото си да бъде критичен спрямо проблемите, които го заобикалят. Използвайки иронията като основен похват, аз задавам въпроси и провокирам размисли в съзнанието на зрителя, но в крайна сметка той е този, който интерпретира творбата спрямо собствения си светоглед. В основната идея конкретиката на образа е без значение. Това е един закачлив и провокативен момент насочен към нас, който може да се тълкува и като скъсяване на дистанцията между служителите на църквата и обикновените хора.




Познавам добре изложбените пространства в града и третият етаж на градската художествена галерия във Варна ми се стори най-подходящ за тази изложба поради специфичната архитектура на пространството спрямо творбите, размера и характера им. По-късно, когато успях да наредя изложбата, преди да ми бъде свалена, наистина се уверих, че това е така. Поради натоварената ми програма през изминалата година не успях да реализирам изложбата тогава и тя се вписана в програмата на галерията през 2014. В края на февруари сключих договор с галерията, като платих съответния наем за ползване на пространството в периода 1 април – 5 май с откриване на 5 април от 11:00 часа. На първия ден на договора – 1 април – всичките ми картини бяха опаковани и готови за транспортиране до галерията веднага след участието ми в сутрешния блок на тв "Черно море", в което представих проекта си и обявих датата на откриване, получих обаждане от новоизбрания директор на дирекция "Култура и духовно развитие".

От срещата ни след броени минути разбрах за получените протестни писма от митрополит Йоан до кмета, директорите на "Култура и духовно развитие" и Градската художествена галерия, в които той апелира и моли да се направи всичко възможно, за да се преустанови провеждането на тази изложба в Градската художествена галерия в град Варна. Дванадесет дни по-късно се направи всичко необходимо от страна на кмета на град Варна г-н Иван Потрних, директора на дирекция "Култура и духовно развитие" г-жа Антония Йовчева, директора на ГХГ – Варна, г-н Пламен Аврамов и уредника на галерията г-н Румен Серафимов, екипът на Варна – кандидат за европейска столица на културата и Общественият съвет по култура да се възпрепятства, цензурира и отмени изложбата ми първо в периода до Великден, а впоследствие и изобщо в рамките на Градската художествена галерия във Варна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Светът според Мартин Франк Светът според Мартин Франк

Голяма ретроспективна изложба в Париж на съпругата на Анри Картие Бресон

18 яну 2019, 1156 прочитания

Театър: "Животът е сън" Театър: "Животът е сън"

Антиутопична хорър приказка в Червената къща

18 яну 2019, 1284 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Здраве? Промоция!

Маркетинг специалистът Соня Атанасова за социалните мрежи и здравето

Краят на "Булгартабак"

За седем години контролираният от Делян Пеевски холдинг затвори всички производства, а държавата не вижда проблем

Какво ще стане с кюрдите след изтеглянето на САЩ от Сирия

Кюрдските съюзници на Америка не са единствените, които ще пострадат от зигзагообразните ходове на Тръмп

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Льо Корбюзие, който живее на покрива

Домът-ателие на френско-швейцарския архитект Льо Корбюзие в Париж отваря за посетители след двегодишна реставрация

Аз (вече) не пия

Как и защо се променя отношението към алкохола по света и у нас

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции

Емисия

DAILY @7PM // 22.01.2019 Прочетете