Минало от камък
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Минало от камък

Къщата на Жельо Богданов

Минало от камък

Бягства и завръщания в стария Несебър

10883 прочитания

Къщата на Жельо Богданов

© Александър Геров


Несебър винаги ме изненадва. Колкото пъти обгърна с поглед Бургаския залив от някой завой на шосето през последните възвишения на Стара планина, преди да се е гмурнала с нос Емине в Черно море, проверявам дали си е на мястото онова най-протегнато напред пръстче суша, което сякаш ми прави знак – хайде, наблизо си, идвай.

И все се чудя как може детството ми да е свързано с един от най-древните градове на Европа, а да съм го възприемала само като красивото курортно градче край морето, в което гостоприемните ни хазяи приютяваха летовници дори и по балконите или зад завеса под стълбището.

С годините доста балкони се превърнаха в стаи, а до стълбищата изникнаха пристройки, та по едно време дори беше застрашен статутът на града като Паметник на световното културно наследство, даден му от ЮНЕСКО още през 1983 г. Причисляването към този златен списък Несебър безспорно дължи преди всичко на повече от четирийсетте православни черкви, които са били издигнати от ранното Средновековие до превземането на града от османците – най-много черкви на глава от населението в световен мащаб. Сред тях са и най-старите в България раннохристиянски базилики. Неизбежните стихии на историята и природата са пощадили до днес останки и следи на едва 23 от тези храмове, но поредна заплаха над някои от тях надвиснала през 50-те години на миналия век, когато каменните им основи и зидове трябвало да бъдат "разчистени за ново строителство".

Къщата на Пазача
Автор: Александър Геров
Източник: Light

Но несебърските родове успели да ги спасят, ми разказаха с гордост възрастни кореняци. Разговаряхме на пейките пред дуварите на столетните им къщи, които някои от тях имат смелост да обитават дори и през зимата, а и внуци и правнуци да посрещат и да ангажират с малкия семеен бизнес през курортния сезон.

Дядо и внучка, приседнали пред магазинчето им на ул. "Цар Иван Асен ІІ", проследиха родовата си история чак до самото начало на XIX век – 84-годишният господин разказваше, а младото момиче уточняваше заради мен някои подробности. Преселнически съдби, пълни с издръжливост и работливост... Прародителите на тяхната фамилия, Матаки и Агатоника, се препитавали с лозарство в Мала Азия, но побегнали от войни и гонения само със занаята и с челядта си; смърт застигала родителите, децата били отглеждани от лелите; по едно време били принудени да си сменят имената и сега някои от тях се казват Бояджиеви.

Много човешки драми са се разигравали през вековете между крепостните стени на някогашния град-държава, възникнал като поселище преди повече от 3200 години върху площ три пъти по-голяма от днешните 850 метра на дължина и 350 метра на ширина, свързани със сушата от 400-метров провлак. Населили са го траки, прославили са го римляните, развили са го византийците, завладял го е хан Крум, дори османците не са дръзнали да го разрушат, а пиратите казаци не успели да го ограбят, както постъпили със Созопол, защото всичките им 17 кораба били потопени край скалните брегове на града от внезапна морска буря.

Непристъпните скали били използвани от траките за основи на първите крепостни стени около рибарското им селище през VIII в. пр.Хр., а легендарният тракийски цар Мелсас основал тук два века по-късно своята "брия" (град) и така му дал името Месамбрия (градът на Мелса), споменат за първи път в "История" на Херодот във връзка с похода на персийския цар Дарий през 513 г. пр. Хр. После дошли дорийски гърци от Мегара и с гъвкава елинска политика донесената от юг култура така се интегрирала с местната, че до средата на III век пр.Хр. Месемврия вече сече монети от злато и сребро, става търговски център и основава свои колонии. Видях в Археологическия музей на града впечатляващо експонирани веществени доказателства за този период на икономически и духовен разцвет, както и релефни изображения на стратезите на града, но и прокламации за ред и законност в търговията. Особено след като станала част от Римската империя през 72 г., Месемврия се утвърдила и като търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия и продължила да сече собствени бронзови монети. А когато Константинопол станал новата столица на Източната Римска империя, бързата връзка по море с укрепения полуостров му придала още по-голямо значение – като пристанище, седалище на войски и военен арсенал, но и като митрополитски център на източното православие.

И ето как в късноантичната епоха започва строителството на християнските базилики, които може да са наброявали и сто върху три пъти по-голямата тогава площ. По подобие на константинополската е издигната величествената "Св. София", наречена по-късно Старата митрополия, която днес е разтворила като обятия оцелелите си сводести стени - за хилядите гости на града, които не го напускат без снимка за спомен пред нея, а знаковият й силует трайно вдъхновява безчет художници. Благоверният и дълголетен Юстиниан Велики избрал точно Месемврия за своите терми (V-VI век), в които се лекувал през 680 г. и император Константин Погонат. Важната за Византия крепост срещу новата българска държава е завладяна от хан Крум през 812 г. и заселитите се тук славяни изговаряли името на града като Несебър. Стратегическа роля имал той при цар Калоян, а поредният му разцвет настъпил при царуването на Иван Асен ІІ и на Иван Александър. В тяхна прослава имената им носят две от по-главните в гъстата мрежа от тесни улички. В бурния за Европа XIV век флотът на граф Амедей Савойски превзема и ограбва Несебър, след което го продава на залязващата вече Византия за 15 000 златни дуката.

Градът не загубва значението си и за последните императори от династията на Палеолозите, докато най-сетне е окупиран от турците и много от жителите му са насилствено изселени. По-късно обаче богатите несебърци платили на османците да не се настаняват трайно в Мисиври, както те наричали града им, та може би затова и неизменните турски бани са извън крепостните му стени. От забраната за строеж на православни църкви обаче било направено само едно изключение – за малката "Св. Спас" от 1609 г., а няколко други били скрити в развалините на стари базилики.

Това ограничение било компенсирано с богата стенописна украса отвътре и така се зародила несебърската иконописна школа. Местните майстори строели кораби за империята, а за семействата си издигали малки, но практични къщи от камък и дърво. Като умалени техни копия, само че цилиндрични, изглеждали и двайсетината вятърни мелници, от които до днес стърчи само една на входа на града. Край морето нямало как да замрат и отколешните търговски традиции, поддържани с гемии, а по-учените жители се грижели за книжовността и обмена на идеи и знания с Изтока и Запада. Месемврия има корабостроене – тук се правят годишно до 100 "каика", които се търсят извънредно много..., пише през 1786 г. пътешественикът Венцел фон Броняр.

Възраждането заварва Несебър като замогващ се град на занаятчии, рибари, гемиджии. Създава се местен възрожденски архитектурен стил и "черноморската къща" тук е съобразена с въздействието на водата и бурите, затова над каменното приземие паянтовият етаж е с дъсчена обшивка, без чердаци, но има изнесени навън еркери със сдържана резбована украса покрай прозорците – през дървото къщата диша, разказаха ми, и влагата не остава в нея. Сякаш за модел над портите на крепостта и днес още се извисява "Къщата на пазача", която отдавна нищо не пази.

Но след руско-турските войни от първата половина на XIX век две трети от най-будната част от населението бяга на север към Бесарабия, Влашко и Молдова, споделяйки съдбата на много други български градове, измамени в надеждите си за свобода и понесли вместо това османските репресии задето са помагали на руските войски. Оттам започват и много фамилни саги, които ветровете още разнасят като шепот под надвесените стрехи. В Бургас и Месемврия повече от 600 семейства бяха наели кораби, за да ги прекарат в Крим и в Одеса. Такова население не напуска домовете си, където има заможно съществувание, без да има твърде основателни мотиви, разказва французинът Сейже през 1829 г. През Освобожението, Съединението и пораженията от Първата световна война неволите и победите на кланове и етноси се преплитат и свързват, неописуеми и недоразказани от поколенията, които си отиват, нечути и незапомнени от онези, които идват и бързат нанякъде.

Къщата на капитан Павел
Автор: Александър Геров
Източник: Light

Като гарант на приемствеността откъм пристанището нагоре се извисява над скалния бряг най-голямата къща в града – на капитан Павел от 1850 г. Дебелите каменни зидове на приземието, високо 5 метра, държат хлад в избата зад широката сводеста врата. Собственикът бил богат търговец, който се занимавал с риболов и винарство. Имал и вкус, защото многобройните прозорци са красиво рамкирани, къщата е увенчана с богат дървен корниз и всички помещения са с дъсчени тавани от профилирани летви. Явно на стопаните не се е налагало да споделят участта на повечето си съграждани в началото на XX век, така че потомците на Капитана отдавна са отворили дома за "Капитанска среща", в която изпиват по чашка не само капитани. Емблематичната сграда е обявена за паметник на културата от национално значение. Близо до нея, върху скалите, е кацнал друг внушителен образец на високата жилищна култура, характерна за несебърските майстори.

Къщата на Желю Богданов е строена към края на XIXвек и има бароков характер с вълнообразни контури и балкон на юг с ажурен железен парапет. Първият й стопанин е бил търговец и очевидно естет, защото дървените тавани на трите стаи са украсени с богата резба, а за удобно движение между помещенията и етажите е поставил две вътрешни стълбища. Освежената й обшивка говори, че е подготвена за гости.

Къщата на Димитър Тулев
Автор: Александър Геров
Източник: Light

По ул. "Цар Иван Асен" човек не може да не спре леко озадачен пред бялото лице на къща в пловдивски стил: изнесеният горен етаж е раздвижен в три еркера, средният от които е заоблен, а прозорците са изписани като очи. Родът на Димитър Тулев трябвало да изостави по размирните времена около 1916 г. новопостроената си хубава къща в Солун и да вземе "тази старата", разказва ми сърдечна възрастна жена, изнесла плетива за продан пред портата. Но с помощта на съседи и приятели по съдба успели да я подновят и преобразят в стила на солунската, та днес е заслужено в списъка на архитектурните паметници. Огледалното човешко страдание през границата с Гърция родило градчето Неа Месемврия, чиито днешни жители идвали лете да видят къщите на дедите си в Несебър.

Къщата на Пайот Москояни
Автор: Александър Геров
Източник: Light

Сред оживлението на ул. "Месемврия", една от двете главни, пристъпвам в двора на знаменитата къща на Панайот Москояни, построена през 1840 г. от богат грък търговец. Днес в просторните пет стаи на етажа над голямата изба с хамбар е уреден приветлив етнографски музей с характерни за бита експонати в автентичния интериор с дърворезбовани тавани с розети, камини в северните стаи за през зимата, стари снимки на изселващите се с лодки гръцки семейства. Сърцатата уредничка, потомка пък на заселнически род, ми разказва как прадядо й пристигнал по спогодбата "Моллов-Кафандарис" след Ньойския договор и получил малък парцел, на който сам построил къща за семейството. Работели по лозята из цялото пространство на днешния Слънчев бряг. От нулата започнали, но скоро и по-голяма къща издигнали, и лозе си купили... И отново е трябвало да се разделят с имота си заради строежите на следващи епохи. Развълнува ме младото момиче, посветило се професионално на своя роден град, пазейки родовата памет.

Къщата на Динчеви
Автор: Александър Геров
Източник: Light

Къщата на Динчеви на ъгъла с ул. "Русалка" е единствената с кокетно заоблен покрив над източена снага, каквато бях видяла и в Созопол. Трето поколение живее в нея и се опитва да помири зимата с неудобствата на паметника на архитектурата. За да съхранят автентичността на историческото си наследство, обитателите на една от най-старинните къщи - на Накови от 1850 г. - са превърнали в бирария "Прага" някогашния дюкян в приземието. Като пример за съхранена автентичност се дава и къщата на Шишманидови на "Месемврия" - с невероятно красива и поддържана дървена обшивка на горния етаж, където едно издължено сводесто прозорче намига сякаш на гостите в шикозното кафе Soiree, отворено от наследниците в каменното приземие и площадката пред него.

Преди да изляза на другата главна, "Митрополитска", на път за живописната къща на аптекаря Хасон Марков от 1850 г., се отбивам в най-късно строената и най-висока църква, "Успение Богородично". Обвеяна е в легенди за чудодейна икона на Богородица в клоните на салкъмово дърво, която не позволявала да я местят оттам, а като отсекли дървото, намерили гърне с жълтици и с това дарение започнали строежа през 1857 г., осветена едва през 1894 г.

А на излизане от Несебър има една малка уличка, наименувана с признателност на монсеньор Ронкали, който сам се обявил за Архиепископ на Месемврия, преди да стане папа Йоан ХХІІІ, защото обичал града и станал негов благодетел през тежките за населението му години от 1925 до1934. Смири ме и мен Несебър, след като го видях не през морето, а през миналото му.

Несебър винаги ме изненадва. Колкото пъти обгърна с поглед Бургаския залив от някой завой на шосето през последните възвишения на Стара планина, преди да се е гмурнала с нос Емине в Черно море, проверявам дали си е на мястото онова най-протегнато напред пръстче суша, което сякаш ми прави знак – хайде, наблизо си, идвай.

И все се чудя как може детството ми да е свързано с един от най-древните градове на Европа, а да съм го възприемала само като красивото курортно градче край морето, в което гостоприемните ни хазяи приютяваха летовници дори и по балконите или зад завеса под стълбището.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Приятен и съдържателен текст, браво!

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    Увлекателен разказ за Несебър.Старият град винаги очарова с безмълвието на епохите, а историческият музей е несъмнено хранилището.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK