Епизод 4: Последното световно по футбол

Защо малкият трябва да рита, да гледа футбол, да вдига малките си ръчички и вика "гооол", когато някой вкара гол

Във всеки епизод на "Бащи и синове" Константин Вълков разказва на какво би научил малкия си син. Ако трябва да обобщи, това е любопитство. Преди да започне да пише, не казваше на никого за рубриката. Опасността "на всяка цена трябва да включиш и това…" е огромна. Той се опитва да включва това, което му е интересно. Надява се и на вас.

Футболът, като уискито, става по-добър с годините. Колкото по-назад се връщаш, но не прекалено назад, толкова по-хубави са историите. Точният период на по-добрия футбол, разбира се, е в пряка връзка с годините на разказвача. Ако е футболист, добрият период съвпада с активната му кариера, ако пък е зрител – с годините, в които гледа настървено футбол, точно преди да му стане скучно по някаква причина. Естествено периодите на зрителите са далеч по-дълги от тези на футболистите, особено като знаем, че в повечето случаи никога не им става скучно.

Дори и да ви стане скучно, носталгията е способна да събуди интереса. Онзи ден, на първи юни, подарих на малкия си син детска реплика на Brazuca – официалната топка на световното в Бразилия. Мъничък е, за да разбере защо целият свят ще гледа точно това "кожено кълбо" по "зеления килим" след няколко дни, но схваща, че след всеки добър шут трябва да вдига ръчички и да вика "гооооол".

Моят детски спомен от викове "гоооол" е от мондиала в Мексико през 1986 г., бил съм на 8–9 години. Тогава осъзнато започнах да викам за "Левски", брилянтния удар на Сираков срещу Италия беше най-красивият гол с глава, който бях виждал. Най-пресният ми спомен от подобна емоция е стадион "Маракана", бил съм на 32–33 години. "Маракана" е открит през 1950 г. за последното световно с домакин Бразилия. Преди пет години бях там, трудно ми е да се досетя за отборите на терена, моят приятел Ники помни тия неща. Помня обаче история за "Маракана", някой в Бразилия ми беше разказал...

Тогава тимът на Бразилия е в топ форма. Уличният бразилски карнавал е пренесен на терена, в главите на футболистите е единствено мрежата на противниковия отбор и безчетния брой красиви голове, които трябва да отбележат. Тия момчета танцуват на терена, красиво, сякаш за да избягат от бедността на улицата. Футболът е естествено продължение на уличната самба – шоуто продължава на терена с всеки мач, шест гола срещу Испания, седем срещу Швеция, танците нямат край, това е красивата игра.

В денят на големия финал срещу Уругвай, малко след изгрев слънце, вестниците надлежно съобщават, че се очаква грандиозна победа на кариоките. Няма да има изненади – мачовете със Селесте завършват в полза на Бразилия, а 200-хилидния "Маракана" е готов да посрещне сигурния световен шампион с танци до следващия изгрев на слънцето. Когато в 46-ата минута бразилците повеждат, 200 хиляди души на стадиона вече знаят името на новия световен шампион по футбол. Двеста хиляди души – една десета от населението на Бразилия, танцуват на стадиона. Другите - на улицата, пред радиоапаратите, у дома, където и да е. Бразилия ще бъде световен шампион след по-малко от 40 минути.

"Маракана" е върховно архитектурно постижение за ония години, вижда се от статуята на Спасителя като красива бетонна сфера, наподобява космически кораб, символ на красивата игра на Селесео, отборът на Бразилия. Стадионът бил по-голям от няколко други стадиона в Бразилия, взети заедно, точно както вярата, че Бразилия мачка наред, била по-силна от вярата във всичко останало. Дори строителите, докато извършвали довършителните работи по стадиона, често играели на него и практикували онзи златен момент, в който Бразилия ще бъде обявена за световен шампион. Го-о-ооол, последен съдийски сигнал, купата.

В Уругвай цялата страна била притаила дъх и слушала развитието на мача. След първия удар във вратата надеждите спихнали. Ясно било, че Бразилия е по-добрият отбор. Уругвай губи.

Когато и светът вече бил убеден, че футболът принадлежи на Бразилия, станало чудо. След последния съдийски сигнал резултатът на таблото е 2:1 в полза на Уругвай. Контрастът бил невероятен. Космическият кораб "Маракана", обграден от непрекъсваема бетонна обвивка, поемал звука, както никой друг стадион на света. Но поемал и тишината. Присъствали на стадиона все още разказват, че гробовната тишина на 200 хиляди души била смазваща. Толкова ужасна, че формирала коплекс в националната психика на бразилците, за който разказват и до днес. Тишината на "Маракана".

Обратно в Уругвай, страната излязла от контрол, щастието се разпиляло, изригнало. Трима души починали от вълнение, след като любимият им отбор вкарал вторият гол. Докато слушали радио. Някой казал "сритахме бразилците като бездомно куче", оттам и популярният и до днес термин за комплекса на бездомното куче, което тегне на футболистите в жълто-зелени екипи.

Бразилия спечели пет световни купи след онзи мач, но когато си на "Маракана", възрастните хора ще ти напомнят за унижението от отбора на Уругвай. Нещо повече – страховете продължават и днес. Уругвай се класира и за това световно в последния момент. Точно Уругвай стана последната държава, която в края на 2013 г. си осигури билет за стадионите на Бразилия. И докато в Монтевидео ликуваха, бразилската преса за пореден път напомни за комплекса на бездомното куче. И за тишината на "Маракана".

Това е магията на футбола, която малките дечица усещат по един особен начин.

Точно заради тази магия предстои да видим последното световно първенство по футбол и малкият, макар и твърде малък, ще гледа с мен мачовете. Ще му припомням знаменитата фраза на певеца и поет Чико Буарке, че "когато играчите се нуждаеха най-много от "Маракана", "Маракана" бе тиха". Ще му разказвам моите скромни футболни спомени. Ще му разказвам защо футболът като всичко друго на тоя свят трябва да бъде истински, а не изкуствен. Да бъде като "Маракана", а не като всеки очаквано изкуствен и безличен стадион, на който ще се играе световното по футбол през 2022 г. например.

Банкнотите позволяват на футбола да се развива, строят се прекрасни стадиони, възможностите са по-големи, но точно банкнотите са причина за липсата на изненада и обезличаването на красивата игра. Да направиш световно по футбол в Катар е все едно да пренесеш великото надбягване с кучешки впрягове от Аляска в Дубай или коридата от Валенсия в Сеул само защото там има повече пари и туристи с дебели портфейли.

Парите разрушиха дори мита, че бразилците дават своите сърце и душа за футбола. Настроенията в страната срещу милиардите долари, които се харчат за предстоящото световно не стихват с приближаването на първия мач. Двама мои приятели, единият от Сао Паоло, другият от Рио, от тези, които облепват лаптопите си със стикери на Тиаго Силва, онзи ден ми написаха мейли, че страната наистина негодува и протестите не са медийна измислица.

Но протести около големите спортни събития винаги ще има. Важното е, че и двамата са въоръжили малчуганите си с фланелки на Бразилия, топките са пред телевизора, два стола са оформили имагинерна врата, бирите са в хладилника и когато Бразилия вкара, бащи и синове ще викат "гоооол". Футболът е онзи спорт за разлика от много други спортове с топка, които превъзхождат по една основна причина – докато играеш, можеш да се забавляваш. Точно така – да се забавляваш. Едно време на улицата само футболът даваше възможност всякакви деца да бъдат в отбора. Атлетичният батко, шишкото от първия етаж, гюмето, добрият вратар и две-три мърди, които едва се движат на терена, но запълват състава. Когато въпросният състав беше готов, отборът ставаше отбор. Шишкото помагаше сърцато, раздаваше се, а баткото бележеше. И целият отбор танцуваше и се забавляваше. И така до следващия път. Момчетата в една определена възраст са доста различни физически, а футболът е навярно единственият популярен спорт, който им позволява да се чувстват равнопоставени на терена.

В това е неговата магия. Отсъствието на тази магия и присъствието на прекалено много пари, които шлифоват футбола в един предварително режисиран спектакъл, ще отблъснат феновете. Катар може да построи и най-добрия стадион на света, и най-добрата видеосистема за следене дали топката е минала голлинията или не, и най-естественото осветление, и най-добрите климатици, но нищо няма да замени леко неравния терен, караниците със съдията и автентичното футболно настроение, което идва с дребните неуредици, типични за по-слабо развитите страни. Затова гледайте това световно с децата си, твърде е вероятно да бъде последното истинско световно, преди магията от футбола да си отиде. Англичаните може и да се измислили футбола, бразилците го превърнаха в магия, а новобогатите нации ще го убият. Гооооол.

Още от Капитал