Просто една история от живота
Светослав Драганов пред Light за документалния си филм, разказващ една от онези истории, които не се случват


Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Често гримираният Александър работи от години като успешен фризьор. Преживелият болезнено влюбване Божидар е монах. Все още търсещият пътя в живота си барман Джеймз се готви да замине за Белгия, където ще се ожени за приятелката си. Привидно нищо не ги свързва, но всъщност те са братя и герои на смесващия драматични и забавни случки документален филм "Живот почти прекрасен".

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
6 коментара
Мда, честно казано твърде заплетена история,при което не разбрах много добре кой кой е, но ще я прочета утре отново на трезва глава.
До коментар [#1] от "klimentm":
Тази история е само доказателство, че животът 'измисля' истории много по-заплетени и невероятни и от онези, които са плод на най-развинтената фантазия.
Филмът е прекрасен, и прави това, което игралното ни кино в момента за съжаление дори не се и опитва: разказва истинска история, за истински хора, искрено, без превземки и директно ти влиза в сърцето. На прожекцията му на филмфеста нямаше хора, които да останат равнодушни. По реакциите на публиката си личеше, че всички съпреживявахме случващото се на екрана.
Фен съм на режисьора още от филма му за танцуващите баби и дядовци. „Самодейци“ (2006) за хората около фестивала на самодейните театри в Тополовград и „Град на мечтите“ за столицата на поп-фолка не са нищо по-малко от шедьоври на българското документално киното!
До коментар [#2] от "princess_x":
Абсолютно вярно.И с мен се е случвало,така се научих никога да не казвам "никога".
Много силна и трудна за осмисляне семейна история, камо ли за изживяване.
успех момчета!
Нищо не е по-истинско от истинския живот.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.