Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Там, край скалите

Символите на стария Созопол преди туристическите маршрути

Къщата на слънцето
Къщата на слънцето
Къщата на слънцето    ©  Александър Геров
Къщата на слънцето    ©  Александър Геров

Скалистият созополски бряг е естествената рамка в пейзажите на Яни Хрисопулос, познат като "добрия дух на Созопол". Той му обрича живота си и му посвещава творчеството си. А ние, безгрижните посетители на града, жадни за екзотика, броим всяко лято намаляващите стари къщи и изобщо не питаме как се живее през зимата в паметници на културата.

Изпреварих тази година най-оживеното курортно време и сезона на фестивала и се заслушах в гласовете на хората и спомените на внуците – онези, които още живеят с паметта на фамилиите. Усетих напора на вятъра, чух и плисъка на греблата в безветрие, видях потомци на потоците заселници и преселници, представих си как всички заедно са бутали аланите по фелензите – от къщите нависоко до залива долу и обратно нагоре за поправка, след като уловът е прибран. Това е бил основният поминък преди нашествието на туристите.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    • - 1
    • + 12

    Хубаво местенце :)

    Нередност?
  • 2
    lot49 avatar :-|
    lot49
    • + 7

    Браво на Мариана Мелнишка!

    Нередност?
  • 3
    zumz avatar :-|
    zumz
    • - 3
    • + 26

    Текстът и снимките са добри. При все това - носталгичен опит за завръщане в място, което отдавна го няма. Старият Созопол с присъщата му символика, мириси, вятър и гласове - приключи преди около 30 г. когато в града започна да се провежда "Аполония". Онези, които помнят Созопол от края на 1970-те - началото на 1980-те знаят какво имам предвид. След това се започна неудържимо, грозно строителство, което продължаваше до към 2007-08, сега наричат Созопол някакви квартали с уродливи постройки, които дори и на карта не са съществували преди 10-ина години. Спомням си макар и смътно Созопол от средата-втората половина на 1960-те, родителите ми понякога ме водеха на почивка там. Имаше кей с лодки на който рибарите продаваха цаца на смешна дори за времето си цена, лимонада в шишета с порцеланови капачки за многократно използване, сладолед "Скрежко" и големите продълговати блокове лед, дето ги докарваха сутрин с молотовка и които до вечерта се стопяваха в големите поцинковани корита в които се изстудяваше лимонадата и бирата. Но и това си е носталгия за нещо безвъзвранто отишло.

    Нередност?
  • 4
    laveol avatar :-?
    laveol

    За пръв път тази зим имах възможнот да видя Созпол по-истински: без туристи (може би като изключим двама), почти никакви работещи кръчми и с население, състоящо се предимно от котки. Беше наистина красиво и едно такова носталгично (нищо, че реално нямаше към какво да съм носталгичен при все, че никога не бях виждал града в тази му светлина). Изключително приятно беше, защото на практика си бяхме част от местните, а и открихме ресторанта Кирик, който дотогава бяхме подминавали лятото.

    После обаче решихме да се разходим пеша до Смокиня и Каваци и се оказа, че работници са под пара да свържат Буджака с тях :( Това пък си беше отвратително и явно ще става все по-зле

    Нередност?
Нов коментар